Да бъдеш или да не бъдеш ... В Европа.? Това е въпросът, на който Великобритания трябва да отговори на референдума на 23 юни.
В края на една ожесточена кампания, в която полемиката и гръмките слогани се оказаха много по-чуваеми от фактите, резултатите са на кантар.
Последните проучвания показват превес на британците, които искат излизане от ЕС. 46% подкрепят Brexit, докато против са 39% сочи проучване на YouGov за The Times. 11% от анкетираните не са решили как да гласуват, а 4% няма да участват в референдума.
„Make Britain Great again" (да направим Британия отново велика) и "Тake back control" са основните слогани на кампанията за излизането
Are we really a country when our laws are made somewhere else? The #EUreferendum is our only chance to get our country back. #VoteLeave
— MakeBritainGreat (@BritainBackNow) February 28, 2016
"Наистина ли сме държава, когато законите ни се правят някъде другаде? Референдумът е единственият ни шанс да си върнем държавата"
„Това е нашият шанс да направим Великобритания още по-велика, да си възстановим демокрацията и да запазим ценностите и културата, с които се гордеем" - пише таблоидът „Sun", който се обяви в подкрепа на напускането на ЕС.
Европа означава повече имигранти, по-ниски заплати, по-високи цени на жилищата и по-лош начина на живот за англичаните, според противниците на Брюксел. Повечето от тях са над 55 години, живеят в провинцията и нямат добре платена работа.
Като 84 -годишният Бил Флойд от малко градче на югоизточния бряг на Албиона. „Ние сме правили търговия много преди да има ЕС и сме управлявали света. Сега имаме уникалната възможност да си върнем властта и да правим сами своите закони" - счита бившият моряк от кралската флота.
Когато Лондон управляваше света
Евроскептицизмът се подхранва от носталгия по миналото, по доброто старо време, когато Британската империя още съществуваше, лирата беше силна, а финансите не бяха глобални, нямаше интернет и имигранти.
Ще гласуват за излизане и тези, които не намират работа, защото нямат квалификация. А във Великобритания, както и в целия свят, пари при пари отиват, богатите стават още по-богати, а бедните обедняват все повече.
„Получих множествена склероза заради имигрантите от Източна Европа. Те не са като нас. Заради тях трябваше да продам дома си, където живях 19 години и да сменя квартала. Плюят на земята, слушат музика до късно и искат да взимат същите помощи като англичаните" - разказва Деби Кларк от Питърбъро.
Кой ще бере ягоди и ще мие улиците на Лондон?
Истината обаче е, че чужденците вършат черната работа: обслужващ персонал в земеделието, чистачи, боклучари, сервитьори, бармани, домашни помощници. Това е ниско платена работа, която англичаните вече не вършат от години. На тях им е по-изгодно да си гледат кефа и да получават социални помощи.
Вярно е, че имигрантите, готови да работят за по-ниско заплащане и при по-лоши условия подбиват заплащането. Те живеят по седем души в апартамент в някои места, защото не могат да си позволят непосилните наеми.
Според противниците на Брюксел, ако Великобритания излезе от Европа, ще има повече средства, с които да се построят общински жилища в ужасно скъпия Лондон и да се подобри здравеопазването. „Ще намалее ли опашката пред личния лекар?" - се питат англичаните.
И сега на Албиона има достатъчно имигранти, предимно индийци и много африканци от бившите британски колонии. Но подкрепящите излизането от ЕС считат, че без свободното придвижване на хора, те ще могат да допускат само квалифицирани работници и да си избират каквито искат имигранти.
Защо Ситито е против Brexit?
Наближаващият референдум вече има отражение на капиталовите пазари - през март и април 65 млрд. паунда са изтеглени от Великобритания, а британската лира рязко се обезцени след новината за превес на тези, които ще гласуват за излизането от ЕС. Европейската централна банка и Международния валутен фонд са готови с кризисни планове за действие, как да подсилят ликвидността и да намалят ефекта върху европейските пазари.
