Бумът на шистовия газ в Европа така и не се случи по начина, по който се предричаше. Далеч сме от ситуацията преди няколко години, когато интересът към фракинга в Европа набираше темпове заради успехите на технологията в Северна Америка.
Великобритания изглеждаше лидер в тази насока, със сондажи в северозападна и югоизточна Англия. Компании започнаха да вземат лицензи за проучвания из целия континент, а потенциални находища - от Скандинавия до Урал, започнаха да бъдат оценявани с максимално бързи темпове.
Какво се случи и как изглеждат перспективите за Европа в момента?
Западна Европа
От страните в континентална Западна Европа, Франция има най-голям потенциал за неконвенционални въглеводороди.
За Парижкия шистов басейн се счита, че се съдържат големи залежи на шистов газ и незначителни на шистов петрол, а юрските шисти в югоизточната част на страната може също да имат известен потенциал като находища на шистов газ.
Но от 2011-та е в сила мораториум върху фракинга, който бе подновен през 2013-та. Заради това, поне засега, във Франция фракингът е табу.
Германия, подобно на Франция, е забранила фракинга от 2011 насам.
Но пък за разлика от Франция, тя няма огромни залежи на перспективни шисти. Повечето потенциален интерес към фракинга е за газ от нископропускливи пясъчници и въглищни пластове, а напоследък има инициатива за разрешаване на фракинга при дълбочина над 3000 метра.
Единствената друга континентална западноевропейска държава със сериозен потенциал за шистов газ е Холандия. Там обаче има сериозна обществена съпротива, особено заради извличането на газ по конвенционална технология, довело до потъване на пластове и повишена сеизмична активност в района на Грьонинген. Така че и там все още фракингът за шистов газ не е разрешен.
Източна Европа
С големи области на видимо перспективни шисти и правителствена подкрепа за фракинга, Полша изглеждаше като водач в европейския бум на шистов газ. Реалността обаче се оказа доста по-отрезвяваща.
Извършени бяха много сондажи, малко от тях обаче дадоха прогнозираните резултати, и повечето от основните компании вече са се оттеглили от страната. Полският шистов газ може все още да се окаже реализуем в дългосрочен план, но обилието от шисти и ентусиазирано подкрепящото фракинга политическо лидерство не гарантират успех във фракинга.
Украйна също се приемаше за сериозна територия за проучвания, като потенциални залежи на шистов газ има в западната и източната й част. И в двете области започнаха проучвания, но последвалите политически вълнения и насилственият конфликт в региона на Донецк гарантира провал на опитите за фракинг до този момент - и вероятността такъв да се случи в близко бъдеще не е особено голяма.
Перспективните шисти в източна Украйна продължават и в Румъния и България. В Румъния имаше известни проучвания за шистов газ от Chevron, но слабите резултати и протестите от еколозите накараха компанията да се оттегли от страната в началото на 2015 г. Междувременно България наложи мораториум върху фракинга през 2012 г. Унгария, Литва и регионът на Калининград в прибалтийския регион също се считат за потенциални находища на неконвенционални въглеводороди, но почти не е имало проучвания там.
Скандинавия
Единствената скандинавска страна с потенциал за находища на шистов газ е Дания, където американско геологическо проучване твърди, че има 2.5 хиляди кубични фута крайбрежни находища на газ.
Правителството наложи мораториум върху фракинга през 2012, но на Total все пак бе разрешено да продължат проучванията в Ютланд и Зеланд, с планове да проведат тестови сондажи тази пролет. Твърди се, че правителството обмисля отмяна на мораториума, ако Total са склонни да продължат при наличие на достатъчно добри резултати от сондажите.
Южна Европа
Геологията на Южна Европа е тектонично сложна. Има доста малко шистови басейни, така че регионът представлява крайно ограничен интерес за фракинг. За юрските шисти на Баско-Кантабрийския басейн в северозападна Испания се счита, че имат известен потенциал за шистов газ - и вече има проучвания там.
Какво предстои?
Ясно е, че има много малко европейски държави, в които фракингът ще се случи в някакво близко бъдеще. Много потенциално перспективни европейски шисти се оказаха по-геологично сложни от очакваното.
Това е свързано с факта, че въпреки шистите да са много разпространени скали, те не са чест обект на изследвания - поне доскоро. Тепърва предстои да се разбере как се сформират шистите, до каква степен се различават и как реагират при фракинг.
Екологични и политически съображения също излизат на преден план - повече, отколкото би могло да се очаква, а падането на цените на петрола прави всички опити да се търси шистов газ много по-скъпи, отколкото бяха преди година.
За заинтересуваните компании това промени икономическите аспекти на въпроса - особено на места, където геологията се оказа твърде сложна. Европейските шисти винаги ще бъдат различни от тези в Северна Америка. И за много от основните компании сега те изглеждат далеч не толкова привлекателни.
И все пак е важно проучванията на фракинга да продължават
Пълноценното разбиране на геологията на шистите все още е в зората си. Ако предстои фракинг, където и да е в Европа, трябва да се събере базова екологична информация от потенциалните места на фракинг, тя да бъде анализирана и публично огласена, заедно с дългосрочни данни за мониторинг на региона.
Специалистите по шисти също така трябва да водят смислен диалог с обществеността, обяснявайки какво знаем и какво не знаем за възможните рискове. Проектът Research Fracking in Europe (ReFINE) е ангажиран с тази дейност, като разглежда въпроси от рода на дълбочина на хидравличните разломи, колко сериозни земетресения може да причини фракингът и каква е вероятността за изтичания от кладенци на шистов газ.
Междувременно ЕС оповести преди няколко седмици, че отпуска 12 млн. евро на учени за изследвания на екологичния ефект от фракинга, и рисковете от разпръскване на химикали и газове под земята. Европа може и никога да не стане световен лидер във фракинга, но поне може да бъде сред лидерите в изследванията на фракинга.