Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разоръжаване и въоръжаване: опасността от ядрена война се завръща

Надвиснала ли е над човечеството нова "колосална заплаха" Снимка: Getty Images
Надвиснала ли е над човечеството нова "колосална заплаха"

"Колосална опасност". В скорошно интервю за BBC съветският лидер Михаил Горбачов използва тези две думи, за да повдигне въпроса за риска, пред който светът се изправя заради напрежението между Русия и Запада.

Какво предизвиква употребата на толкова силни думи като описание на геополитическата ситуация?

Причината са две други думи - ядрени оръжия.

Всъщност самият Горбачов е ключов участник в безпрецедентното ядрено разоръжаване, като подписва историческия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г. с президента на САЩ Роналд Рейгън за намаляване на ядрените арсенали на двете световни суперсили. Само че през последните няколко години и САЩ, и Русия обявиха оттеглянето си от договора.

През 2021 г. изтича срокът на още един ключов документ - Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, START, който ограничава броя именно на тези оръжия, които Вашингтон и Москва имат насочени едни срещу други.

Но настоящото състояние на разоръжаването (и превъоръжаването) надхвърля пределите на САЩ и Русия и предизвиква напрежение от Пхенян, през Техеран до Исламабад. Колко е вероятно да избухне ядрена война? И би ли било възможно подобна война да не надскочи определени граници?

През 2018 г. Вашингтон се оттегля от ядреното споразумение, подписано с Иран през 2015 г.

Тази седмица, когато Техеран обяви, че подновява ядрената си програма и ще увеличи производството на обогатен уран, регионът, а оттам и светът станаха едно по-несигурно място. Иран посочва, че обогатеният уран ще се използва предимно за граждански цели, но това не прави ситуацията по-малко напрегната.

Миналия месец в интервю за руския вестник "Комерсант" заместник-секретарят на ООН по въпросите за разоръжаването - Изуми Накамицо - обяснява, че разоръжаването, както обикновено го разбираме, вече не се наблюдава в световен мащаб.

Ако страните участнички в START позволят споразумението да бъде прекратено през 2021 г., казва Накамицо, за първи път от 70-те години на миналия век насам най-големите ядрени сили в света няма да имат ограничения в трупането на стратегически ядрени запаси.

Москва обвинява Вашингтон в нарушаване на международните антиядрени спогодби. Вашингтон обвинява Пекин в същото. Пекин обвинява всички останали...

А списъкът на държавите с ядрени бойни глави включва и Северна Корея, Пакистан, Индия, Израел и Великобритания. Също така си струва да отбележим, че третата държава по брой ядрени бойни глави след Русия и САЩ не е Китай или КНДР, а Франция.

По-рано през тази година, когато Вашингтон обяви оттеглянето си от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, държавният секретар Майк Помпео заяви, че режимът за контрол на оръжията може да бъде съживен.

Той посочи, че Съединените щати са готови да се ангажират с преговори с Русия за контрол над оръжията, стига тези преговори да поставят като приоритет сигурността на САЩ и съюзниците им.

Преговорите, продължи Помпео, трябва да включват всички партньори, които да са задължени съвестно да спазват задълженията си. "Оставаме с надеждата за фундаментална промяна в позицията на Русия, но дотогава ще правим това, което е най-добре за нашия народ и нашите съюзници", каза в заключение държавният секретар.

Според председателя на Руския съвет по външна и отбранителна политика - Фьодор Лукянов - този призив няма да бъде чут.

Той е на мнение, че в идеален свят всички трябва да седнат на масата за преговори и да изработят нов режим за контрол над оръжията, който е подходящ за всички. Но в реалния свят няма кой да проведе тези преговори.

Лукянов обяснява, че Съединените щати са в напрегнати отношения с Москва, а Китай изобщо отказва да обсъжда възможността за регулации с аргумента, че арсеналът на Пекин е несравним с този на Русия и САЩ.

