2020 г. е и освен борбата срещу коронавируса, другата голяма и важна тема в Европа продължава да бъде битката срещу климатичните промени и стремежите за намаляване на въглеродния отпечатък.
И докато на държавно ниво се говори за намаляване използването на изкопаеми горива и преминаването към възобновяеми източници на енергия, на места се появяват и други, революционни идеи.
Така например сериозна група от здравни експерти и еколози във Великобритания представи план за намаляване на въглеродните емисии, залагащ не на какво да е, а на намаляването на консумацията на месо.
Зад плана стои Алиансът за здраве и климатични промени на Обединеното кралство (UKAHCC) - организация, обединяваща 10 кралски колежа по медицина, Британската медицинска асоциация, научното сп. Lancet, както и различни други съсловни организации, представляващи лекари, медицинските сестри и други медицински експерти.
В плана си те предлагат на британските власти да обмислят сериозно въвеждането на специален въглероден данък върху храните, съдържащи месо, от 2025 г., за да може по този начин да се намали тяхното потребление и производство, а оттам да се намалят и въглеродните емисии, отделяни при отглеждането на животни за храна.
Според UKAHCC производството и потреблението на храна съставляват повече от една четвърт от общите емисии в глобален мащаб.
"Повечето дейности за ограничаване на климатичните промени са насочени към декарбонизиране на енергията и транспорта. Това е много важно, но не трябва да пренебрегваме потенциала да намалим опасните последици за здравето от климатичните промени, като преосмислим подхода си към храната", казва професор Дам Парвен Кумар, представител на UKAHCC.
Авторите на документа базират изводите си и върху поредица от научни изследвания, показващи, че червеното месо и млечните продукти имат много по-голямо въздействие върху промените в климата в сравнение с изцяло растителните храни.
Докладът на организацията показва, че в миналото икономическите стимули и санкции са се доказали като най-ефективния начин за ограничаване на дадени навици на потребителите.
Така например според изчисленията на британското финансово министерство, 50% от производителите на различни храни са коригирали своите рецепти след въвеждането на т.нар. "Данък върху захарта" през 2014 г.
Там се казва, че правителството трябва да заяви намерение да наложи данък върху въглеродните храни за всички производители на храни, ако до 2025 г. индустрията не предприеме доброволни действия за ограничаване на вредното въздействие върху климата.
Експертите също така дават някои важни препоръки, включително производителите и търговците на месни храни възможно най-скоро да сложат край на офертите за привличане на повече клиенти от типа "купи едно, получи второ безплатно", тъй като това повишава риска от по-големи количества развалена храна, която остава за боклука.
От UKAHCC призовават всички информационни кампании, касаещи храненето, диетите и хранителните режими, да включват вече и послания за влиянието на производството на храни върху климата.
Друг призив пък засяга кетъринга за училища, болници, домове за грижи за възрастни и болни хора, затворите и т.н., за който Великобритания плаща всяка година по 2 млрд. паунда. Идеята там е правителството да започне да изисква предлаганите храни да отговарят на минимални екологични стандарти.
Друг извод е, че хората, живеещи в богати държави вече ядат много повече месо, отколкото е здравословно за тях. Така например във Великобритания само един на всеки трима консумира препоръчаните от здравните експерти пет дневни порции плодове и зеленчуци.
"Не можем да постигнем целите си, без да се обърнем към собствената си хранителна система", казва Кристин Баш, която е сред съставителите на доклада на UKHACC. "Климатичната криза не е нещо, на което трябва да гледаме в бъдеще време. Време е сега да се заемем сериозно с тези проблеми", допълва тя.
Според нея целта на доклада не е хората да станат вегани, а просто да променят начина си на хранене, ориентирайки го към консумация на повече растителни протеини.
"Това е просто послание и нещо, което се подкрепя широко от здравните организации по целия свят", коментира Баш.
Идеята просто да се намали консумацията на месо за сметка на растителните протеини има много поддръжници по цял свят, но е спорно с колко точно тя трябва да бъде редуцирана, за да се постигнат така желаните нулеви въглеродни емисии.
Според прогнозите на британската комисия за климатичните промени към правителството, за да се достигне тази цел, до 2050 г. страната трябва да намали с поне 20% производството на говеждо, агнешко и млечни продукти.
Въпреки това обаче докладът на UKAHCC има по-песимистични прогнози - за да може да има нулеви въглеродни емисии хранителния сектор в страната, до 2030 г. британците трябва да намалят наполовина производството и консумацията си на червено месо.
UKAHCC твърди, че има доказателства, които показват, че преминаването от традиционно земеделие към биологично земеделие може да има по-леко въздействие върху околната среда.
Европейски експерти също одобриха доклада на британската организация. Според тях подобна стратегия, приложена върху всички страни от ЕС, има капацитета да намали парниковите газове в селското стопанство с между 40-47%, а новите площи, използвани за садене на растения, ще помогнат за абсорбирането на въглерода.
И те обаче, както и UKAHCC потвърждават, че сама по себе си тази мярка би била недостатъчна, за да може държавите да сведат до 0 въглеродния си отпечатък към 2030 г.
Големият въпрос обаче остава - може ли наистина съвременното общество да се редуцира толкова стабилно месото от дневното си меню? И ще иска ли?
