Рим падна, а другите?

"A casa! A casa!" крещят тълпите, обикалящи по улиците на Вечния град. Тяхното искане е премиерът Матео Ренци "да си ходи у дома" след смазващото поражение на конституционния референдум, на който той глупаво заложи политическото си бъдеще.

Незабавната реакция от Европа и света беше, че Италия се е надигнала срещу политическия елит, точно както Америка го направи, когато избра Доналд Тръмп; че това е част от същата крайнодясна вълна, която видяхме с гласуването за Brexit във Великобритания, и която може да наблюдаваме във френските президентски избори следващата пролет. Точно от такива неща се надява да се възползва главният стратег на Тръмп Стив Банън, за да разшири обхвата на Breitbart във Франция и Германия.

Със сигурност има и някои сходства. Това, което Доналд Тръмп е научил от реалити телевизията и нереалното провокиране на масови емоции на World Wrestling Entertainment, той успя да приложи в политиката с шумен успех.

В Италия начело на атаката срещу Ренци е Бепе Грило, груб комедиант, който оглавява анархистичното антикорупционно, антиправителствено, антиглобализационно, анти-ЕС, антиемигрантско движение "Пет звезди". Той призова италианците да "гласуват по инстинкт, не по трезва преценка."

Казвате, че искате революция? Ами всички те искат да променят света.

Но всяка държава, всеки електорат има своя специфика и въпреки че няма съмнение, че противопоставянето на съществуващия елит е във възход, австрийските президентски избори в неделя показаха, че десницата не е единствената партия, способна да се възползва от него.

Норберт Хофер

След повторни преброявания и отлагания още от пролетта, приветливият Норберт Хофер - любезното, възпитано лице на партия, първоначално основана от бивш есесовец - изглеждаше готов да оглави "дясната популистка вълна" и да я доведе до победа. Но явно той е смятал, че може да се отърси от позитивното си и възпитано излъчване в последните дни на кампанията и да подражава на Тръмп, като редовно наричаше противника си лъжец и дори пускаше фалшивите новини, че човекът, срещу който той се бори, някога е работил за КГБ.

Александър ван дер Белен

Дотук с любезния и приветлив Норберт. Категоричният победител в неделя беше Александер ван дер Белен, 72-годишен "професор", който твърдо е за Европейския съюз, но идва от крайнолявата "Зелена партия". Двете основни левоцентристки и десноцентристки партии бяха изхвърлени от надпреварата преди много месеци.

Всъщност трендът "да изхвърлим негодниците" не е фундаментално ляв или десен, което е една от причините съществуващият елит да е толкова объркан, когато се изправя срещу него.

Преди почти две години, когато въобще Тръмп не изглеждаше възможен политически фактор в САЩ, Гърция гласува за крайно лявата "Сириза" и я издигна на власт. А в малката Швейцария, толкова горда с многовековната си демокрация, движение от млади бунтовни центристи, наречено "Operation Libero", отвърна на удара на нацоналистическите ексцесии на крайната десница и обърна резултатите от референдум, който би позволил експулсиране на емигранти, децата им и дори внуците им - за незначителни нарушения от рода на неправилно паркиране.

Начинът, по който политиците представят своя образ - реален или съчинен, винаги е бил важен, но това никога не е било по-очевидно, отколкото сега, когато хората гласуват за или против политиците си като тълпи в Колизеума, които са вдигали палец нагоре или надолу, за да определят съдбата на гладиаторите.

Италианският конституционен референдум беше сложен и скучен - може да се спори дали е бил добра идея или не. За мнозинството жители на страната обаче самият Ренци беше станал невъзможен за подкрепяне, докато Хофер, както някои отбелязват, може би прецака сам кампанията си.

