"Шлосщрасе" е оживена улица в западната част на Берлин. Тя има всички основни неща за един град - магазини, ресторанти, кина и театър. И все пак за кратко нещата са били дори още по-оживени под "Шлосщрасе".
През 2012-а в рамките на няколко месеца крадци изкопават 45-метров тунел там. Те си пробиват път от подземен паркинг и нощем, под прикритието на мрака, изнасят от тунела тонове пясък.
Накрая през януари 2013-а те стигат до трезора на близката "Фолксбанк" и изпразват всички сейфове в него. И после изчезват по същия тунел, през който са дошли. До този момент никой не ги е видял или чул повече.
Сега е останал само входът към тунела: здраво завинтена дървена рамка. И тя е достъпна за външни хора... донякъде.
Входът не е на първоначалната си локация. Той е в музей, намиращ се в дълъг стар бункер, също дълбоко под земята.
В Берлин има интересни гледки на всеки ъгъл, ето защо милиони туристи пристигат там всяка година. По-малко известно за мнозина е колко много интересни места има под града: канализационни канали и тунели, действащи театри от военно време, колекторът на берлинската канализационна система, дори убежища, които сега са станали нощни клубове.
Първият тунел на германската подземна желензица е изкопан в края на XIX в., по модела на лондонското метро. Там е и последният по рода си бункер, строен за евентуална ядрена война - с кухни, защитно оборудване и плътно подредени разположени едно над друго легла и специални ключалки, така че трите хиляди души, които е трябвало да побере, да не се унищожат едни други.
И, да, остава и това, което още съществува от тунела за банковия обир, което полицията е отстъпила на музея.
Този свят на подземни ями и бункери е още по-изненадващ, като се има предвид, че градът е построен върху пясъци, при това особено влажна разновидност на пясъка. Берлин дължи името си на славянската дума за "място сред блатата".
Тези места обаче съществуват и сега са достъпни за обикновените хора до голяма степен благодарение на асоциация, наречена Berliner Unterwelten ("Подземният свят на Берлин"), която развива подземния Берлин от 20 години насам. В резултат на това посетителите вече могат да си изберат място в града всеки уикенд, за да се спуснат в дълбините и да видят какво се случва там.
Да вземем например бункера в Хумболтовия парк. Под повърхността метрото минава край дълги коридори, стълбища, железни врати, порти и пресечки. Ако сте с гид там, той ще ви помоли да стоите близо до него - опасността да се изгубите в този лабиринт е твърде голяма.
По стените посетителите все още могат да видят фосфоресциращите букви, прикрепени някога, така че хората да могат да намерят пътя към изхода в случай на спиране на електричеството. Това е един от хилядата берлински военни бункери. Има стари табели, легла за критични ситуации и помещения с витрини.
Портал към свободата
В миналото една от най-големите мрежи от пневматични тръби в света е преминавала оттук и въпреки че след Втората световна война градът е бил разделен на две части над земята, подземният Берлин в продължение на много години е бил обединен от мрежа на канализационната система. След построяването на Берлинската стена, мнозина са използвали тези тунели, за да избягат от Източна Германия.
Капаците на шахти в източната част на града нощем са се отваряли, така че семействата да могат да слизат в канализационните тунели.
Много канали в началото са били преградени само наполовина, така че принципът е бил да затворите очите и ушите и после през изпражненията да се върви към свободата. Впоследствие така наречените "покривачи" са отивали отново до входната точка и са затваряли капака, така че да не се предизвикват подозрения.
От метални стойки стърчат огромни остриета, наречени "сталинската ливада". Те са били поставени от комунистическия режим в Източна Германия в подземните шахти, за да попречат на хората да избягат. Въпреки това мнозина, особено граничари, са успявали да стигнат до Западен Берлин по този начин.
В други градове подземният свят е територия на престъпност и съмнителни машинаци, но в Берлин подземният свят винаги е бил път към свободата.
Не е изключено вратата в края на тъмния коридор да ви отведе до тълпа - озовавате се на станция на метрото. А след няколко спирки излизате на повърхността на "Бернауер Щрасе" и оттам влизате в старото подземие на пивоварна с тухлени стени, утъпкана земя и навсякъде купчини пръст и малки минни вагонетки. Тази част от музея е посветена на работата, която хората са извършвали, за да помогнат на други да избягат.
Приблизително 70 тунела за бягство са били изкопани под Берлин, в повечето случаи от изби в източната част на града, и после под Берлинската стена към източната част.
Там, също в изби, приятели и роднини на строителите на тунели са акали и са пълзяли оттам към свободата, понякога по няколко десетки души наведнъж, понякога само двама-трима. Няколко тунела са били предадени на властите от доносници или открити, и копаещите тунели са били застрелвани от ЩАЗИ.
Стари хора редовно си припомнят, че и те също са строили тунели.
Много шахти все още не са открити. Само преди година беше открит пореден тунел по време на строителни работи. Той е копан ден и нощ - 145-метров тунел, шест метра под повърхността.
Дори дървените талпи от опорите на тунела все още са непокътнати, но сега са поставени опрени на стените на музея, директно до реконструирания тунел за бягство.
Виждат се входът, осветлението и тръбите, през които кислород е достигал до тунела. Като строителни методи той е подобен на тунела, който крадците са изкопали, за да стигнат до трезора на "Фолксбанк".
Единствената разлика е, че за берлинските строители на тунели по онези времена свободата е била по-изкусителна перспектива от личното обогатяване.
Още снимки от подземния свят на Берлин можете да видите горе в галерията.
