Откритите полета на Северна Холандия, където през половината година силното слънце и високите температури са дефицит, са последното място, което винопроизводителят Руби ван Кревел си е представял, че ще засади лозите си, но тази година той няма избор.
Алтернативите както пред него, така и пред неговите колеги за 2021 г. са изчерпани заради ефекта от глобалното затопляне, който не подмина и най-предпочитаните дестинации за винопроизводство - Италия и Франция.
"За да садите лозя в Холандия и да работите за добра реколта, трябва да сте малко луди", казва 32-годишният Ван Кревел, който заедно със своята половинка Айзе Ван Маанен управлява компанията за винопроизводство Wijntuin Ronja.
Желанието им да спасят продукцията тази година ги отвежда на север, като решението им е провокирано най-вече от последиците на несигурните метеорологични условия в южните региони на континента.
Сушата, високият риск от пожари и прогнозите за все по-затоплящо се време в Испания, Южна Франция, Италия и Гърция принудиха фермерите да търсят по-надеждни дестинации за лозята си като Великобритания, Белгия, Холандия и дори Швеция.
Северните страни, макар и да не предлагат силното слънце, необходимо за естественото узряване на гроздето, дават гаранции, че масивите няма да бъдат опустошени от летните жеги.
"Европейското лозарство трябва да се адаптира към новите климатични условия, дори и това да означава, че вековните традиции по винопроизводство в Европа ще се нарушат. За напред е важно да се намират места, където лозите могат да се култивират с по-ниска заплаха от суша и пожари", казва Кийс ван Льовен, професор по лозарство в университета в Бордо.
По негови думи най-оптималната зона, поне за следващите няколко лета, е лентата между 35-ия и 50-ия паралел, или районът, обхващащ Холандия и Белгия.
"Под 35-ия паралел е твърде топло, а над 50-ия паралел - твърде студено. Доскоро това правило не важеше, но с повишаването на температурите нормите за географските ширини вече са различни", подчертава също професор Ван Льовен пред Politico.
Какво обаче се случва с онези вина, чиито защитени наименования и етикети изискват производство в точно определен район? Например за бутилка вино с етикет Barolo производителят е длъжен да отглежда лозя в точно определени хълмове на Пиемонт, Италия, и да използва грозде само от сорта Nebbiolo.
Същото важи и за други "гурме наименования" като Бордо, Кианти или Риоха. Неустойчивото време за тях означава, че трябва да открият начин за приспособяване, така че да защитят едновременно името и продукцията си.
За производителите от Бордо решението се появи с добавяне на нови 7 сорта грозде, които растат на север, към традиционния френски вкус на напитката. С примеси на сортове се защитават и земеделците в Испания, уверявайки, че най-малко 10% от виното ще съдържа сорта грозде, описан на етикета.
Но дори и да избегнат използването на хибриди, от фабриките са убедени, че няма как да запазят традиционния вкус на виното такъв, какъвто е бил в близкото минало, понеже не могат да контролират температурите, а те се отразяват на всяка глътка от новата реколта.
Когато е по-топло, гроздето зрее по-бързо и се насища с повече захар, което крайна сметка влияе на алкохолното съдържание, нивото на киселинност и цвета на виното. Тази промяна вече се наблюдава при сортовете Мерло, виреещи по хълмовете на Бордо, които първи се повлияха от климатичните промени.
"Мерлото такова, каквото го познаваме, е на път да изчезне, защото в бъдеще сортове няма да издържат нестабилните метеорологични условия и производителите ще се принудят да търсят търсят негови алтернативи, което ще се усети във вкуса и аромата на френските вина", коментира за Тime Жан-Марк Тузар, директор на френския изследователски институт, фокусиран върху селското стопанство - L'INRA.
По негови сметки близо 60% от производството на френско вино ще бъде засегнато през следващите няколко години, а за Франция, която произвежда 16% от вината в световен мащаб, това е удар не само върху репутацията, а и върху финансите.
Около 7,6 милиарда евро влизат всяка година в бюджета на страната от износа на вино и ако производителите не се справят с поддържането на старите стандарти, широкото търсене на френското вино остава под въпрос.
Въпреки това винарите във Франция са готови да поемат риска и да експериментират с различни техники, които им позволяват да работят и при повишаване на средните стойности на живака в термометрите.
А щом и световната столица на винопроизводството се примирява с новите обстоятелства, за производителя Руби ван Кревел това е знак, че трябва да гледа напред, или по-точно, на север, за да поддържа дейността на компанията си.
"Трябва да мислим разумно и да се съобразяваме с реалността. В противен случай потърпевши ще са всички по веригата - от фабриките до крайния потребител. Тъй като не успяхме да се организираме в опазването на природата, ще се наложи да променим критериите на вкусовите си рецептори", категоричен е още земеделецът.
