Демократите в САЩ имат много за осмисляне след резултатите от частичните избори на 2 ноември.
Вотът за губернатор и местна управа на щатите Вирджиния и Ню Джърси, както и някои други гласувания, включително за кмет на Ню Йорк и за прокарване на сериозна реформа в полицията на Минеаполис показват тенденции, на които партията трябва да обърне внимание, ако не иска догодина да се сбогува с крехкото си мнозинство в Конгреса и Сената.
Най-сериозният шамар със сигурност се оказа изборът на републиканеца Глен Йънгкин за губернатор на Вирджиния, където през последните 4 години начело стоеше демократът Ралф Нортъм.
Сега обаче той не участва в надпреварата, като от страна на демократите кандидат беше бившият губернатор Тери Макалфи. Неговата кампания бе доста агресивна и ориентирана към това да сравнява опонента си Йънгкин с бившия президент Доналд Тръмп и всячески да свързва двамата в един лагер, надявайки се ниската популярност на Тръмп в щата да се прехвърли и на републиканския кандидат.
Буквално до самия изборен ден тенденциите показваха, че демократите ще имат сигурна победа в щата. До момента те се ползваха с мнозинство в местния Конгрес, а на президентските избори през 2020 г. Байдън взе щата с 10% преднина.
Оказа се обаче, че Йънгкин - сравнително умерен и обран в поведението си кандидат, е приготвил изненада, удряйки демократите в решаващия сегмент на предградията от средната класа. Макар избирателите там все още да имат силна неприязън към бившия президент Тръмп, републиканецът успя да ги убеди с кампания, съсредоточена върху локални въпроси като данъците върху храни и горива и обещавайки да даде тласък на икономиката на щата.
Това беше и голямата разлика в кампанията между двамата кандидати - за Тери Макалфи вотът бе един вид национален референдум - дали Вирджиния иска да се върне Доналд Тръмп на власт, докато за Глен Йънгкин локалните въпроси взеха превес.
Далеч по-малко внимание получи надпреварата в Ню Джърси, където демократите също очакваха лесна победа и преизбиране на досегашния губернатор Фил Мърфи. Резултатите от вота обаче са твърде близки и ще мине време, преди да се разбере дали републиканците ще разбият синята хегемония в щата.
Макар Мърфи да се радва на доста високо одобрение и сравнително ниското доверие в Джо Байдън да не му влияе толкова, кандидатът на републиканците - бившият член на местния Конгрес Джак Чатарели успя да проведе кампания, която залага на един водещ проблем - данъците. Което се оказва сериозен скрит проблем за щата.
Дори обаче Мърфи да успее в крайна сметка да си осигури втори мандат начело на Ню Джърси, самият факт, че се стигна до тази ситуация показва сериозен проблем за синята партия, който републиканците могат да използват и в следващи избори.
И в двата случая развоят на събитията е изненадващ за демократите, които очакваха лесни победи. И двата случая показват и нещо, което е типично за поведението на партията в последните години, що се отнася до избори - склонност да се пропускат основните приоритети на избирателите, свръхфокусиране върху Доналд Тръмп и пренебрегване на някои съществуващи проблеми в името на по-прогресивни течения.
За сметка на това този вот даде на републиканците работеща стратегия как да се печелят избори на места, където демократите имат традиционно силно присъствие. И тази стратегия може да се опише съвсем накратко - "икономика и образование".
Влиянието на коронавируса като водеща за обществото тема се измества все повече и това се видя във Вирджиния, където данни от екзитпола показват, че пандемията се нарежда едва на четвърто място сред въпросите, които избирателите определят като "най-голям проблем". На първо място е икономиката с 33%, след това е образованието - 24%, а на трето място са данъците - 15%. Едва след това е COVID-19 с 14% от всички запитани, които са го посочили като водещ проблем за решаване.
С това Глен Йънгкин показва, че е напипал пулса на щата си, тъй като неговата кампания се фокусира предимно върху икономиката и образованието. От една страна, в момента Америка изживява проблеми с възстановяването след пандемията и връщането към нормалния живот и темпове на работа, което позволява на републиканците да атакуват Байдън за несправяне със ситуацията, без да връщат лентата достатъчно назад към Доналд Тръмп.
Същевременно с това посланията на Йънгкин за образованието показват възможност за различни консервативни и дори умерени групи да бъдат активирани и настроени срещу демократите.
Той застава срещу затварянията на училища заради коронавируса и се противопоставя на задължителното носене на маски в училищата. Същевременно с това обещава повече пари за образование и за увеличение на заплатите на учителите.
Едно от основните оръжия по темата за червения кандидат обаче беше обещанието да забрани полемичната "критична расова теория", която разглежда историята на САЩ през гледната точка на расизма срещу расовите и етнически малцинства, как те са били третирани от доминиращото бяло мнозинство. Тази теория като цяло не се преподава във Вирджиния, но тя предизвиква заглавия и коментари, особено с оглед на движението Black Lives Matter.
Силната и гласовита подкрепа за него обаче, заедно с острите критики и обвинения спрямо несъгласните с цялостната реторика на движението, довежда до една по-тиха, но вече осезаема съпротива. Това се видя и от друг от проведените на 2 ноември избори в САЩ - този за предложената мащабна реформа в полицията на град Минеаполис.
Градът, в който бе убит Джордж Флойд, трябваше да гласува по предложение, което да замени полицейското управление на Минеаполис с отдел на Обществена безопасност, управляван от градския съвет. Въпреки че именно тук бе даден солидния тласък за движението Black Lives Matter, избирателите предпочетоха да отхвърлят идеята, особено с оглед на повишените на национално ниво случаи на въоръжено насилие.
Загубата се разглежда като сериозен удар за активистите, борещи се за предефиниране на ролята на полицията в американското общество и за борците за реформи в този сектор.
Разбира се, за резултатите във Вирджиния и Ню Джърси не трябва да се пропуска и самата кампания на демократите. Фокусирането на Тери Макалфи в борбата му срещу Доналд Тръмп, а не срещу Йънгкин е стратегическа грешка, която го накара да изостави локалната реторика за по-общи и не толкова конкретни теми, а това беше наказано.
В Ню Джърси пък пренебрегването на проблема с данъците от Мърфи и дори шегите му, че ако на някого не му понасят данъците, по-скоро това не е щатът за него, бяха използвани от конкурента му Джак Чатарели и това може да му струва поста.
Всички тези резултати водят до мрачни изводи за демократите и особено за по-прогресивната част от избирателите им, които се борят за по-високи данъци над богатите, за преосмисляне на отношението към чернокожите и малцинствата и за прокарване на по-либерални линии в образованието.
Въпросът обаче е дали в самата партия са готови да изоставят по-прогресивната си линия в името на това да се борят за надмощие на Междинните избори догодина? Съмнително е.
Една от причините за това е резултатът от вота за кметове в няколко от големите градове в САЩ, където демократите печелят безапелационно - в Кливланд, Питсбърг и Бостън новите кметове принадлежат към прогресивното крило на демократите, докато представител на по-умереното крило взима победа в Ню Йорк.
Големият въпрос остава - могат ли Демократите да наваксат на промените, случващи се в американското общество, или кандидатите им са твърде фокусирани в собствените си лични каузи и битки, за да забележат, че поне в някои решаващи щати избирателите вече имат малко по-различни очаквания.