Китай обаче не пропусна да реагира публично на решението на Вашингтон. Те посочват, че едностранното оттегляне на САЩ може да доведе до редица неблагоприятни последици. "Китай следи отблизо ситуацията", казва се още в изявлението.

Това, което е необходимо в момента, е да се придържаме към вече съществуващите договори, а не да създаваме нови, категоричен е китайският генерал Ген Шуанг.

Важно е да се посочи и че ядрените сили често са замесени в регионални конфликти и геополитически надпревари.

Примери за това са Кашмир, държавите от Близкия изток и Корейският полуостров. Ако преди е имало само две суперсили, днешният така наречен "биполярен свят" е лукс, който вече отдавна не съществува. И заради този факт разоръжаването се оказва още по-трудно.

Изуми Накамицу отбелязва значимостта и на друг фактор - бързото развитие на науката и новите технологии. Контролът над оръжията винаги е бил фокусиран върху количественото съдържание на арсеналите. След Карибската криза от 70 000 ядрени бойни глави остават "едва" 13 000. Но по отношение на качествените характеристики отново сме свидетели на оръжейна надпревара.

Не знаем какви биха били последиците от злонамерена дейност в областта на киберсигурността, от употребата на оръжия върху изкуствения интелект и от хиперзвуковите оръжия, казва още Накамицу.

През 2018 г. администрацията на Тръмп обяви разработването на нов тип ядрени бойни глави.

Но междувременно се чудим - кой какво точно притежава? Държавите, припознати като ядрени сили освен САЩ, са Китай, Франция, Русия и Великобритания.

Според американската Асоциация за контрол над оръжията следните цифри са най-точната оценка на ядрените запаси на всяка държава, като в това число влизат както стратегически бойни глави, така и по-слаби такива, които се водят тактически.

По данни на Асоциацията Русия разполага с 1461 стратегически бойни глави, разположени на 524 интерконтинентални балистични ракети, подводници и стратегически бомбардировачи.

САЩ имат 1365 стратегически бойни глави, разположени на 656 интерконтинентални балистични ракети, подводници и стратегически бомбардировачи. Франция и Китай са на трето и четвърто място, съответно с 300 и с 290 бойни глави. Великобритания разполага със 120 бойни глави.

Като държави, за които се смята, че също притежават ядрени бойни глави, се посочват Израел, Пакистан и Индия.

Иран, Северна Корея и Сирия пък са разпознати като страни, от които никой не знае какво точно да очаква.

Иран работи усилено по програма за обогатяване на уран, която би позволила производството на материали за ядрени бойни глави.

Северна Корея обяви оттеглянето си от Договора за неразпространение на ядрени оръжия още през 2003 г. и оттогава прави изпитания на различни устройства и балистични ракети. Не е ясно с колко точно ядрени устройства би могла да разполага КНДР.

А Сирия от своя страна отказа да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергетика, след като Израел обвини Дамаск, че притежава ядрен реактор.

С нарастването на напрежението между ядрените сили държавите расте и притеснението в държави, които нямат с какво да отвърнат на атомната заплаха.

И експерти, и политици отново трябва да разчитат на това, което по времето на Студената война се нарича "взаимно обезпечено унищожение" - държавите не използват ядрено оръжие, защото знаят, че това ще доведе до атомна контраатака и оттам - до унищожение.

Може би най-притеснителен от гледна точка на ядрено въоръжаване е регионът на Южна Азия.

Скорошното напрежение в района на Кашмир предизвика две страни, които вероятно разполагат с ядрени оръжия - Пакистан и Индия. Пакистан открай време се опитва да компенсира превъзходството на Индия със заплахи за употреба на ядрени оръжия.

Отново живеем във време, в което трябва да има ясно очертани с червено граници и ограничения. И те не бива да изглеждат двусмислени, защото двусмислието ще е приемливо само до Деня Х.

Най-четените