Още преди няколко десетилетия военните технологии навлязоха в ерата на високотехнологичните методи за разузнаване и получаване на точна и навременна информация от бойното поле с цел да бъде увеличена ефективността и най-вече да бъде намален рискът от цивилни жертви при извършване на военни операции.
От Войната в залива през 1991 г. насам, когато за първи път се използват "прецизни" муниции, американската армия винаги е водила иновациите в този тип технологии.
Очевидно обаче това в никакъв случай не е гаранция за по-малко убийства на цивилни, а документи от Пентагона разкриват един "провален модел", който в продължение на години води до смъртта на хиляди, сред които и деца
Става въпрос за разследване на The New York Times, базирано на официална документация от армията на САЩ. Данните в него се отнасят до 1300 регистрирани инцидента с цивилни жертви при провеждане на въздушни удари в Близкия изток през последното десетилетие.
За съставянето на своя материал от Times твърдят, че освен придобиването на разсекретена документация посредством закона за Свобода на информацията, техни репортери са се занимавали с посещение на повече от 100 места на инциденти и са провели интервюта с няколко десетки оцелели, наред с настоящи и бивши служители на Пентагона.
Взети заедно документите и показанията описват подробно начина, по който е използван един "дълбоко дефектен" метод на разузнаване, довел до системно възпроизвеждащ се "модел от провали".
Така сред цитираните примери изпъква случай от 2016 г., при който загиват 120 души при бомбардировка на село в Северна Сирия. Тогава разузнаването подвежда с информация, че става въпрос за цели на "Ислямска държава", а официалните доклади впоследствие сочат за ликвидиране на 85 джихадисти.
Друг пример е от въздушен удар през 2015 г. в района на Рамади, Ирак, срещу мъж, който "влачи неидентифициран и тежък обект" в посока позиция на "Ислямска държава". В доклад, изготвен след удара, е установено, че "обектът" е дете.
Всъщност данните на The New York Times потвърждават резултатите от по-старо 3-годишно проучване на неправителствената организация Airwars, която изследва въздушните удари на водената от САЩ международната коалиция срещу "Ислямска държава" в Ирак и Сирия за периода 2014-2019 г.
Локализирани са общо 344 потвърдени инцидента, при които са загинали цивилни. Според официалните данни на САЩ е 1410, докато информацията на Airwars сочи за общо 2024 цивилни жертви, като 942 от тях са идентифицирани поименно.
Към всички загинали могат да се добавят и неизвестен брой ранени, осакатени или останали с трайни увреждания и нужда от лечение, които обаче така и не получили някаква подкрепа.
Реално въздушните удари се превръщат в основен акцент на американската стратегия във войната срещу терора някъде в периода 2010-2011 г. Тогава вече има все по-малко обществена подкрепа за мащабни сухопътни операции, които са значително по-рискови за собствените бойци и изискват инвестиция на много ресурси.
Така само за около пет години американските военновъздушни сили извършват около 50 000 въздушни удара в Сирия, Ирак и Афганистан.
Използват се изключително прецизни технологии с лазерно, радарно, сателитно или инфрачервено насочване. Един особено ефективните методи е специализираната ракета с кинетична бойна глава Hellfire AGM-114R9X, позната и като "Ninja". Вместо експлозив, в нейната бойна глава има вградени шест остриета, които преди сблъсък излизат и започват да се въртят.
С подобно оръжие може да се ликвидира конкретна цел в автомобил или сграда в радиус от само няколко метра, без да се засяга нищо друго извън него.
Все пак дори наличието на подобни технологии не гарантират напълно липсата на цивилни жертви, а причината е най-вече в погрешно разузнаване или други проблеми.
По принцип извършването на всеки един удар изисква да се премине през сложни протоколи за оценка на риска и минимизиране шансовете за цивилни жертви. Само че често пъти тези процедури изискват твърде много време в момент, когато има малък прозорец за вземане на решение.
От друга страна пък самото разузнаване има различни начини, по които подвежда за реалното състояние на ситуацията. Така например наблюдение чрез сателити или дронове не винаги може да покаже ясна картина за броя и вида на хората, които се намират в определена сграда или под навес.
Действително може да се каже, че изпълнителите на подобни мисии работят в трудни условия притиснати от време и без ясна информация каква точно е целта.
Истинският проблем обаче е в това, че в нито един случай не са установени неправомерни действия и не са наложени някакви дисциплинарни мерки. Казано с други думи в продължение на години така и не са научени уроци, въпреки ясните индикации и съзнание за наличието на системен проблем в цялата стратегия.
Подобна констатация при всички положения представлява повече от неприятен удар върху имиджа, който се опитва да изгради американската армия, на една високотехнологична сила загрижена за намаляване на цивилните жертви във военни конфликти.
Защото в крайна сметка всеки един такъв случай се използва от организации като "Ал Кайда" и "Ислямска държава", които подхранват своите идеологии и привличат още по-лесно нови радикализирани членове в своите редици.
