Докато по света продължават да бушуват всевъзможни конфликти, американските власти анализират каква опасност те представляват за Америка. Нито една от текущите военни кризи не застрашава директно американски интереси, затова Съветът за международни отношения на САЩ (CFR) е провел международно проучване, с което да помогне на американските лидери да приоритизират рисковете през следващата година.
В последното десетилетие това проучване основно се е фокусирало върху заплахите, които други представляват за Америка. Сега обаче то се занимава с рисковете, които Америка представлява за света... и за самата себе си.
Тазодишният доклад се опира на коментарите на 436 представители на правителството и експерти по външна политика и засяга много значими проблеми.
"САЩ в момента са най-непредсказуемият фактор в света и това причинява дълбоко безпокойство. Някога можеше в почти всяка ситуация САЩ да бъдат твърдо позиционирани от едната страна на конфликта и да стоят като константа и определящ фактор. Сега, когато се разглеждат най-големите източници на непредсказуемост и несигурност, се налага да включваме и САЩ сред тях... Никой не е особено уверен как Америка ще реагира, в която и да е ситуация, особено имайки предвид как хората оценяват действията на настоящия президент, казва Пол Стеърс, директор на Центъра за превантивни действия към CFR, подготвящ ежегодното проучване".
А самият президент може би приветства това. "Не искам хората да знаят какво точно правя или мисля. Това ги поддържа в дисбаланс", пише Доналд Тръмп през 2015 г.
Новата непредсказуемост на Америка е очевидна в две рискови ситуации с най-голям приоритет, идентифицирани в тазгодишния доклад: 1) военен конфликт, включващ САЩ, Северна Корея и съседите на Северна Корея и 2) въоръжена конфронтация между Иран и САЩ или някой американските съюзници в региона.
"Това са двете най-взривоопасни, назряващи кризи в момента. Някои биха казали, че е нещо добро хората да обмислят това, и че всичко това са организирани действия за подобряване на позициите на Америка при преговори със Северна Корея или Иран. Аз обаче мисля, че повечето професионалисти биха заявили, че това не е интелигентна стратегия: тя може да доведе до обратен резултат или до погрешни преценки, неправилно разбиране и така нататък", коментира Стеърс.
Според него въпреки че проучването миналата година е отбелязало ядрената програма на Северна Корея като риск от най-сериозен мащаб, измествайки гражданската война в Сирия, новото тази година са сериозните опасения за преки военни враждебни действия между Пхенян и Вашингтон.
А истински голямата опасност е да се стигне до първата в историята размяна на ядрени удари.
"Сега опасението ни е, че потенциално подновяване на военните сблъсъци на Корейския полуостров може да включи и употреба на ядрени оръжия", коментира Стеърс.
По негови думи възприятията на хората за това как би изглеждала една война са се променили и основните причини за това са три: силната лична война на думи между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун; бързият напредък на Северна Корея в разработката на междуконтинентални ракета, която би могла да достигне до САЩ, и достатъчно малка ядрена глава, за да може да бъде използвана с нея; и заплахата от това, че Тръмп и неговите съветници наистина биха "натиснали копчето" първи, ако сметнат за нужно.
Констатациите на изследването потвърждават скорошни преценки на информирани наблюдатели като флотския адмирал от запаса Джеймс Ставридис и директора на ЦРУ по време на мандата на Барак Обама - Джон Бренън.
Ставридис назовава шансовете за не-ядрен конфликт между САЩ и Северна Корея между 20 и 50%, а шансовете за ядрена война около 10% - вероятно например ако Северна Корея свали американски военен самолет или изстреля ракета край американската територия на остров Гуам, с което провокира отговор от САЩ и спирала на отмъщение.
Според Бренън шансовете за война са около 20-25 процента като критичен фактор за това според него е непредсказуемостта на Тръмп. "Имам доста сериозното чувство, че Северна Корея не иска да провокира сериозен военен конфликт. И в продължение на много години САЩ нямаха желание да инициират конфликт. Не знам на какво е способен Тръмп като решения или действия", казва Бренън.
Другият риск идва от "висящото" ядреното споразумение с Иран, което Тръмп силно не одобрява и от което може да се оттегли. Вече има повишена вероятност за конфронтация между САЩ и Иран по редица взривоопасни въпроси - от ракетната и ядрена програма на Техран до интригите за влияние в Сирия и Ирак и подкрепата на персийците за йеменски, ливански и палестински бунтовнически групи, които САЩ определя като терористични организации.
