Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Всичко приключи със сълзи": Как Brexit пречупи Тереза Мей

Тереза Мей приключи мандата си, но Великобритания все още не се е справила с хаоса на Brexit. Кой има най-големи шансове да стане нов премиер - вижте в галерията. Снимка: Getty Images
Тереза Мей приключи мандата си, но Великобритания все още не се е справила с хаоса на Brexit. Кой има най-големи шансове да стане нов премиер - вижте в галерията.
Борис Джонсън 

Бившият външен министър, който напусна правителството през юли 2018, е водещият кандидат за премиерския пост още от 2016 г. Преди няколко месеца Джонсън обяви, че е готов да се кандидатира отново след вътрешнопартийния вот на недоверие срещу Тереза Мей. Силен опонент на нейния план за напускане на ЕС, той се ползва с подкрепата на крайното Brexit-крило в Консервативната партия. Снимка: Getty Images
Борис Джонсън

Бившият външен министър, който напусна правителството през юли 2018, е водещият кандидат за премиерския пост още от 2016 г. Преди няколко месеца Джонсън обяви, че е готов да се кандидатира отново след вътрешнопартийния вот на недоверие срещу Тереза Мей. Силен опонент на нейния план за напускане на ЕС, той се ползва с подкрепата на крайното Brexit-крило в Консервативната партия.
Доминик Рааб

Бившият министър по въпросите на Brexit в кабинета "Мей" е вторият фаворит на букмейкърите. 44-годишният политик напуска кабинета през ноември 2018 с призив за промяна на стратегията за Brexit. Ползва се с подкрепата на предшественика си Дейвид Дейвис. Снимка: Getty Images
Доминик Рааб

Бившият министър по въпросите на Brexit в кабинета "Мей" е вторият фаворит на букмейкърите. 44-годишният политик напуска кабинета през ноември 2018 с призив за промяна на стратегията за Brexit. Ползва се с подкрепата на предшественика си Дейвид Дейвис.
Майкъл Гоув

Министърът на околната среда в кабинета "Мей" вече направи един неуспешен опит да бъде избран за премиер през 2016 г. Провалът му дойде, след като част от съпартийците му го обвиниха в саботаж на кандидатурата на Борис Джонсън. Гоув все още не е обявил официално дали ще се кандидатира за поста, но е смятан за един от силните потенциални претенденти.
Джеръми Хънт

Външният министър Хънт обяви, че ще се включи като кандидат в надпреварата за позицията на Тереза Мей малко след оставката й. 52-годишният консерватор гласува против Brexit на референдума, така че вероятно ще му бъде нужна подкрепа от изявен противник на членството в ЕС, за да има шанс за успех. Снимка: Getty Images
Джеръми Хънт

Външният министър Хънт обяви, че ще се включи като кандидат в надпреварата за позицията на Тереза Мей малко след оставката й. 52-годишният консерватор гласува против Brexit на референдума, така че вероятно ще му бъде нужна подкрепа от изявен противник на членството в ЕС, за да има шанс за успех.
Рори Стюарт

Министърът по международното развитие потвърди, че е готов да се предложи за министър-председател. Стюарт предупреди, че не желае да заема управленски пост в евентуален кабинет на Борис Джонсън в знак на несъгласие със заплахата му за Brexit без сделка. Снимка: Getty Images
Рори Стюарт

Министърът по международното развитие потвърди, че е готов да се предложи за министър-председател. Стюарт предупреди, че не желае да заема управленски пост в евентуален кабинет на Борис Джонсън в знак на несъгласие със заплахата му за Brexit без сделка.
Андреа Ледсъм

Ледсъм подаде оставка като лидер на консерваторите в Камарата на общините броени дни преди Мей да обяви оттеглянето си от "Даунинг стрийт". В последните 5 години Ледсъм заемаше няколко министерски поста, което й дава преднина от гледна точка на управленски опит. Тя беше смятана за потенциален фаворит за премиер още през 2016 г., но шансовете й бяха нулирани след скандал около намека й, че като майка има по-добра перспектива към управлението отколкото бездетната Тереза Мей. Снимка: Getty Images
Андреа Ледсъм

Ледсъм подаде оставка като лидер на консерваторите в Камарата на общините броени дни преди Мей да обяви оттеглянето си от "Даунинг стрийт". В последните 5 години Ледсъм заемаше няколко министерски поста, което й дава преднина от гледна точка на управленски опит. Тя беше смятана за потенциален фаворит за премиер още през 2016 г., но шансовете й бяха нулирани след скандал около намека й, че като майка има по-добра перспектива към управлението отколкото бездетната Тереза Мей.

