Лондонският нюзрум и студио на RT, телевизионният канал и уеб сайт, доскоро известни и под името Russia Today, са ултрамодерни и просторни, с вълнуващи изгледи от 16-я етаж към Темза и "Окото на Лондон", пише Стивън Ерлангър, директор на лондонския клон на Тhe New York Times.
В обширен материал, известният американски журналист разказва какво представлява англоезичната руска медия, какви са нейните отношения със Запада и чии интереси обслужва. Той разговаря с шефа на лондонското бюро на RT Николай Богачихин, който иронизира обвиненията от западните правителства, Америка и Европа, че медията е проводник на политиката на Кремъл и инструмент, пряко използван от Владимир Путин за подкопаване на демокрацията на Запад. Той се отнася с насмешки и към твърденията за намеса на Русия в последните американски президентски избори.
Но независимо, че Русия настоява, че RT е просто още една "глобална телевизионна мрежа като BBC или France 24", на много хора не им е до смях.
Новините на медията предлагат "алтернативни гледни точки" на доминираните от Запада новинарски медии, затова и редица западни държави считат RT просто за проводник на мащабната, често тайна кампания за дезинформация, която цели да всява съмнения в демократичните институции и да дестабилизира демократичните държави.
Гледането на RT често предизвиква объркване, пише Стивън Ерлангър.
Сериозни новини и първокласна графика се смесват с интервюта на всякакви хора: както известни, така и неизвестни, както "леви", така и "десни".
Сред любимците на телевизонния канал са Джулиан Асанж от WikiLeaks и Ноам Чомски - либералният критик на западната политика. Понякога гостуват и известни лица като например актрисата Памела Андерсън. Но се случва и подборът на гости да включва любители на конспиративните теории, които смятат, че Вашингтон е източник на всички злини в света. Всичко това - на перфектен английски.
Но онова, което е постоянно в RT е дълбокият скептицизъм към западните и американски наративи за света, съчетано с фундаментална защита на Русия и управлението на Путин.
Анализаторите са на крайно различни мнения за влиянието на RT по света.
Някои изтъкват ниския й рейтинг и предупреждават да не се преувеличава нейното влияние. И все пак фокусирането върху рейтингите може и да пропуска основната идея, твърди Питър Померанцев пред Тhe New York Times. Toй е автор на книга, излязла преди три години, в която се описва употребата на телевизията за пропаганда в Русия.
"Рейтингите не са най-важното за пропагансата", коментира той. "Целта е да се прокарват кампании за финансово, политическо и медийно влияние".
RT и Sputnik лансират подобни кампании, като се възползват от хилядите пропагандатори на фалшиви новини и "хакната" информация, с цел да се обслужват руските стратегически интереси. Това е мнението и на Бен Нимо, който изучава дейността на RT за неправителствената организация Атлантически съвет на САЩ.
Каквото и да е въздействие на телевизията обаче, RT безспорно е образец за това колко сложна може да бъде съвременната пропаганда.
Това е едновременно лъскава модерна телевизионна мрежа с отлична визия и стилни водещи, и ферма за съдържание, която подхранва активно европейската крайна десница.
Зрителите се затрудняват да направят разграничението между журналистика и пропаганда, между потенциални "фалшиви новини" и реалните такива, които са представени силно тенденциозно.
Скорошни вечерни предавания на RT включваха вести за отказ на Великобритания да заклейми нарушенията на правата на човека в Бахрейн и "медийна истерия", заради разговорите на главния прокурор Джеф Сешънс с руския посланик в САЩ.
Други включваха "освобождаването" на Палмира от сирийската армия "с подкрепата на руските военновъздушни сили", интервю с бивш британски посланик в Сирия и критик на САЩ Питър Форд и материал за лондонски професор, оплакващ се от спадането на стандарта на живот във Великобритания.
На сайта на RT има "кликбейт" видеа, както и странни материали от рода на петиция за забрана на достъпа в Америка на финансиста Джордж Сорос заради "опити да дестабилизира" страната и да я "удави" с емигранти в името на "глобалистки цели".
Анна Белкина, директор по комуникациите на RT в Москва, твърди, че е абсурдно да се слага знак за равенство между опитите на RT да осигурява "алтернативни гледни точки на масовите медии" и феномена на фалшивите новини и пропагандата в социалните медии.
"Цари тотална истерия около дейността на RT", казва Белкина. "RT се превръща в нарицателно за всичко лошо".
Тя директно отрича всякакви твърдения, че RT се опитва да се меси в демократичните избори където и да е, независимо дали в Европа или Америка. "Под толкова критично наблюдение сме от всички страни, че проверяваме всичко".
За RT и нейните зрители медията представлява приятна алтернатива на всичко онова, което те приемат за самодоволен западен неолиберализъм. Телевизията въплъщава oнова, което руският външен министър Сергей Лавров наскоро нарече "пост-Западен световен ред".
С девиза, измислен от западна рекламна агенция - "Question More" (Задавай повече въпроси), RT се опитва да запълни пустееща ниша, твърди Белкина.
"Искаме да покажем цялостната картина, а не да добавяме още шум в ехо-камерата на масовите новини".
За пример тя посочва отразяването на кампанията на Доналд Тръмп. "Почти всички медии бяха срещу Тръмп по време на кампанията и голяма част от медийното отразяване около него беше негативно", казва тя. "Затова съществуваме ние", заявява Белкина.
