Кадрите от Меделин изглеждат като извадени от някой криминален сериал, въпреки че всичко, показано в тях, е жестоката реалност.
По-рано през ноември 30 маскирани и въоръжени престъпници се опитаха да нападнат златолеярна в квартал Ел Побладо в колумбийския град, втори по големина в страната. Техните маски, мотори и боклукчийски камион подсказват в колко точно опасно място се е превърнал градът.
Случайните минувачи пък можеха само да гледат, снимат и да наблюдават с изненада или възхищение.
Тяхното спокойствие на фона на оглушителната стрелба се оказва поредното доказателство колко често срещани са подобни инциденти в Меделин. Отношението им към случващото се също показва, че те са склонни да гледат на потенциалната трагедия по-скоро като на шега, отколкото като на престъпление.
И докато обирът се превърна в приятен спектакъл за наблюдателите, това далеч не беше най-дръзката криминална проява, която градът е виждал.
Преди няколко години и преди да започне пандемията части от Меделин са набелязани от двама изпечени мафиоти, които носели шапки като на старци, но се движели със скоростта на светлината. Те успяват да откраднат общо 120 млн. песо от касите на 11 ресторанта, като всеки един от обирите не трае повече от няколко минути.
Престъпленията ги превръщат в местни легенди, преди мъжете да бъдат заловени.
През 70-те години на миналия век - десетилетие на икономически събития, хипита и свободна любов - друга банда крадци управлява колумбийския град, който се слави и като "земя на цветя и красиви момичета". Те са известни като La Pesada - Тежките момчета, и според тях е далеч по-добре да ограбил банка, отколкото да я създаваш.
Членовете на този клан изглеждат като красиви филмови звезди и имат също толкова красива цел - да са нещо като съвременен Робин Худ, който споделя плячката си с най-бедните квартали на града.
Те носят театрални прозвища като Пачо Амбразурата, Ел Поте Обувката, Трехо Маймуната и други, и имат неписано кавалерско правило никога да не убиват пазачи и полицаи. Бандата е съставена от колоритни герои, чиито истории са достойни за голям екран. Трехо Маймуната например обичал поезията и това да се хвали, че никой затвор не може да го задържи.
Освен това остава в историята с отвличането и най-вероятно убийството на колумбийския бизнесмен, предприемач и филантроп Диего Ечавария Мисас.
Меделин е дом и на може би най-известния наркодилър и мафиот на XX век - Пабло Ескобар, чиято империя доминира в града до убийството му през 1993 г.
Но да се върнем в наши дни. Полицията обявява, че бандата, която напада златолеярната, е успяла да открадне 500 млн. песо, които са равни на около 128 млн. долара. Инцидентът предизвиква силни вълнения, макар че най-важните детайли около случилото се не се намират из интернет форумите.
Броят на участниците в обира, видът на използваните оръжия и способността им да маскират съучастниците си като пътни полицаи, които да отклонят движението от натоварен път - всичко това сочи за наличието на перфектно структурирана престъпна организация.
Инциденти като на кино са най-добрият показател кога един град се е превърнал в бърлога на престъпници, които контролират града. В Меделин ще ви кажат, че "законът на джунглата" е много по-различен от законите, написани в учебниците.
И това не е нещо ново за града, където престъпното присъствие е едновременно тревожно и превръщащо се в пандемия. Като оставим настрана шегите и веселите колажи, крайно време е властите да заемат категорична позиция, защото градът се нуждае от много повече от полицейска намеса.
Меделин има нужда от превенция, от инвестиции в културните и социални сфери, от планиране, а не просто от печалба от строежи.
Защото градът се превръща в свърталище на хора, отчаяни от живота и неговата мръсотия.
Междувременно гангстери и престъпници, съвсем не на кино, продължават да управляват града и то точно под носа на обърканите местни жители и бездействащите власти.
