Фалшив журналист или руски наемен убиец

Украинците отдавна си имат проблеми с фалшиви новини от Русия, но миналата седмица те разкриха нещо още по-подмолно: фалшив журналист.

Мъжът е висок и елегантно облечен. Носи тъмен костюм и говори с френски акцент. Когато се среща с политици в Киев, той се представя като Алекс Вернер, репортер на френския вестник Le Monde.

"Беше елегантен, спокоен и уверен," спомня си Амина Окуева, която е много известна в Украйна. Заедно със съпруга си тя е била доброволец във войната срещу сепаратистите в източната част на страната. Вернер я е интервюирал няколко пъти.

По средата на едно от тези "интервюта", в ужасен проблясък на изстрел, се разкрива истинската самоличност на Вернер: той всъщност е чеченски убиец, както по-късно съобщават украинските власти.

Използвайки прикритието на журналистическата работа, убиецът Артур Денисултанов-Курмакаев се опитва да ликвидира Окуева и нейния съпруг Адам Осмаев, информира украинското министерство на вътрешните работи.

Опитът за убийство е осуетен, защото Окуева също е била въоръжена. Атаката и последиците от нея разкриват ролята на Киев като терен за изпитания на това, което според украинските власти са хибридни военни действия от страна на Русия. Действия, които не изключват и убийства.

Атаката е трето поред убийство или опит за убийство на известни личности в Киев, която украинските органи на реда приписват на руските служби за сигурност, но първата, в която атентаторът се е представя за журналист.

В изявление, публикувано на 3 юни, Le Monde съобщава, че "държи да подчертае, че нито един от неговите журналисти не е в Украйна в момента, и че сред екипа му няма лице на име Алекс Вернер. Le Monde категорично заклеймява опити за представяне за негови журналисти или употреба на името на вестника за каквито и да е цели."

През 2006 година руското правителство узаконява целенасоченото убийство в чужбина на хора, представляващи терористична заплаха, като възстановява практиката от ерата на СССР.

Кремъл обаче никога не признава, че се е възползвал от дадените му по закон правомощия, и твърдо е отхвърлял конкретни обвинения, включително за убийства в Украйна.

С историята за "Алекс Вернер," Денисултанов-Курмакаев живее повече от година в Киев, като общува с политици и антируски активисти, преди да натисне спусъка на 1 юни.

Прикритието му е добро, но не безупречна, заявява Окуева в интервю за New York Times, първото й с чуждестранна медия след опита за убийство. На интервюто тя е придружавана от двама бодигарда, които са нащрек до края на разговора с журналистите.

Според Окуева, странен факт, който я е навел на мисълта, че журналистът не е този, за който се представя, е че той винаги е носил тефтер, но никога не си е правил труда да пише в него. Мъжът е бил облечен в твърде скъп костюм, което също е загатвало, че нещо не е наред.

В самата молба за интервю обаче не е имало нищо необичайно. "Пресата често ни иска интервюта," казва Окуева. "Медиите обичат да пишат за нас."

Окуева и Осмаев, които са етнически чеченци, са много известни в Украйна.

През 2012 година, руското правителство обвини Осмаев, че е участвал в заговор за убийство на Владимир Путин, тогава премиер на Русия. Осмаев беше арестуван в Украйна, но екстрадицията му в Русия беше спряна от Европейския съд за правата на човека.

След украинската революция през 2014 година той е освободен, и двамата със съпругата му са се присъединили към отряд от етнически чеченци, сражаващи се във войната на изток - батальонът "Джохар Дудаев". Осмаев е негов командир от 2015 година, а Окуева е била снайперист, като на фронта е носила камуфлажна забрадка.

Популярността им като врагове на Русия носи и своите рискове. Двамата са знаели, че са мишени за атентатори. "Путин лично държи да бъдем ликвидирани," отбелязва Окуева.

"Алекс Вернер" се е срещал три пъти с двойката в кафенета в Киев от 20 май до 1 юни, като е обяснявал, че планира задълбочен материал.

Преди четвъртата среща, казва Окуева, той е помолил двойката да го вземе в колата им и да го закара до френското посолство, и е казал, че има подарък за тях от шефовете му в Le Monde.

"Имаше много малки странности, и интуицията ми диктуваше да не се срещам с него," казва Окуева, но тя все пак е игнорирала съмненията си.

Докато са карали, Денисултанов-Курмакаев иска от двойката да спре колата за интервю и да седне на задната седалка, за да получи "подаръка", който той е носел в ярък червен кашон.

Когато двамата се преместват на задната седалка, Денисултанов-Курмакаев казва: "Ето подаръка ви," разказва Окуева. Той отваря кутията, вади пистолет и стреля по Осмаев.

Изстрелът уцелва Осмаев от дясната страна на гърдите. Той обаче не губи веднага съзнание и се бори със стрелеца, за да се опита да му отнеме пистолета. Окуева, отдавна опасяваща се от опити за убийство, носи пистолет под палтото си, както и епруветка с кръвосъсирващото вещество Celox в чантата. Тя прострелва четири пъти Денисултанов-Курмакаев, докато той се бори със съпруга й. И двамата са тежко ранени, но живи.

"Ще съм й вечно благодарен," казва Осмаев в интервю за бързата реакция на съпругата му. "Заради нейната реакция и двамата сме още живи."

Оцеляването на атентатора може да направи случая още по-важен, ако той съдейства на разследващите.

През март бивш руски депутат, избягал в Украйна - Денис Вороненков, беше застрелян на улицата пред киевския хотел Premier Palace. Бодигардът на Вороненков стреля по нападателя и го уби на място. Миналата година кола-бомба уби журналиста Павел Шеремет на централна улица в украинската столица, като нямаше арестувани.

След атаката срещу Осмаев и Окуева, украинското вътрешно министерство и депутатите обвиниха руските разузнавателни служби. Украинската разузнавателна агенция СБУ обаче твърди, че няма достатъчно доказателства, за да се установи дали убиецът, представял се за журналист, е руски агент, но не изключва и тази възможност.

"За световната общност важното е, че имаме доказателства, че Русия извършва терористични актове в други държави," коментира украинският депутат Антон Герашенко. "Може и езикът му да се развърже и да проговори кой го е изпратил тук и защо," казва той за Денисултанов-Курмакаев.

Въпреки че остава неясно за кого е работил Денисултанов-Курмакаев, това не е първият път, в който името му се споменава в подобен контекст.

През 90-те години Денисултанов-Курмакаев е бил почти открито свързван с чеченска организирана престъпна група, действала в Санкт Петербург, и веднъж е гостувал в руска телевизия, където е давал интервю като представител на организацията.

През 2008 година, властите в Австрия разпитват Денисултанов-Курмакаев за контактите му с чеченски кандидат за убежище и информатор на име Умар Израилов, който е свидетелствал в Европейския съд за правата на човека срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров. Израилов твърди, че Денисултанов-Курмакаев е пратеник на Кадиров, изпратен в Австрия като заплаха за живота му.

Денисултанов-Курмакаев заявява, че чеченският лидер го е изпратил във Виена да убеди Израилов да се върне в Чечня, а ако не успее, да го ликвидира. По негови думи Кадиров е имал списък с около 300 врагове за ликвидиране.

Денисултанов-Курмакаев тогава свидетелства, че е отказал да извърши убийството и вместо това се е предал на австрийската полиция, за да получи защита срещу евентуално отмъщение от Кадиров за неизпълнената заповед. Два месеца по-късно Израилов е застрелян от непознати стрелци на улица във Виена

В онзи момент Денисултанов-Курмакаев твърди: "Не искам да нарушавам законите, не съм убиец."