Европейското разузнаване е в безспорен подем. Промените, които се случват на континента в тази специфична област позволяват на различните служби да придобиват все по-голяма сила - факт, който има както положително, така и доста притеснително влияние. И към този въпрос трябва да се подходи със специално внимание, ако не искаме в един момент той да започне да оказва влияние на самата демокрация.
Макар, когато става въпрос за технологии, на Европа и по-специално ЕС, да се гледа като на изоставаща сериозно сила, в областта на националната сигурност и разузнаването технологичните промени се прегръщат доста радушно, включително интегрирането на изкуствен интелект и самообучаващи се машини.
Това спомагат за редица аспекти от работата на експертите в сигурността - от по-лесната обработка на огромните масиви от събрана информация до въвеждането на системи за биометричното наблюдение, които да спомогнат за улесняване на следенето на "лица от интерес".
Същевременно се засилва и комуникацията и обменът на информация между партньорските служби от различните държави. Засилва се неимоверно и корпоративното участие в тези процеси, което разширяването на хоризонта на службите.
Появяват се все повече усилия за чисто законови промени, които да улеснят допълнително тяхната работа (докато съдилищата все още се опитват да решат въпроси за законността, териториалността и поверителността, породени от предишните законови рамки по въпроса с разузнаването).
Новите технологии са двигателят на промените
Разпространението на информация се случва непрекъснато с широко рекламираната интеграция на дигитални устройства в ежедневието на хората. По същия начин следенето, събирането на данни се извъшрва вече с безпрецедентна досега скорост и мащаб, при това в реално време. Съответно нуждата от изкуствен интелект, който да помогне за обработката и анализа на подобни като мащаб масиви от данни става очевидна. И някои правителства предприемат действия за това.
Все още не е ясно обаче дали съществуващите правни рамки обхващат използването на такива технологии в рамките на разузнавателните служби и службите за национална сигурност.
Новите технологии спомагат за повишаването на ефективността на службите. Въвеждането на изкуствен интелект тук засилва значително способностите за киберотбрана, ефективността на сървърите и цялостната възможност да се предотвратяват различни терористични нападения, но също така те повдигат важни въпроси относно нарушаването на гражданските права на хората, оперативната отчетност и наблюдението върху спазването на правилата. Именно от това положение идват и правните спорове по темата.
С други думи с навлизането на новите технологии службите стават все по-способни да се справят с новите заплахи, но също така по този начин се повишава опасността от злоупотребата с тази новопридобита сила за лична изгода. А това е проблем, който е добре да не се пренебрегва.
Така например въвеждането на система за лицево разпознаване във френския град Ница вече предоставя възможност на местните власти да идентифицират самоличността на хората във видеозаписите от охранителните камери в града, дори и да става дума за хора на карнавал. Това може да помогне при разгадаването на тежки престъпления, но все пак остава и въпросът дали наистина в една демократична държава властите трябва да разполагат с толкова много данни за гражданите и да ги събират така агресивно?
В една система на все по-развиващи се средства за събиране и анализ на информация, както и на сближаване на технологиите за наблюдение в разузнаването, правоприлагането и военното дело, се създават условия за все по-тесни връзки между различните служби от сектора от страните в Европа.
Тяхна (често пренебрегвана) задача е да да прилагат нови начини за структуриране на отговорности и контрол върху тази нововъзприета сила.
Да вземем например оперативната платформа на Групата за борба с тероризма в Хага, където 30 различни разузнавателни служби си предават оперативна информация чрез една гигантска база данни, без обаче да съществуват ясни правила за това кой носи отговорност за грешки при въвеждането на данните или просто предаването на погрешна информация - фактори, които могат да имат реални човешки последици.
Нуждата от надзор
Макар да има основателни причини за интензивно споделяне на информация (никой не очаква този процес да спре), е проблематично, когато всяка служба, както е в момента, е отговорна само пред своите национални надзорни органи. Някои биха могли да кажат, че разузнаването, някога известно като последния бастион на националния суверенитет, се е превърнало в арена на тайно делегиране на операции.
По подобен начин на европейско ниво националните бази данни работят в нови „платформи за анализ на транснационална информация“. Сред новите примери за това са Регистърът за борба с тероризма на Юроджъст, проектът "Инспектр" и Европейският портал за търсене. Последните лични профили, основаващи се на пръстови отпечатъци и на снимки на лицата, се съхраняват в системите за сигурност на Шенгенската зона, а до информация от Европол и Интерпол имат достъп все по-голям брой служители из Европейския съюз.
Според Европейската комисия (ЕК) над 1 млрд. евро са определени за тези и за други мащабни проекти за „оперативна съвместимост“ до 2027 г. Чрез предоставянето на огромни количества лични данни, дори и по-достъпни за правоприлагащите органи, граничните и разузнавателните агенции в страните, Европа допълнително подкопава вече избледнелите ограничителни линии между оперативните агенции и тези, които събират информация за потенциални заплахи.
Поводи за притеснение
Случващото се е тревожно. В някои случаи, особено в Австрия и Латвия, полицейските и разузнавателните функции вече се осъществяват от една агенция. Предоставянето на по-голяма юрисдикция и тласкането към по-голяма оперативна съвместимост ще премахнат защитни стени, които исторически са се доказали като разумно решение за запазване на демокрацията.
В момента, нашите отворени общества - тези, които се очаква да имат полза от това развитие на събитията - имат прекалено малко информация по този въпрос. Освен това ведомствата, отговарящи за надзора и за защитата на личните данни, имат доста да наваксват по отношение на технологичната революция.
Механизмите им за отчетност и проверка например са всичко друго, но не и напълно синхронизирани, автоматизирани и цялостни. Това създава условия за злоупотреба и може малко да допринесе за намаляването на непрекъснато увеличаващите се пропасти в отчетността.
Ако искаме да защитим фундаменталните права и да превърнем европейските практики за надзор в демократични принципи, трябва да започнем смислен обществен диалог за важните промени, които се случват. При толкова високи залози и толкова голям потенциал за взаимно обучение е учудващо, че хората в агенциите и надзорните органи, правителство, гражданско общество, бизнес и наука рядко участват в редовни, открити разговори по тези въпроси.
Заради сложността на политиката в сферата на сигурността в бързо променящия се свят, изглежда, за предпочитане е да заровим главите си в пясъка и да позволим на онези, които са вътре в тайнствения кръг, да водят шоуто.
Това обаче е лукс, който нито хората отвън, нито тези в коридорите на властта могат да си позволят.
