От началото на войната в Украйна прибалтийските държави са нащрек по особен начин. От една страна те са членове на НАТО и би трябвало да се ползват безрезервно със защитата на Алианса, но от друга предпочитат да са подготвени за неприятни изненади.
Латвия, която има граница с Русия с дължина от над 280 километра, полага още повече усилия, за да е максимално обучено населението при евентуална война.
Една от последните програми в тази насока е разработена от Министерския съвет в Рига и е предназначена за учениците в по-горните класове в училище.
Обучителният курс съдържа три модула - два теоретични и един с практики в областта на самоотбраната.
Както се посочва на официалния латвийски сайт, посветен на курса, в първите два модула учениците ще се научат на теория колко е важен гражданският активизъм в контекста на отбраната и как да се държат като лидери в кризисни ситуации.
Третият модул обаче е по-интересен и малко прилича на Counter Strike на живо. В тренировките са ангажирани ветерани от мисии на НАТО, които симулират реални военни условия с подрастващите.
Пред Euronews ученици споделят, че са усвоили важни техники като как да се прикриват от врага, как да си направят заслон и как да разпознават различните типове огнестрелни оръжия. Научават военната терминология и в упражнения извън училищния двор се обучават и да стрелят с халосни патрони.
Подобни тактически упражнения в Европа засега има само в Латвия и Полша.
••• Кaк постепенно се заговори за връщането на задължителната военна служба:
"Нашата нация е малка и всеки трябва да е подготвен", категорични са от Министерството на образованието в Латвия.
На регионално ниво всяка община в страната си партнира с латвийските въоръжени сили, за да разполага с индивидуален план в случай на война. Той включва поддръжка на инфраструктурата с критично значение, дистрибуция на храна и медикаменти от първа необходимост и всякаква друга помощ за населението.
Общините в Латвия са длъжни да провеждат тренировки по разработените планове поне веднъж годишно, за да са сигурни, че са подготвени и че всеки знае как да реагира.
Подобни учения прави веднъж годишно и електроразпределителният оператор. От Атлантическия съвет на САЩ, с който Рига е в партньорство в областта на защитата, обясняват, че техниците вече се учат как да работят и в условия, в които в момента работят колегите им в Източна Украйна, близо до фронта.
На уебсайта си Атлантическият съвет уточнява, че с такава готовност разполагат и редица частни фирми за хранителни продукти.
••• Кaкъв е планът на Европейския съюз за реакция при кризи:
Националната банка на Латвия от своя страна работи по системи, които да гарантират, че гражданите ще могат да плащат в кеш и с карти дори и в случай на война.
Екипи от работници са обучени как да поддържат банкоматите и ПОС терминалите в изправност, за да функционират картовите разплащания в състояние на криза. Латвия разполага и със собствена държавна инфраструктура, която да доставя интернет и която може да работи известно време и без електричество.
Не на последно място идва подсилването на границата с Русия, което е на обща стойност от 303 млн. евро.
По граничната линия са разположени чисто нови бетонни пирамиди, наречени "драконови зъби". Те са в състояние да спрат или поне забавят и тежка военна техника и танкове. Тепърва ще се строят и бронирани укрития за граничарите, но до 2028 г. латвийската граница ще е напълно непроницаема.
Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс е убеден, че страната все още разчита на НАТО за защитата си.
В същото време той смята, че Вашингтон е прав и Европа трябва автономно да засили разходите си за отбрана.
"Трябва да покажем единност, сила и воля", посочва пред Euronews Спрудс. Той припомня, че Латвия вече харчи над 3% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, като целта е да достигне до 5% в следващите години.
"Най-силният възпиращ фактор [за враговете ни] е да сме си написали добре домашното", категоричен е министърът.