"Важно е да се гледа RT, за да чуете алтернативните гласове. Може и да не сте съгласни с тях, но е важно да се опитате да разберете откъде идват и защо".
Френски законодател на име Никола Дюик, който често участва в предавания на RT и посещава анексирания от Русия Крим през 2015 като част от френска парламентарна делегация, казва, че целта на руската международна телевизия е "да направи така, че да се чуе гласът на Русия, да се покаже на света и да бъде чута руската гледна точка за света".
И все пак Дюик заявява: "По мое мнение въздействието на RT е много малко".
Той допълва: "Демонстрираме огромна параноя, когато си представяме, че RT ще промени лицето на света, или ще влияе на национални или други избори".
Три пъти седмично Афшин Ратанзи води по RT токшоу, наречено "Going Underground".
Той преминава в RT през 2013, след като работи последователно за BBC, CNN, Bloomberg, Al Jazeera и иранската Press TV.
"За разлика от BBC и CNN, по RT никога не са ми казвали какво да говоря ", твърди той.
"Имаше два случая, в които водещи от RT напуснаха заради, по техни думи, натиск да се спазва линията на Кремъл, особено по въпроса за Украйна, но нищо подобно не се е случвало в Лондон", коментира Ратанзи.
Майкъл Макфол, професор от Станфорд, който беше посланик на САЩ в Русия през мандата на Обама, казва, че RT не бива да се игнорира или омаловажава с лека ръка.
"В определени държави по света има търсене на тази "алтернативна гледна точка", дори апетит за нея - и е проява на американска арогантност да смятаме, че никой не се интересува от това".
Има обаче и доста по-мрачна гледна точка.
За критиците на RT и Sputnik - тези медии представляват инструменти на комплексна руска пропагандна машина, създадена от Кремъл, за да налага външната политика на страната, да защитава агресията на Русия в Украйна и да подкопава доверието в демокрацията, НАТО и света такъв, какъвто го познаваме.
Робърт Пщел, който е ръководил информационната служба на НАТО в Москва и наблюдава случващото се в Русия и Западните Балкани за НАТО, коментира, че RT и Sputnik не са предвидени за употреба в самата страна, за разлика от BBC или CNN. При тях, по негови думи, "целта е влияние и дезинформация".
Кремъл не се вълнува "дали сте съгласни с руската политика или смятате, че Путин е прекрасен, стига RT и Sputnik да си вършат работата - да започнете да изпитвате съмнения. И от предложените 10 абсурдни тези, да повярвате на една-две", казва той.
"Винаги ще остане поне малко кал по онзи, по когото тя бива хвърляна".
Според Пщел вероятно по-важни от RT са Sputnik и местните медии, финансирани от Русия, като например словашкото списание "Zem a Vek", известно с конспиративните си теории.
Sputnik е най-големият източник на "сурови новини" за Балканите, коментира той, "защото е безплатен продукт, предлагащ съдържание на местните езици". Следващата стъпка за руснаците е "да създадат някаква приятелска връзка, в някой малък университет, където се провеждат семинари и многобройни странни уеб сайтове започват да популяризират този продукт чрез мащабна маркетингова кампания".
RT обаче е полезна и за друга традиционна дейност на Москва: сприятеляване с нужните хора. И то не само с Джулиан Асанж, коментира Померанцев.
"RT помогнаха на Майк Флин да излезе от депресията, след като си загуби работата като шеф на Военната разузнавателна агенция на САЩ", твърди той за генерала, на който са му били платени 40 000 долара, за да гостува на честването на годишнина на RT в Москва и да седне до Путин. А Флин впоследствие (поне за известно време) беше съветник по въпросите на националната сигурност на президента на САЩ.
Бен Нимо от Атлантическия съвет отбелязва малкия зрителски интерес към RT в Германия, където Ангела Меркел, която е сред най-твърдите критици на Путин, е изправена пред сериозна борба за преизбирането си, и където има 3.5 млн. рускоговорящи граждани.
"Имам силни подозрения, че RT Deutsch има скромен ефект в сравнение с рускоговорящите германци, гледащи руска телевизия", заявява той.
Щефан Майстер, който изучава Русия и Централна Европа за Германския съвет по външна политика, е съгласен, че "не бива да надценяваме RT. Основният успех на руснаците е връзката със социалните медии чрез ботове и мрежа от различни източници".
Тази мрежа по негови думи "е все по-добре организирана, с по-стратегически и недвусмислени връзки между източниците и разпространяващите пропагандата - руските медии, фабриките за тролове, RT, хора в социалните мрежи и евентуално и службите за сигурност".
"Отворените общества са много уязвими", коментира Майстер. "А това струва по-евтино от покупката на нова ракета".
RT е част от реалността на XXI век, казва Померанцев.
"Всички скоро ще правят същото. Това е светът, в който се налага да живеем".
Хакванията и изтичанията на информация са много по-вредни и разрушителни, коментира той. "Ако можете да спирате тока в Украйна, това е плашещо. Но да се плашиш твърде много от Лари Кинг по RT е по-трудно".
Померанцев е съгласен с Белкина, че RT не изобретява масовото недоверие в западната демокрация.
"Руснаците се занимават с това да всяват недоверие в институциите, което така или иначе вече съществува, да го подхранват", обобщава той.
"Въпросът е: как да направим институциите си по-надеждни и достойни за доверие?"
