Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Швеция избра друг път за борба с коронавируса

Независима работа на държавните агенции, безпрецедентно доверие между институции и граждани и действия, които озадачават външните наблюдатели - как шведите се борят срещу COVID-19 Снимка: iStock
Независима работа на държавните агенции, безпрецедентно доверие между институции и граждани и действия, които озадачават външните наблюдатели - как шведите се борят срещу COVID-19

В момента почти всички западни страни, изправени пред опасностите на пандемията от COVID-19, са стигнали до една и съща стратегия за справяне с кризата (с някои локални вариации) - блокиране, затваряне и самоизолация, докато всичко отшуми.

Едно изключение обаче се откроява ясно. Макар да е изправена пред сериозен проблем с броя на заразените, Швеция изглежда твърдо решена да върви по избрания си път в борбата с вируса.

Шведското правителство изглежда залага на идеята, че националната култура в страната се отличава от останалите държави, за да изнесе политики, които други не могат да си позволят. Дали ще съжалява за това - предстои да видим.

Усилията на Стокхолм в борбата с коронавируса се различават забележимо - след като на 10 март Агенцията за обществено здраве в страната повиши нивото на риска от разпространение на вируса в страната до "много високо" - най-високата степен по петобална скала, началните училища из цяла Швеция остават отворени, границите са само частично затворени, няма задължителни мерки за самоизолация, спиране работата на ресторанти, барове или обществени пространства.

Въпреки че има забрана за публични събирания, ограничението от 500 души е определено по-щедро отколкото в останалите държави.

Някой би помислил, че това е заради ниския брой на заразени в страната, но истината е, че Швеция далеч не е пощадена от коронавируса. Пазарите са в състояние на свободно падане, има сериозна безработица, задаваща се на хоризонта, а здравните услуги са под нарастващ натиск.

Към събота общият брой на загиналите в страната е общо 105, а заразените вече надхвърлят 3400 потвърдени случая. Мнозина експерти предупреждават, че реалният брой може да е много по-голям, тъй като тестването обикновено е ограничено до болнични пациенти и хора в домовете за възрастни, които показват симптоми на COVID-19. Освен това Агенцията по обществено здраве отказа да прави публични оценки на риска или модели за прогнозиране на разпространението на вируса.

Така че е логично човек да се запита защо Швеция е избрала точно този свободен подход, при който се избягват всички тези драконови мерки, до които прибягват останалите западни страни.

Според някои анализатори обяснението се крие в комбинацията от политически независими публични агенции в Швеция - включително Агенцията за обществено здраве, която е в центъра на сегашното управление на кризата, както и високото ниво на обществено доверие в тях.

Докато правителството в Швеция определя основните параметри на действие на публичните агенции (например техните цели и бюджети), на самите тях се гарантира сериозна свобода на действие. Иначе казано, политиците нямат право да се намесват директно в дневния ред на държавните агенции. И това е традиция, която е залегнала в конституцията на Швеция, обяснява Ларс Трегорд, историк и обществен коментатор, чиито изследвания се фокусират върху състоянието на благоустройството в скандинавската държава.

"В момента ние виждаме тази традиция в действие. Тъй като Агенцията за обществено здраве има задача да бъде водещ орган по координация на усилията за справяне с кризата от коронавируса, се очаква премиерът и неговото правителство да слушат и да следват съветите ѝ", коментира Трегорд.

Научната общност на Швеция обаче не е единодушна относно предприетите мерки и някои експерти остро разкритикуваха Агенцията за обществено здраве. На 20 март двама академици - професор по епидемиология и професор по математическа статистика публикуваха съвместен коментар в ежедневника "Свенска Дагбладет", в който призовават страната спешно да промени курса си на действие.

"Агенцията по обществено здраве трябва бързо и недвусмислено да препоръча социално дистанциране за всички, а не само за тези над 70 години", пишат авторите на коментара, като според тях "може да са необходими мащабни мерки" за справяне с кризата.

И все пак - само няколко дни по-късно същият ежедневник публикува статия за държавния епидемиолог на Швеция Андерс Тегнел, който ръководи Агенцията за обществено здраве и стана лице на борбата на Швеция срещу коронавируса.

