Ах, Григоре! Ех, Григоре…

Ще започнем отдалече. Средата на 2014 година – Григор Димитров е в устите на всички. За първи път имаме тенисист в топ 10 на ранглистата при мъжете, Григор играе прекрасен тенис, във връзка е с Мария Шарапова, големите компании наддават, за да могат да го привлекат като рекламно лице.

У нас, успехите му бяха тачени от разбирачи и от хора, които за първи път поглеждаха към корта. #ДавайГришо е дори по-мощно от #МачкайКобра по време на мача с Владимир Кличко – че и колко да мачка за четири рунда…

Григор бе определен и за спортист на годината на България на традиционно постната церемония. Димитров обаче отново бе зает за поява на родна земя, дори и да си прибере наградата. Не че много му трябва, ама все пак – не са го определили за спортист на месеца на хасковска област…

Понякога трябва да се надскочиш и да покажеш, че те е еня и за почитателите ти от малката родина.

Ама пък имахме холограма!

Фотографите (налягали по земята пред първия ред масички с коктейли – хем да могат да снимат, хем да не пречат на гостите да наблюдават „пищната” церемония) се надпреварваха да снимат тази велика технология, че и те да си имат собствени снимки на Григор и да си забият логото в някой ъгъл.

Както и да е, церемонията премина, 2014-а се изтъркаля и започна неприятната 2015-а, в която Димитров започна да усеща и нарастващите очаквания.

Добрата игра вече не е достатъчна. Селфи по време на тренировка вече не е достатъчно. Няколко „случайни” снимки на него и Маша някъде си вече не са достатъчни.

Феновете искат успехи. Искат победи, искат титли. Надяват се, че Григор ще помогне за развитието на тениса у нас. Молят се той да не е поредният голям спортист, отказал да играе за националните гарнитури.

Да, ама не. Дилемата около новата ракета и новият треньор на Григор са „много по-важна” тема, отколкото някакво си участие за България.

Всъщност - за неучастието на първата ни ракета срещу Унгария се чуха много мнения. Хората обичат да упражняват реториката си, когато се появи подобен казус.

Хем яхваш вълната на актуалността, хем показваш колко си умен и колко тежи мнението ти, хем се отъркваш у най-голямата ни спортна звезда в момента.

Така, де. Щом Илияна Раева може да дава акъл за реформите във футболен клуб Левски и да съветва ултрасите на "сините" с менторски тон, защо да не каже и какво мисли за Григор и "Дейвис"?

Но, както винаги, истината се крия някъде по средата.

Обективно погледнато, в турнир с формата на неофициалното отборно световно първенство по тенис "една птичка - пролет прави".

Ако Димитров се бе появил на Националния тенис център през миналия уикенд, победата над "маджарите" не подлежеше на съмнение. Предимствата от участието му щяха да са осезаеми и в отборен, и в личен план. Така както се пишеше, че Анди Мъри е донесел победата на Великобритания над Австралия, щеше да се пише и за успеха на Григор над Унгария.

Кортът щеше да се пръска по шефовете, а макар и на клей, първата ни ракета щеше да натрупа игрова практика и щеше да тръгне с добро самочувствие за важните турнири от азиатското турне.

Нали не се съмнявате, че Димитров щеше да бъде превъзнесен до небесата, ако беше помогнал на нашите, както го стори в предишния кръг с Люксембург?

Но никой не отчита факта, че преди срещата с отбора от Великото херцогство също не се знаеше дали Тодор Енев ще може да разчита на звездата. Ангажиментите и календарът са толкова наситени, че дългосрочни планове се правят трудно.

Като добавим и турбулентните месеци и в състезателен, и в личен план за Димитров, май трябва да сме по-снизходителни към него. Защото не е много честно на всяко едно "Ах" да търсим поводи за десет "Ех".

И Федерер, и Джокович, да не говорим за Надал, не знаят кога ще играят за националните отбори. Казват, че правят всичко по силите си, за да помогнат за общата кауза, но не поставят на карта важните събития в личен план.

Оказа се, че и Григор е имал достатъчно поводи от лично естество, за да бъде възпрепятстван да участва в плейофа срещу Унгария.

"Чудото" продължи повече от обикновено, но и неговите дни са преброени. Тепърва Димитров ще играе за националния отбор (не за България, защото се състезава за страната във всеки турнир) и няма да поглежда назад към минали събития.

Всичко е в бъдещето, което започва с новия треньор Франко Давин. Ако симбиозата се получи, ще имаме поводи за още много "Ах".

Защото не може да ни се отрече, че обичаме крайностите.

#1 цезар 24.09.2015 в 13:04:11

българите знаят само да искат, никой не може да му каже копче на това момче, ще играе за националния ако има възможност и ако желае сегашната истерия ми прилича на Бай Ганьо при Иричек - ти нали си бил в България, значи си длъжен да ме посрещнеш и помагаш извинявайте ама какво му е дала България на Григор в лицето на федерацията или каквото и да е, срамота е да имаме претенции, той е успял въпреки държавата от която произхожда а не благодарение на нея

Новините

Най-четените