Както при конфликта със Северна Корея, участниците в проучването смятат, че потенциален сблъсък между Иран и САЩ или неговите партньори е умерено вероятен и би имал огромен ефект.
Сред другите потенциални конфликти, които биха застрашили мира в световен мащаб, се включват терористичен атентат с многобройни жертви на американска територия, сериозна кибератака срещу критична американска инфраструктура, както и два значително по-малко вероятни сценария (предвид това колко спокоен е бил всеки от тези фронтове през 2017 г.): военни конфронтации между Русия и членки на НАТО, или между Китай и една или повече югоизточни азиатски държави, заради териториални спорове в Южнокитайско море.
Според анализаторите представите за потенциален конфликт между Русия и НАТО по-скоро отразяват влошаването на отношенията между Запада и Русия, което се засилва допълнително от разкрития за руската намеса в президентските избори през 2016 г. в САЩ.
Междувременно след успеха на Си Дзинпин в консолидирането на властта му на конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври и съответно все по-голямата уреденост на вътрешнополитическата ситуация в Китай създават условия, при които страната може отново да развие вкус към експанзията в района на Южнокитайско море".
С по-малък общ ефект върху американските интереси, но със значително по-голяма вероятност са други два сценария: утежняване на войната в Афганистан, където администрацията на Тръмп пое неопределен ангажимент да отстоява досегашния курс, и пик на насилието в Сирия покрай опитите на Башар Асад да възвърне контрол върху страната.
Забележително е, че допълнителният разпад на Ирак, който беше от първостепенно значение преди две години, и от второстепенно миналата година, изобщо не присъства в анкетата тази година. Терористичната групировка "Ислямска държава" е специално упомената в списъка с непредвидени обстоятелства, въпреки трайните опасения от терористични актове.
Само една от заплахите от второстепенно значение в тазгодишното проучване е преценена като високорискова за сигурността на Запада, макар и маловероятна: въоръжена конфронтация между Япония и Китай заради разногласия за суверенитета на няколко острова в Източнокитайско море.
Много вероятни ситуации, които обаче биха имали ниско въздействие са: задълбочаване на икономическите и политически трусове във Венецуела; задълбочаване на хуманитарната криза в Йемен, където бушува гражданска война; редовни терористични атаки на "Ал Шабаб" в Сомалия; засилване на насилието между правителствените сили и общността рохинги в Мианмар — конфликт, който представители на ООН описват като възможен "геноцид" и който проучването на CFR не успя да предвиди миналата година. (В тези проучвания хуманитарните кризи като цяло получават доста по-малко внимание, отколкото заплахите, включващи тероризъм, разпространение на ядрено оръжие и военни ангажименти на американските войски.)
Други конфликти бяха определени като умерено рискови и умерено вероятни са: нарастващо свързано с организираната престъпност насилие в Мексико, където предстоят общи избори догодина; нарастващо насилие в източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и властите в Киев; нарастване на насилието между въоръжени кюрдски групи и правителствените сили в Турция и Ирак; сериозна военна конфронтация между Пакистан и Индия в резултат на тероризъм или вълнения в администрирания от Индия Кашмир; нараснали напрежения между израелците и палестинците (проучването беше проведено, преди администрацията на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел); и сблъсъци между Израел и съюзниците на Иран от "Хизбула" в Сирия или по израелско-ливанската граница и т.н.
В проучването се посочва като сравнително малко рисков фактор и сценарий, който е доста близо до България - потенциалът за политически вълнения и екстремистко насилие на Балканите, където от 90-те години насам е сравнително спокойно.
Сега обаче покрай нестабилността на Босна и Херцеговина, завръщащите се бойци от джихадистките групировки към Западните Балкани както и високото напрежение в региона между християни и мюсюлмани дават предпоставки за развитие на нов конфликт.
Вероятно най-поразителното в последното проучване е, че когато CFR са поискали от представители на правителството и експерти по външна политика да се замислят за потенциална война между две ядрени държави в близкото бъдеще, те са очаквали подобна вероятност да бъде определена като абсурдно маловероятна. Вместо това обаче тя се е изстреляла до върха на рисковете за следващата година.