Коментирайки медийния натиск, на който е подложен, Тегнел обяснява, че цялата ситуация се е политизирала, което пречи на комуникацията.

"Затварянето на границите е класически пример. Имахме много такива дискусии по време на пандемията от свински грип през 2009 г. и тогава имаше глобален консенсус сред международните експерти, че затварянето на границите никога няма да сработи", обяснява той.

Когато съседните Норвегия и Дания обявиха затварянето на границите по-рано през март, Тегнел коментира пред шведските медии, че този ход няма научно основание.

Но макар да съществуват разногласия в рамките на научната общност и на политическо ниво относно стратегията на Швеция, изречението "Следваме препоръките на Агенцията по обществено здраве" сред обществото се превърна в мантра през последните няколко седмици, като правителството се придържа директно към директивите на агенцията, когато формулира и защитава мерките, предприети за справяне с епидемията.

"За разлика от тях, в Дания и Норвегия политическите лидери се противопоставят на съветите на местните обществени здравни агенции по ключови въпроси като затварянето на границите. Това не се е случило в Швеция. Все още", казва Трегорд.

Но не само неписаната забрана за политическа намеса в работата на агенциите и научно обоснованите политики са причина за стратегията на Швеция за овладяване на заразата. Изисква се и друг фактор - а именно, че доверието, което шведите имат към държавата си и нейните структури, е значително по-голямо, отколкото в повечето държави по света.

Има три аспекта на скандинавското общество с високо доверие, казва Трегорд. "Първо, гражданите са склонни да влагат много вяра в публичните агенции и вярват, че те действат в обществен интерес. Второ, властите, от своя страна, се доверяват на гражданите да се вслушват в техните съвети. Трето, съществува високо ниво на междуличностно доверие, при което шведите се доверяват един на друг, че всички ще действат отговорно."

Приложено към настоящата ситуация, това означава, че експертите в областта на общественото здравеопазване и политиците действат в единомислие и под презумпцията, че препоръките, които отправят към гражданите, ще бъдат спазени. Затова и в страната липсват драконовите мерки.

Вместо тях има очакване, че гражданите ще поемат лична отговорност, ще избягват тълпите, ще работят от вкъщи, ще поддържат дистанция в градския транспорт и т.н., без да са задължени да го правят.

"Дали това ще сработи, в крайна сметка е емпиричен въпрос, на който остава да се отговори, но анекдотични доказателства най-малко биха подсказали, че хората практикуват социално дистанциране, въпреки липсата на мерки, предприети в други страни, където се нуждаете от специално разрешение, за да напуснете дома си и т.н.", казва Трегорд.

В действителност, когато шведското правителство бързо прокара решение за забрана на публичните събития с над 500 души, от някои театри обявиха, че ще пускат в залите само по 499 души. С това обаче си спечелиха множество публични критики и скоро след това започнаха да отменят постановки.

И когато премиерът Стефан Льофвен се обърна към нацията в телевизионна реч в неделя вечер (само часове след като Германия забрани събирането на повече от двама души на открито), той подчерта необходимостта от индивидуална отговорност и личните жертви.

"Единственият начин за овладяване на тази криза е да се изправим пред нея като общество, като всеки поема отговорност за себе си, един за друг и за нашата страна", заяви Льофвен.

Той предупреди, че може да предстоят нови ограничителни мерки, но досега най-драматичните стъпки са забраната за масови събирания, принуждаване на гимназиите и университетите да преминат към дистанционно преподаване, както и отмяна на пролетните национални изпити за ученици.

"Не е необходимо да въвеждаме спешни законодателни или надзорни мерки, за да гарантираме, че хората остават у дома, защото властите вярват, че гражданите ще следват съветите им, а гражданите се доверяват един на друг, за да действат отговорно", заяви Микаел Ростила, професор по обществено здраве.

"Що се отнася до социалното дистанциране, изглежда, че както индивидите, така и работодателите приеха присърце съобщението доста бързо, насърчавайки членовете на персонала си да работят от вкъщи и им забраниха да влизат на работа, ако проявят дори само леки симптоми на грип. Това включва моя работодател, Стокхолмския университет, който следва препоръките на Агенцията за обществено здраве", коментира Ростила.

