В тези държави по света боят над деца все още е напълно приемлив

Френското възпитание си е спечелило репутацията на подход, който е достатъчно строг, за да възпита децата в успешни членове на обществото. И това често е включвало бързо плясване или шамар за малките деца, които се държат невъзпитано.

По-рано този месец обаче беше гласуван нов закон във Франция, който забранява "обичайното възпитателно насилие".

Тоест властите забраняват боя като гарантират "възпитание без насилие" за децата, включително без "психологическо насилие". Тази практика става все по-оспорвана по света, защото хората се противопоставят на пляскането, боя с линия или пръчка, шамарите, ударите, дърпането на коса и уши, боя с камшик... всичко. Това са все примери за физически наказания, които са забранени с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.

Конвенцията е подписана от 140 държави, но все пак до този момент само около 60 от тях прилагат напълно ограниченията под формата на национални закони. И дори при тях практиката понякога продължава заради липсата на санкции за нарушения или недостатъчно строго прилагане.

Доклад на УНИЦЕФ от ноември 2018 г. подчертава, че в глобален мащаб близо 300 млн. деца между 2 и 4 години са подложени редовно на някакъв тип физически дисциплинарни наказания. Активистите за правата на децата може и да бележат успехи, но очевидно има още много работа за вършене, за да се гарантира, че непълнолетните получават необходимата закрила.

Ето пет държави, в които по един или друг начин възпитанието чрез насилие напоследък нашумя в медиите.

Сингапур

Боят с пръчки, който е разпореден от съда, още е доста разпространен в този островен град-държава. Наказанието се прилага за повече от 30 престъпления и дори е задължително за престъпления като изнасилване и убийство. По-големият проблем е, че може да се прилага върху малки момчета, макар че момичетата са защитени от него.

В училище боят с пръчки също е разпространен и разрешен от министерството на образованието - отново само за момчетата. Публичното налагане с пръчки е предвидено като крайна мярка. През 2016 г. например около 30 ученици са наказани за споделяне на снимки под полите на момичетата и шест видеа с учителки.

Не е особено изненадващо, че наказанията от класната стая се прилагат и у дома. В Сингапур не е незаконно родителите да бият с пръчка децата си, стига това да не е "малтретиране". Къде точно е разграничението между двете - остава неясно.

Независимо дали у дома, в училище или в детската градина, Сингапур има да извърви дълъг път, ако иска да спазва изискванията на конвенцията от 1989 г., която подписва тогава, докато същевременно защитава "прилагането на физически наказания по решение на съда, в интерес на детето."

Активистите за защита на правата на децата се радват все пак да видят, че през май месец парламентът на страната гласува законодателство, с което увеличи възрастта на наказателна отговорност от 7 на 10 години, и съответно вдигна минималната възраст, след която момчетата могат да бъдат бити с пръчка. Малка победа, но все пак по-добре от нищо.

Ливан

За разлика от Сингапур, Ливан обявява за незаконни физическите наказания в училище още през далечната 1974 г. И все пак повече от четири десетилетия по-късно тази практика продължава да бъде разпространена заради недостатъчно строгото прилагане на закона, твърди скорошен доклад на Human Rights Watch (HRW).

През 2011 г. национално проучване, проведено от Бейрутския университет "Свети Йосиф", установява, че 76% от учениците в страната са били жертви на насилие от учителите или училищния персонал. Много изследвания признават, че тази практика продължава и има пряко отражение върху процеса на отпадащите от училищата в страната.

Промени в Наказателния кодекс през 2014 г. се опитват да преборят този проблем като премахнат изключение, което учителите използват като вратичка в закона. Дотогава учителите имат право да прилагат "културно приемливи" нива на физическо наказание, без да бъдат държани отговорни за това.

Комитетът на ООН по правата на детето настоява Ливан да гласува нов закон, който криминализира физическите наказания, колкото и леки да са те и при всички обстоятелства.