"Скоро ще напусна тази позиция, която беше най-голямата чест в живота ми. Втората жена - министър-председател на Великобритания, но със сигурност не и последната. Тръгвам си не с горчивина, а с огромна и вечна благодарност за това, че имах възможността да служа на държавата, която обичам".

Това беше моментът, в който Тереза Мей изгуби желязното си присъствие на духа. Уверена и свръхамбициозна, Мей дойде на власт с обещанието да преведе Великобритания от политическата криза след референдума за Brexit с достойнство. Обещанието й се изпразни от съдържание още на 8 юни 2017 г. - в деня на нарочно предизвиканите предсрочни избори, които не само не затвърдиха властта й, а и унищожиха парламентарното мнозинство на Консерваторите.

Мандатът на Мей беше белязан от всекидневни тежки битки както с Брюксел и опозицията на Лейбъристите, така и с вътрешната съпротива от страна на силните фракции в разделената Консервативна партия. Съпротива, която не беше умилостивена дори на цената на ключови министерски постове с отговорност за преговорите за Brexit.

Въпреки изборните неуспехи, терористичните удари в Лондон, провалени предложения за "сделка" с ЕС, саботажа от собствените й съпартийци и публичните медийни унижения, Тереза Мей оцеляваше със забележителна издръжливост, непоклатимост, стоицизъм и дори роботизирана емоционална дистанцираност, която й донесе прякора "Мейбот".

И все пак Brexit пречупи Мей. Първите страници на съботната британска преса извадиха се появиха с близки планове на разплакана възрастна жена, която повече не може да прикрива разочарованията си.

"Плачещата Лейди", "Сълзи от срам", "Май приключва на 7 юни", "Всичко свърши със сълзи" - това бяха част от заглавията на националните вестници.

Мнозина направиха сравнение между сценографията на оставките на Маргарет Тачър през 1990 г. и Мей през 2019. И тогава фотографите уловиха Тачър да плаче при качването в служебния си автомобил след иначе усмихнатата си финална реч пред "Даунинг стрийт" 10.

Желязната лейди също беше принудена да се откаже от най-важния политически пост не по своя воля, не заради вота на гласоподавателите, а заради дворцов преврат от собствените й съпартийци. И все пак наследството на Мей през 2019 трудно може да се сравни с това на Тачър. Джон Мейджър успя да удържи Консерваторите на власт цели 7 години благодарение на постигнатото от предшественичката му, напомня политическият редактор Адам Бултън от "Скай нюз".

Който и да замени Тереза Мей, едва ли управлението му ще продължи по-дълго от нейните 3 трудни години като премиер.

Коя беше фаталната грешка на Мей? Началото на края със сигурност е свързано с изгубения залог след неочаквано слабия резултат на торите на предсрочните избори през 2017.

Втората политическа грешка на Мей датира от декември 2017 г., когато тя прие условието на ЕС да не се допуска промяна на граничния контрол в Ирландия при никакви обстоятелства след напускането на съюза.

Подчиняването на Brexit на един отделен елемент от отношенията между Лондон и Брюксел беше фатално за нейното управление - то подкопа ангажимента за подкрепа на правителството на малцинството от северноирландската Юнионистка партия, даде повод за перманентна вътрешнопартийна атака от фракцията около Борис Джонсън, подсили съмненията на избирателите, гласували за Brexit, че кабинетът води преговорите с ЕС към умишлен провал, пише политическият анализатор Хелън Томпсън.

В началото на 2019 г. Жан-Клод Юнкер се опита да й помогне с обещание за известни компромиси преди второто гласуване на проекта за споразумение с ЕС в британския парламент. Напълно безуспешно.

Краят дойде след две поредни удължавания на срока за Brexit, провал на преговорите с лидера на опозицията Джеръми Корбин и "заплахата" на Мей да свика нов референдум, на който да се гласува за или против трикратно отхвърляния й проект.

"Проблемът не е Тереза Мей. Проблемът се състои в това, че трябва да работим в рамките на реалностите от Белфасткото мирно споразумение, а Великобритания не иска да остане член на митническия съюз и не иска да остане член на вътрешния пазар. При всички тези "червени линии" става почти невъзможно да се намери решение, което да получи подкрепата на мнозинството в Камарата на общините", казва холандският премиер Марк Рюте, цитиран от "Скай нюз".

Партията на Мей днес изглежда още по-фрагментирана и поляризирана между лагерите "за или против" Brexit без споразумение с ЕС (Кой има най-големи шансове да стане нов премиер - вижте в галерията). Партийните симпатизанти предпочитат твърд курс към излизане от съюза, но парламентът вече показа, че няма да подкрепи подобен хаотичен сценарий.

Оттук нататък - изборът на нов премиер след 7 юни отново попада в ръцете на членовете на Консервативната партия. А битката за властта обещава напрежение.



Най-четените