Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Армения в търсене на бъдеще след Саркисян

Накъде ще поеме страната след оставката на лидера си? Снимка: Getty Images
Накъде ще поеме страната след оставката на лидера си?

Протестиращите още празнуват по улиците на Ереван след десетдневни демонстрации, които този понеделник принудиха дългогодишния лидер на Армения Серж Саркисян да се оттегли от поста си.

Но въпреки радостта нараства и безпокойството дали оставката на Саркисян ще доведе до истинска промяна.

Това е рядко срещана победа в регион, доминиран от силни авторитарни фигури като руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган.

Те обикновено се стремят да смажат демонстрациите, поставящи под въпрос управлението им. Но за арменските демократи истинската работа тепърва започва. Протестиращите са нетърпеливи да видят дали партията на президента, превърнал се в премиер Саркисян ще се опита да задържи хватката си върху властта.

Опозиционният законодател Никол Пашинян, който е сред организаторите на протестите, призова демонстрантите да не си отдъхват след победата им в понеделник. Пашинян нарече събитията "Кадифена революция" - кръстени на мирните шествия, които сложиха край на еднопартийното управление в Чехословакия през 1989-а.

В понеделник вечер на Републиканския площад в Ереван той каза, че "Кадифената революция" не бива да остава недовършена и допълни, че сега основната задача е Народното събрание на Армения да посочи служебен премиер, с който народът е съгласен, и да бъде съставен служебен кабинет.

На 1 май се очаква арменският парламент да определи името на временния министър-председател.

Според Пашинян датата за предсрочни избори трябва да се насрочи възможно най-скоро след това.

Саркисян управлява като президент десет години, след това се оттегли, спазвайки ограничението от два поредни мандата. Дълго време той беше категоричен, че няма да се кандидатира нито за президент, нито за премиер след изтичането на втория му мандат.

Но след референдум през декември 2015-а Армения премина от президентска към парламентарна република, а на 17 април тази година Саркисян беше избран за министър-председател. Парламентарната система влезе в сила с встъпването му в длъжност и въпреки всичките обещания, че няма да се кандидатира, той се оказа единствен кандидат за поста от управляващата партия.

Либералната опозиция беше разгневена, обвинявайки Саркисян, че е заел поста с цел да промени правилото за двата поредни мандата. Арменците също изразиха недоволството си, излизайки по улиците на Ереван и други градове. Протестите парализираха столицата, пострадаха и сградите на някои държавни институции.

В същото време полицията се опитваше да разпръсне демонстрантите, но те ставаха все повече и ситуацията ескалира в неделя, когато властите арестуваха Пашинян и други опозиционни лидери.

Това се оказа повратна точка, защото още повече хора излязоха да изразят несъгласието си със случващото се и стана ясно, че техният натиск ще надделее.

След празниците в понеделник във вторник страстите леко се уталожиха, докато страната отбелязваше 103 години от арменския геноцид. Фокусът започна да се измества към бъдещето, а в сряда Пашинян се срещна с временно изпълняващия длъжността премиер Карен Карапетян.

Опозицията изисква нови избори и структурни реформи, за да са сигурни бъдещите промени. След оставката на Саркисян няма как протестиращите да се примирят със статуквото.

Недоволството не е насочено само към бившия министър-председател, а към корумпираната система и олигархията. Протестите са само стъпка към повече демокрация и по-либерално управление.

Дали Карапетян и републиканската партия ще се съгласят на нови избори - предстои да видим.

В момента управляващата партия държи парламентарното мнозинство, подкрепяна от подвластен на нея коалиционен партньор.

Резултатът от предсрочни избори също е непредвидим, след като последният вот протече под съмнения за манипулации и измама при гласуването. Блокът на Пашинян е малоброен и държи само 9 от 105 места в парламента, но протестите засилиха неговата популярност.

Опозиционният лидер спечели симпатии и заради призивите си за мирни протести без насилие и гражданско неподчинение. Въпреки че имаше ранени, огромна част от шествията протекоха мирно. Освен това протестите привлякоха различни групи хора като дори и униформени войници се включиха в тях.

Демонстрациите се оказаха перфектен пример какво е способна да постигне силата на масите.

Успехът им смути авторитарните лидери в региона, но експертите предупреждават Армения да не бъде разглеждана като геополитическо клише. Според тях е много малко вероятно събитията в страната да имат отражение в съседни държави.

Въпреки това оттеглянето на Саркисян даде повод за размисъл дали тази оставка няма да отслаби позициите на Путин. Washington Post например определя случилото се като "удар по политическия модел" на руския държавен глава.

Под управлението на Саркисян Ереван се сближи с Москва, включвайки се в Евразийския икономически съюз през 2013-а като по този начин сложи край на преговорите за приемане в Европейския съюз.

Важно е обаче да се отбележи, че сегашните протести нямат нищо общо с Русия, която е силно критикувана в Армения заради доставката на оръжия в Азербайджан.

Кремъл на свой ред избягва да се меси в проблемите между двете държави като се ограничава с изразяването на надежди за ред и стабилност.

Междувременно миналия ноември Армения подписа договор за партньорство с Брюксел - също под управлението на Саркисян. Документът има за цел да подсили сътрудничеството между Евросъюза и кавказката държава и очаква ратифицирането си от по-голямата част от страните-членки на ЕС.

Понякога, както се случи в Армения през последните дни, протестите за сваляне на правителството са си протести за сваляне на правителството.

Но това със сигурност е знак, че пост-съветските режими не са толкова непоклатими, колкото изглеждат. А и стана ясно, че са напълно способни да се разпаднат мирно и без никаква намеса отвън.

Най-четените