Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Русия и догадките около нейната рекордно ниска смъртност от COVID-19

Въпреки че обявява по над 10 хил. положителни проби на ден, Кремъл държи смъртността под 1 процент Снимка: Getty Images
Въпреки че обявява по над 10 хил. положителни проби на ден, Кремъл държи смъртността под 1 процент

Откакто пандемията от коронавирус обхвана Русия, Кремъл непрекъснато е обект на подозрения, че лъже или манипулира данните за заразата на територията си. Първоначално имаше съмнения, че страната крие сериозен брой положителни проби на COVID-19, но от известно време Москва съобщава за над 10 хил. заразени на ден, а с подобна статистика опасенията за неверни данни отпадат.

Сравнението между броя на доказаните случаи на коронавирус и броя на жертвите на болестта обаче също предизвиква учудване. В някои от най-засегнатите от пандемията европейски държави като Италия и Испания смъртността е около и дори над 10 процента, докато Русия държи същия процент под 1.

Как е възможно това със здравна система, която страда от хроничен дефицит на финансиране и специалисти, и крие ли нещо Кремъл от света?

Един преглед на статистиката от Челябинск в Уралския федерален окръг може да даде някои отговори. Това е един от малкото руски окръзи, които предоставят толкова прозрачно данни за заболеваемостта и даже ги публикуват на специално създаден сайт, от който всеки има възможност да се информира. Веднага обаче прави впечатление, че броят на жертвите на COVID-19 е разделен на две отделни графи.

Към датата 13 май петима души се водят починали от коронавируса, а при други девет той се води само съпътстващо заболяване и не се смята за причина за смъртта на пациентите. Според The Moscow Times подобен подход е възприет в почти всички области на Русия и така пресметната, смъртността от COVID-19 в страната изглежда наистина много ниска.

Снимка: Getty Images

Д-р Андрей Черняев е пулмолог към руското здравно министерство и до голяма степен стои зад идеята за този начин на отчитане жертвите на коронавируса. По негово мнение е въпрос на време и други държави да последват примера на Русия и че страни като Италия и Белгия грешат като съобщават такъв колосален брой починали от COVID-19.

Черяев също така е убеден, че когато пандемията започне да затихва в Европа и САЩ, почти всяка държава ще прави преизчисления в статистиките за смъртността от коронавирус. Напълно възможно е пулмологът да се окаже прав по тази тема, тъй като Белгия например прибавя към данните си за починали от заразата дори и случаи, за които само се предполага, че са били болни от коронавирус.

Той посочва и защо Русия успява да поддържа такава категорична статистика - аутопсиите.

По данни на Bloomberg в западноевропейските държави се прави аутопсия едва на около 10 процента от починалите пациенти с доказана коронавирус инфекция. Причините за това са много, но основните са все още претоварените здравни системи и специалисти, както и липсата на достатъчно информация дали телата на жертвите не са твърде заразни и оттам - рисковани за аутопсия.

В Русия процентът на аутопсиите на такива пациенти е над 70. Така руските патолози може би рискуват сигурността си, но стигат до дъното на причините за смъртта на даден пациент. Черняев уточнява, че ако те не установят сериозни поражения по белите дробове и патологични изменения, които се свързват с коронавируса, в руската статистика човекът няма да се води жертва на COVID-19. С други думи, ако пациентът е бил с тежък инсулт и с доказан коронавирус, той няма да бъде записан като починал от вируса.

Стратегията на руското здравно министерство има и своите критици, според които данните на Челябинск и на редица други региони не са съвсем коректни. Така например числата за смъртността от коронавирус, които идват от Свердловск, Саратов и Рязан биха били със 100 и дори 200 процента по-високи, ако не следваха модела на Челябинск.

The Moscow Times посочва и друга слабост в тази система на изчисление - в нея руските власти имат теоретичната възможност да оказват натиск върху патолозите да манипулират протоколите, в които се отчитат причините за смъртта на пациентите.

Някои патолози е възможно да са директно или индиректно принудени в графата "Причина за смъртта" да вписват полиорганна недостатъчност или пък сърдечен арест, въпреки че те са предизвикани от агресивното действие на вируса.

Конспирациите, които възникват около подозрително ниския брой на жертви от коронавируса от своя страна подкопават доверието в мерките, които руското правителство предприема за борба със заразата.