Историята на Фади, едно от 51 деца, проговорили пред HRW, е показателна за ситуацията. Той е с диагноза левкемия от 5-годишен и взема лекарства, които му пречат да е изцяло концентриран в час. Учителите му смятат, че не могат да му осигурят "специално отношение" и затова редовно го тормозят и малтретират физически и вербално.

В доклада си HRW също така упоменава момче, чийто нос е чупен два пъти, и момиче, което е било несправедливо обвинено в измама и пребито.

Франция

Новият закон, гласуван на 2 юли, е необходим в държава, в която 85% от родителите признават, че са шамаросвали децата си в миналото, и където правото на "физическо дисциплиниране" на децата отдавна се приема за нормално възпитателно средство.

Законодателите първо се опитаха да решат проблема с боя над деца през 2009 г., но без успех. Седем години по-късно парламентът се връща към този въпрос като гласува закон, подобен на първоначалния. В този случай обаче френският конституционен съд блокира закона по формални причини.

Дори и сега има части от френското население, които се противопоставят на новия закон с мотива, че той ще доведе до общество от малки тирани или с други думи - на разглезени деца.

САЩ

Физическите наказания, основно шамари и пляскане, все още са разрешени в държавните училища в 19 щата, предимно в така наречения "Библейски пояс" и в частни училища в почти всички от 50-те щата, с изключение на само два. За учебната 2013-2014 г. се смята, че 106 000 американски деца са понесли физически наказания. По-притеснително е, че този тип наказания се прилагат непропорционално върху много чернокожи деца и деца с увреждания.

Изследване показва, че в Алабама и Мисисипи например е пет пъти по-вероятно чернокожите деца да понесат такива дисциплинарни наказания, отколкото белите деца.

Решение на Върховния съд от 1977 г. гласи, че физическото наказание в училищата не нарушава конституцията, което кара щатите да решават самостоятелно дали да го разрешат. Въпреки че все още е културно прието в някои щати, боят на практика не се използва на много места, защото училищните управи са го забранили или ограничили. Миналата година, последният окръг в Северна Каролина, все още разрешаващ физически наказания, най-после гласува да забрани тази практика.

Ню Мексико през 2011 г. беше последният щат, забранил категорично физическите наказания в училищата, но все още се очаква други да последват неговия пример. В писмо до губернаторите и директорите на щатските образователни институции през 2016 г. тогавашният министър на образованието на САЩ Джон Б. Кинг настоява щатите да променят законодателствата си.

"Тази практика няма място в държавни училища на съвременна държава, която играе толкова решаваща роля в защитата и отстояването на гражданските и човешките права," пише той.

Южна Африка

23 години след забраната на физическите наказания в училищата в Южна Африка продължава дебатът по темата. Практиката все още е разрешена в семейна среда, където според южноафриканските традиционни закони, родителите имат правото "да бият умерено и разумно децата" поне за момента.

През 2017 г. Върховният съд реши, че физическото наказание противоречи на конституцията. Решението обаче е обжалвано от християнската организация Freedom of Religion South Africa. Апелативното дело вече е стигнало до конституционния съд, който се очаква да произнесе решението си по-късно тази година.

Някои учители междувременно продължават да твърдят, че забраната на физическите наказания в училищата ги лишава от начини да контролират непослушните ученици. Ситуацията е добър пример как културните норми се променят доста бавно, особено в държава с толкова тежка история на насилие.

Същевременно обаче това е и аргумент защо промените в политиките, наредени от властта, са важни. Вероятно борбата с насилието от детска възраст ще спомогне за разчупването на порочния кръг.

Ндабенле Мдлули, директор на училище, твърди по време на дискусия на кръгла маса в университета на Квазулу-Натал, че единственият смисъл от физическото наказание е, че то ни превръща в дълбоко склонно към насилие общество, когато би трябвало да сме грижовно такова. Трябва да намерим начини да се движим конструктивно напред към създаването на мирно общество.

Новините

Най-четените