При евентуален Brexit много компании ще изтеглят служителите си от „Сити ъф Лондон", където в момента е съсредоточен финансовият център на Европа. Това е другото лице на Англия: Лондон, Оксфорд, Кеймбридж, Бристол и Брайтън. Англия, която всички европейци познават, но в която не се припознават повечето англичани.
„Тези дебели котараци искат да плюскат за наша сметка. Няма да стане" - пишат в Туитър от Make the Britain Grate again.
Fat cats don't seem to understand how democracy works. They don't get to decide how the country is run. We do. #VoteLeave
— MakeBritainGreat (@BritainBackNow) May 19, 2016
"Излизането на Великобритания от Европа ще бъде икономическа катастрофа, чиито размери зависят от търговското споразумение, което ще успеем да сключим с Брюксел. Но за момента в Ситито всички инвестиции са блокирани, банките ще съкращават служители и въпросът дали в Лондон или във Франкфурт ще получи отговор на референдума." - обяснява Марк Болиът, председател на Комитета за политиката и ресурсите на Лондонското сити. Очаква се 100 хиляди от работещите във финансовия център на Европа да напуснат.
Неслучайно сред основните агитатори за оставането в ЕС са американските банки и автомобилните компании. За САЩ и партньорите на Великобритания Албионът е вход към големия европейски пазар. Затова заводите на Ролс Ройс и Мини Купър, собственост на BMW, написаха писмо до служителите си, че излизане от Европа ще доведе до спад в продажбите и намаляване на работниците.
Див популизъм
В ожесточената кампания за и против Brexit фактите нямат голямо значение, повече тежест имат популистките слогани. Достатъчно е да споменем, че евроскептичната партия на независимостта на Обединеното кралство на Найджъл Фарадж и досегашният кмет на Лондон Борис Джонсън са сред основните лица на Brexit.
Дебатът излезе и извън Великобритания. Немският Шпигел посвети корицата си с английското знаме на референдума, със заглавие Please, don't go!
Неминуеми ще бъдат и политическите сътресения. Според анализаторите премиерът Дейвид Камерън ще подаде оставка,както обеща, консерваторите ще се разцепят, ще се върне напрежението с Ирландия и с шотландците.
Като мантра се повтаря колко милиона паунда на всеки час, ден и месец се изливат в европейския бюджет. Великобритания е с втората по големина вноска след Германия, на стойност 14 млрд. евро, 4 от които се връщат в националния бюджет. Но едва ли парите за ЕС ще оправят здравеопазването и ще намалят безработицата.
Lord's Prayer - 66 words
— Eamonn Butler (@eamonnbutler) February 24, 2016
10 Commandments - 179 words
Gettysburg address - 286 words
EU regulations on the sale of cabbage - 26,911 words
"Отче наш - 66 думи, десетте Божи заповеди - 179 думи, Речта на Линкълн - 286 думи, европейска директива за продажбата на зеле - 26 911 думи."
Отвъд бюрокрацията и неудобните изисквания на Брюксел, 3 млн. и половина работни места са свързани с износа към ЕС, което прави 43% от целия експорт на Великобритания.
ЕС има 58 търговски споразумения с отделни държави или групи от страни, ако излезе, Лондон ще трябва да ги предоговори самостоятелно, вече със значително намалена тежест. Европа изправи на съд големи международни компании като Майкрософт и Самсунг за незаконна конкуренция, трудно постижима цел за една-единствена страна.
През последните 40 години медиите разпространиха представата, че Великобритания се намира във властта на алчни чуждестранни бюрократи. Обикновените хора не разбират нито как работи ЕС нито какво е постигнал Лондон благодарение на членството.
Дали наистина британците смятат да напуснат и да започнат всичко отначало? Европа ли е големият виновник за всичките им проблеми? Ако Брекзит стане действителност, гордостта на англичаните може да им изиграе лоша шега. И да ги върне там, където са били преди десетилетия. Наравно с бившите им колонии.