"Бих казал, че шведите имат висока степен на вяра в науката и научно доказаните факти. В момента сме изправени пред криза на общественото здраве, където епидемиологичните проучвания са от решаващо значение. Така че експертите от Агенцията по обществено здраве, с държавния епидемиолог на Швеция Андерс Тегнел начело, заеха централно място в този остър стадий. Но в дългосрочен план икономическото въздействие може да се превърне в по-голямата загриженост и тогава е вероятно да се обърнем към други експерти", казва още Ростила.

Все пак той допълва, че това безпрецедентно доверие може да се окаже нож с две остриета, тъй като гражданите, които влагат подобна вяра в държавата и институциите, имат изключително ниско ниво на приемане на провал. Така че ако се случи мерките да се провалят, това ще предизвиква огромно недоволство.

"Ако някое от трите нива на доверие - взаимното доверие между гражданите и властите, както и междуличностното доверие, се разпадне, тогава основата на обществото с високо доверие се руши", казва Трегорд. По думите му ако в крайна сметка Швеция се сблъска с голяма и опустошителна епидемия, тогава "доверието на гражданите във властите - и в правителството, което се ръководи от тях - също ще бъде поставено на риск".

Но Йохан Гизеке, бившият държавен епидемиолог на Швеция и настоящ съветник на Световната здравна организация, настоява, че засега "няма признаци, че трябва да се страхуваме от срив в доверието". Той смята, че Агенцията за обществено здраве, която навремето е оглавявал, е твърде драстична, отколкото твърде снизходителна.

"Забраната на публични събирания е идиотска идея и ако не се чувствате зле, трябва да отидете на работа или училище. Няма причина хората, които се чувстват добре, да си стоят у дома си. Няма доказателства, които да показват, че затварянето на националните граници или ресторантите намалява разпространението на вируси. Единствената превантивна мярка, която има здрава научна подкрепа, е измиването на ръцете ви. Но ние знаем това от 150 години", коментира Гизеке.

Той вярва, че Агенцията за обществено здраве може спокойно да предположи, че шведите ще бъдат както доверчиви, така и конформисти. Всъщност агенцията дори коментира, че шведите тълкуват твърде строго съветите им. Например, много спортни клубове сами отменят мероприятията си, което подтикна генералния директор на агенцията Йохан Карлсон да ги призове да преразгледат решението си.

Разбира се, когато говорим за доверие към публичните институции, то не е абсолютно, като критики спрямо Агенцията за обществено здраве не липсват нито в медиите, нито в социалните мрежи.

Недоволните се възмущават от липсата на действия, които вече се предприемат от останалите държави - включително затваряне на училища, ограничаване на движението и т.н.

В момента голяма част от критиките се съсредоточават върху липсата на каквито и да било мерки от страна на правителството да ограничи движението из страната или да затвори ски курортите преди Великденската ваканция, когато традиционно хиляди шведи се стичат в северния планински регион. Агенцията за обществено здраве предупреди, че има голям риск вирусът да се разпространи от градовете в планинските курорти, но досега затваряния и забрани няма.

Според критиците това е опасно бездействие, тъй като вирусът се пренесе в Швеция след сезона на зимните почивки, когато много хора се завърнаха от ски екскурзии в Алпите.

Въпреки това проучваният на агенцията Novus сочат, че има несъответствие между медиите и обществеността, тъй като доверието в Агенцията за обществено здраве нараства. Последната анкета от 18 март показва, че що се отнася до работата на институциите за ограничаване на коронавируса, Агенцията за обществено здраве е втората по доверие след Здравните служби. Междувременно рейтингите на доверие на медиите са далеч по-ниски.

"Реакцията и резултатът на Швеция със сигурност ще бъдат анализирани за години напред, но тук имаме някои структурни предимства. Не само във връзка с нашата конкретна форма на управление и високото ниво на доверие, но и защото сме доста слабо населена страна, в която има много единични домакинства и социалното дистанциране е в основата на националния ни манталитет", казва Трегорд.

И допълва: "Както гласи една известна фраза на актриса Грета Гарбо: "Искам да ме оставят на мира!". Е, оказва се, че по време на пандемия това шведско предпочитание може да бъде предимство."

Най-коментирани

Най-четените