Мнозина на територията на Русия виждат тези привидно успокояващи данни и си правят грешни изводи, че пандемията е преминала или че вирусът не е толкова опасен.

Въпреки че е главният идеолог на руската схема за броене на жертвите на коронавируса, Черняев е категоричен, че изнесените от министерството на здравеопазването статистики в никакъв случай не бива да служат като успокоение или оправдание за нарушаване на противоепидемичните заповеди.

Той държи руснаците да разберат, че сред наглед малкия брой починали с COVID-19 има огромен процент пациенти без никакви съпътстващи заболявания и без да са в рисковата група над 65-годишна възраст - факт, който е силно обезпокоителен за силата на вируса.

Снимка: Getty Images

Съмненията, че смъртността от коронавируса е далеч по-висока от официално обявената от Кремъл, обаче продължават да витаят. Доктор Мария Люсенко, главен лекар в 52-ра московска болница, казва пред Guardian, че фактът, че интензивните отделения на Русия са сравнително празни, далеч не означава, че в страната няма критично болни от COVID-19. Люсенко допълва, че само в екипите на Спешна помощ в Санкт Петербург има 111 заразени медици и дори не може да си представи каква е точната бройка в столицата.

На 5 май пък в различни руски сайтове се появява "мемориален списък" с имената на 97 лекари, работили на територията на Руската федерация, които са загинали от коронавируса. Към тях впоследствие се прибавят и имената на медици от Беларус, които са починали със симптоми, много подобни на заразата, но без да имат доказана положителна проба.

В списъка всяко медицинско лице фигурира с трите си имена, години, град и лечебно заведение на месторабота.

Изброените имена за пореден път повдигат въпроса дали смъртността от COVID-19 не е необичайно висока именно сред русите медици, или Русия се пробва да скрие част от починалите от вируса... или и двете едновременно.

За опит за манипулация говорят и данните за смъртността по години в Москва и фактът, че тази година се отчитат 1700 смъртни случая повече, отколкото за същия период в предходни години - твърде голям брой, за да става въпрос за статистическа грешка.

Доктор Татяна Михалкова, старши научен сътрудник към Академията по икономика и публична администрация в столицата, смята, че смъртността от коронавирус в Русия може да се окаже два до три пъти по-висока от официално съобщената.

В интервю за New York Times Михалкова също настоява за по прецизен подход към съставянето на статистики за жертвите на COVID-19. Като основен аргумент тя използва значителната разлика между смъртността в Москва за април 2017 до 2019 г. и скокът в същата крива през април 2020 г., точно когато Русия беше мащабно обхваната от новия щам на коронавируса.

Доктор Михалкова посочва и още един фактор, който затруднява броенето, поне в руската столица - това, че там гражданите бяха под много строга карантина. Московчани дълго време можеха да напускат домовете си само до хранителния магазин, аптеката или по неотложна спешност и то само след сканирането на QR код.

Тя се опасява, че заради този ход е възможно немалко възрастни пенсионери без достъп до смарт-устройства да са починали в домовете си от коронавирус инфекция и нито са отчетени в настоящите статистики, нито ще влязат в бъдещите данни за заболяването.

Михалкова се притеснява и че информацията за общата смъртност в големите руски градове обикновено идва в началото на следващата година и затова сериозна част от числата за COVID-19, които в момента Русия съобщава, просто не отговарят на действителността.

Разбира се, има и теории, които оправдават ниската смъртност в Русия и които подкрепят твърдението, че данните на Кремъл са напълно адекватни.

Сред тях са версиите, че в Източна Европа и Руската федерация върлува по-слаб щам на коронавируса, който вече не е толкова опасен и смъртоносен. Подобна теория се основава на схващането, че вирусът не се стреми да убива приемниците си, а мутира с цел да се приспособи и да живее в тях.

Други специалисти посочват, че извън големите руски градове гъстотата на населението е изключително ниска и предаването на COVID-19 е трудно, дори и без строги мерки за изолация. На много места в Северна Русия например животът в условията на социална дистанция не е изключение, а обичаен начин на съществуване - и заради климатичните условия, и заради липсата на икономическа стабилност.

Каквато и да е истината за рекордно ниската смъртност от коронавирус, която Кремъл отчита, тя няма да стане ясна скоро. Както много загадки около заразата, и тази ще бъде разгадана поне след няколко месеца, ако не и години, които ще са нужни на специалистите, за да стигнат до истината. 

Най-четените