Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Живеем в Ада": Работа при 49 градуса по Целзий, липса на ток и падащи от небето птици

Горещите вълни, които изгарят Индия и Пакистан Снимка: Getty Images
Горещите вълни, които изгарят Индия и Пакистан

Да работиш на 49 градуса или да не ядеш.

Труден избор, пред който са изправени много индийци през последните седмици. В Индия и съседен Пакистан се наблюдават необичайно високи за тази част от годината температури, а вече започнаха да падат и рекорди.

Официално измерената температура в столицата на Индия - Делхи, достигна 49,2 градуса по Целзий.

Това е рекорд за метеорологичните станции в града през месец май. Средните стойности на термометрите за месеца са били над 46,6 градуса. Предният рекорд за същия месец е от далечната 1944 г. Тогава, на 29 май, са измерени 47,2 градуса по Целзий.

"Твърде топло е, но ако не работим, какво ще ядем? Работим по няколко дни, а след това още няколко бездействаме заради умората и жегата", обяснява Йоджена Тундре пред "Би Би Си".

Той работи като строител. Вечер, след дългите и изтощителни работни дни, се прибира в дома си. Подобно на много бедни индийци, над главата на семейството му има ламаринен покрив, който по никакъв начин не може да ги защити от топлината, даже влошава ситуацията. Тундре далеч не е единственият в подобно положение.

"Много пъти припадах от дехидратация и после ми трябваше глюкоза", разказва Лата, индийка, която също се труди по строежи.

Над 20 души са загинали от края на март до момента от предполагаеми топлинни удари. Но това далеч не е единственият проблем.

Фермери разказват, че неочакваният скок в температурите се е отразил на добива на зърно - в някои региони добивът ще е наполовина, а това може да има глобални последствия върху доставките с оглед на войната в Украйна.

Жегата води със себе си и повишена консумация на електроенергия, което от своя страна става причина за спирания на тока в различни щати на страната и опасения от недостиг на въглища за ТЕЦ-овете.

Не на последно място са и рисковете от пожари.

Горещините водят до намаляване на водните запаси, а и до повишена консумация на електричество, която в един момент оставя хората без възможности за охлаждане. Снимка: iStock
Горещините водят до намаляване на водните запаси, а и до повишена консумация на електричество, която в един момент оставя хората без възможности за охлаждане.

Подобни жеги не са нещо необичайно за региона. Разликата е, че тази година започнаха по-рано от обикновено. Месец март в Индия е бил най-горещият от над 120 години, а това се отразява както на хората, така и на земеделието. Общо пет горещи вълни са минали през страната от март насам.

Властите в различни части на страната призовават хората да вземат превантивни мерки, тъй като се очаква жегата да продължи. Рисковете са за малките деца, възрастните хора и онези с хронични заболявания. В същото време влияят върху живота и на милиони работещи, които трябва да избират - без храна на масата или работа при почти 50 градуса.

Жегата се отразява най-лошо на бедните, както личи от случая със строителния работник Тундре. Бедните хора разполагат с по-малко начини за охлаждане и по-малко възможности да останат на сянка.

Високите температури не само носят риск от смърт - те се отразяват и на качеството на живот. Когато температурите са високи и през нощта, тялото няма възможност да се възстанови след деня, с което нараства рискът от заболявания и последващи сметки за болнично лечение. Това е отражението на жегата върху индийското общество в дългосрочен план.

Засегнати са не само хората - "Индипендът" съобщава за падащи от небето птици в Индия. Животни в западния щат Гуджарат например не издържат на топлината и предизвиканата от нея дехидратация. За някои от тях се грижат ветеринари от местна клиника.

Горещите вълни са не по-малко безмилостни в съседен Пакистан. Назир Ахмед, жител на град Турбат, разказва пред "Гардиън" как заради топлините се е стигнало до прекъсвания на електричеството, а без ток няма климатици, няма и хладилници.

"Живеем в Ада", казва Ахмед.

През 2021 г. именно в Турбат са засечени 54 градуса по Целзий, най-високата температура през май за света изобщо. Термометри в Пакистан миналата събота отново показваха над 50 градуса.

Властите в Индия и Пакистан се опитват да овладеят ситуацията. По-рано през май индийският премиер Нарендра Моди поиска от свои министри да подготвят план за намаляване на последствията от жегата, тъй като температурите растат по-бързо от обикновено. От 2015 г. насам и на държавно, и на локално ниво се въвеждат различни мерки - като забраната да се работи на открито в най-горещите часове например.

Но ситуацията не може да се контролира само от страните от региона. Не и когато говорим за климата, където роля играе цялото човечество.

По думите на пакистанския министър на климата Шери Рехман пред "Гардиън", страната е изправена пред "екзистенциална криза" заради топлината. С невиждана скорост се топят ледниците в северната част от страната, което създава риск от наводнения. Жегите водят и до пресъхване на водните резервоари в Пакистан, а големите язовири в страната по думите на министъра са на критично ниво.

"Климатичните и свързаните с времето събития са тук и всъщност само ще се засилват по мащаб и интензитет, ако световните лидери на действат сега", посочва Рехман.

Нареш Кумар от Метеорологичния департамент на Индия отдава сегашната гореща вълна на атмосферни фактори като бури от Средиземноморския регион, които са довели до по-слаби валежи в северозападна и централна Индия. Антициклони също са повлияли времето в страната да е горещо и сухо.

Рокси Матю Кол, учен от Индийския институт по тропическа метеорология, е съгласен, че няколко фактора са довели до сегашната гореща вълна, но обръща внимание и на глобалното затопляне, в което според него се корени влошаването на горещите вълни.

Ди Сиванада Паи, директор на Института за изследване на климатичните промени, посочва и други предизвикателства пред Би Би Си - нарастващо население и в резултат на това по-голяма консумация на ресурси. Така се стига до обезлесяване и употреба на повече транспорт. Пътищата и сградите задържат топлината, което още повече затопля въздуха.

Според изследване на британския Метеорологична служба с заради глобалното затопляне е 100 пъти по-вероятно северозападна Индия и Пакистан да се сблъскват с рекордни горещи вълни. Така регионът сега трябва да очаква на всеки 3 години вълна, която да надминава рекордните температури от 2010 г.

Според Метеорологичната служба ако ги нямаше климатичните промени, подобни екстремни температури щяха да се наблюдават само веднъж на 312 години.

От Световната метеорологична организация също посочват в свое становище, че температурите в двете държави отговарят на очакванията при променящ се климат - горещите вълни стават по-чести и интензивни, освен това започват и по-рано.

А на жителите на тази част от света остава да намерят как да се справят с това.

   

Най-четените