Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Десният завой на Макрон

Въпреки че през 2017 френският президент се обяви като "центрист" с основна идея да премахне разделението "ляво-дясно", две години по-късно той прави все по-чести десни завои. Снимка: Getty Images
Въпреки че през 2017 френският президент се обяви като "центрист" с основна идея да премахне разделението "ляво-дясно", две години по-късно той прави все по-чести десни завои.

Еманюел Макрон - най-младият президент в историята на Франция и първият, който иска да премахне разделението "ляво-дясно" в страната.

През 2017 г. по време на предизборната кампания той сам се определи като "центрист - нито ляв, нито десен".

Две години след началото на управлението си обаче десните му убеждения започват да се проявяват все по-силно.

Малко преди президентските избори Макрон създаде центристкото движение "Напред", ориентирано към всички млади хора, по-скоро десни неолиберали.

Над 20 милиона французи гласуваха на втория тур на президентските избори за него с надеждата за по-добро бъдеще на Франция, или поне с успокоението, че той все пак не е Марин льо Пен - лидер на крайнодясната партия "Национален сбор".

Преди да стане президент, Макрон няма кой знае колко дълъг опит в държавното управление, но някои от идеите му са взети именно от политиците, с които той е работил.

Програмата му по време на кампанията бе вдъхновена от социалния либерализъм, от който се е учил по време на членството си в Социалистическата партия.

През 2012 той става съветник на тогавашния президент - социалиста Франсоа Оланд, а две години по-късно е министър на икономиката в правителството на Манюел Валс.

Докато беше на поста, Макрон обаче предприе десни неолиберални реформи - атака към профсъюзите, отмяна на данъка върху богатството и дерегулация на банките. Гневът на левицата се насочи към ръководството на партията, президента и премиера.

Така Макрон, идващ от социалистическо правителство, прокарва десни идеи, но се самоопределя като "центрист".

"Република, напред" привлече различни привърженици - лица от център-дясно, бивши министри от правителството на Жак Ширак и Никола Саркози, както и умерени социалисти.

На президентските избори през 2017 г. политикът стигна до втори тур, като се изправи срещу крайнодясната Марин Льо Пен. Сблъсъкът между тях беше обявен от експертите за разбиване на модела ляво-дясно, след като нито един кандидат на традиционната десница и левица не стигна до балотажа.

След като спечели изборите, Макрон се опита да изпълни обещанието си да преодолее традиционното разделение.

Първата стъпка бе при сформирането на кабинет, когато новоизбраният държавен глава на Франция избра голяма палитра от министри с различни политически убеждения - десни, центристи и социалисти. Назначи десния Едуар Филип от консервативната партия "Републиканците" за министър-председател на страната.

Две години по-късно опитът на Макрон да премахне "лявото" и "дясното" в страната изглежда все по-невъзможен, което може да повлияе на президентските избори през 2022 г.

Десните му убеждения се проявяват няколко пъти от началото на президентския му мандат.

Френският президент определи въпроса за миграцията като приоритет в управлението си.

В началото на ноември стана ясно, че Франция ще въведе квоти за приетите в страната трудови имигранти, които не са от страни-членки на ЕС. Това е отговор на Макрон на критиките от десните партии, които смятат, че няма взети мерки по въпроса за миграцията.

Предложението е имигрантите, които идват в страната, да работят, като запълват празните места в различни сектори.

Тези идеи вече са се проявявали от различни представители на десницата.

"Лявото не иска да погледне този проблем от десетилетия, затова работническата класа се премести към крайното дясно", заявява Макрон в реч за мигрантите в Европа.

Френски медии се питат "какво търси президентът вдясно" и защо в последно време политиките му стават все по-десни и консервативни. Много журналисти и общественици, са силно разочаровани от политиката на Елисейския дворец.

Той дори бе определен като "десен мечтател" от френското изданието "Le Parisien".

Според неговите критици президентът не иска да загуби по-консервативните си избиратели, които преди две години са му гласували доверие и не иска да къса връзките си с някои от най-изявените политици от десния спектър, като Никола Саркози, например.

Още през 2005 г. Саркози определи имиграцията като "шанс" за страната и одобри идеята за националните квоти. 10 години по-късно по време на кампанията Макрон подходи противоречиво и дори враждебно към идеята му.

Той отхвърли и предложенията на Франсоа Фийон - бивш министър председател на Франция от времето на Саркози, който също предлагаше легални влизания на мигранти в страната.

Днес обаче Макрон прокарва същите идеи.

Когато през ноември президентът обяви новите предложения за миграцията, десницата във Франция ги одобри с огромно мнозинство. "Това е идея, която защитаваме от много години." каза политикът с десни убеждения Аурелиен Прадие.

Макрон направи сериозен завой надясно и с интервюто си пред крайно консервативното френско издание "Valeurs Actuelles". Тогава той посочи, че предпочита легални мигранти от Африка, а не такива, които идват през нелегалните канали през България и Украйна.

Седмичникът "Observateur" заяви, че никога не се е случвало френски президент да дава интервю за крайно дясна медия.

Критици казват, че интервюто е направено с определена цел и държавният глава умишлено е засегнал въпроса за миграцията точно пред това издание.

Дори гласове от партията на Макрон "Република Напред" изразиха опасенията си, че може да изгуби от заиграването с десните. Така той няма как да спечели привърженици от "Национален сбор" на Марин льо Пен, а може и да отблъсне левите избиратели.

Според последните данни на Ifop от края на октомври, Льо Пен изравнява позициите си с тези на президента на Франция при запитване "За кого бихте гласували на I тур на президентски избори" .

Рейтингът на одобрение на Макрон пострада сериозно в края на 2018 г. заради избухването на протестите на "жълтите жилетки" и допускането на безредици по улиците на Париж.

Според последното социологическо проучване за Радио Суд общо 65% от френските граждани твърдят, че не са доволни от работата на настоящия държавен глава. За голяма част от респондентите - 63% Макрон не е изпълнил обещанията от предизборната си кампания.

Все по-ясно демонстрираните десни убеждения влизат в противоречия с голяма част от обещанията и идеите, които той демонстрира по време на предизборната си кампания, когато явно се определяше като центрист.

"Може да има алтернатива на Макрон, която не е Марин льо Пен. От нас зависи да изградим алтернатива, като се съберем заедно", заяви пред SudOuest Валери Пекрес от "Републиканците", областна управителка на района Ил дьо Франс.

Несъмнено, президентът на Франция се опитва да спечели привърженици със смяната на тона. Най-вече да не изгуби десните си избиратели за предстоящите избори през 2022 г.

   

Най-четените