Отделен е и въпросът как да се управлява, когато правителството е свалено от пълни аутсайдери, или казано в още по-прав текст, тотални аматьори. Грило може и да излезе на преден план като големия победител в италианския референдум. Но членовете на неговото движение, избрани за кметове в Рим и Торино, установиха, че е много по-лесно да казват "не" отвън, отколкото да мислят какво по дяволите да правят отвътре, за да решават проблемите. (Самият Грило не може да стане премиер заради присъда в резултат на смъртта на човек при автомобилна катастрофа.)

В холандските избори следващия март, мразещият исляма, провокиращ мюсюлманите и имитиращ Тръмп Герт Вилдерс може също да види как партията му печели повече места в парламента, но ще му е трудно или дори невъзможно да сформира управляваща коалиция. Предишните му опити да се прави на властови брокер не работиха особено добре в негова полза. Той винаги е най-успешен, когато играе извън властта.

Голямото изпитание - всъщност определящото изпитание - за европейската десница и бъдещето на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме, ще са провеждащите се в два тура президентски избори във Франция през април и май.

Въпреки че сегашните социологически проучвания показват, че Марин льо Пен от Националния фронт ще получи само около 34% от гласовете във втория тур, това все пак се равнява на същия шанс (ако заимстваме метафората на американския статистик Нейт Силвър) като този при игра на руска рулетка с два куршума в барабана на револвер с 6 гнезда.

Личната харизма на льо Пен и нейната националистическо-социалистическа (все пак се колебаем да изречем определението националсоциалистическа) платформа е не само антиемиграционна и антиелитаристка, но и е внимателно подготвена така, че да угоди на многото основни интереси и ценности на френските гласоподаватели, които се чувстват предадени от грандиозните глобализирани и паневропейски мечти на елитите. Тя може и да не е сигурен победител - нищо не е сигурно насред сегашните политически трусове - но тя е изградила партия, не само движение, и целият политически спектър се е изместил в нейна посока. (Противниците й са все "дубльори," заявява Льо Пен).

Дори и ако в следващите няколко месеца има нарастващо отвращение към това, че Тръмп е президент в САЩ, което е напълно възможно, би било грешка да смятаме, че льо Пен може да бъде отписана като претендент за поста.

Какво се случва, ако външните лица и аматьорите продължават да печелят избори? Сърцата ни долавят ехо от класиката на Beatles "Revolution": "You say you got a real solution. Well, you know, we'd all love to see the plan."

В крайна сметка човекът с най-ясен замисъл изглежда е руският президент Владимир Путин, изследващ това, което Beatles наричат "мразещите съзнания." Той е изградил собствена популистка база, работеща за олигарсите, които той предпочита, и когато неговата икономика започна да запада сериозно, той стартира "хибридната" си война срещу Украйна, след което премина към Сирия - войната в ранните си фази е известен начин да се сплоти нация около лидера ѝ.

Неговата цел без съмнение е да дискредитира западната либерална демокрация, която той приема като директна, екзистенциална заплаха за това, което може да се нарече Съюз на подмазващите се на Путин републики.

Ако оставим настрана предсказанията на Тръмп за Путин, ясно е, че Бепе Грило харесва спагетите си "а ла Путинеска", силно подправени със съмнителни измислени новини от различни организации. Хофер е голям почитател на Путин и изглежда не вижда противоречие в това да отхвърля ван дер Белен като "кагебист", при все че Путин без съмнение е бил част от тази организация и е довел много от старите си другари оттам в коридорите на властта.

Льо Пен е вземала заеми от ползващи се с подкрепата на Путин банки, когато не е могла да получи такива във Франция. Дори нейният "мейнстрийм" централно-десен опонент, бившият премиер Франсоа Фийон, се е обявявал за почитател на по-топли отношения с Русия, като до голяма степен е игнорирал случилото се в Украйна и случващото се в Сирия.

В следващите няколко месеца като минимум, а може би в продължение на години и десетелитея, изглежда крайнодесните движения срещу елита ще пеят "Кумбая" с Кремъл. И ако те спечелят, Европа ще танцува на тази музика.