Турнирът в Мадрид се провежда за първи път през 2002 година, когато собственикът на турнира в Щутгарт - Йон Циряк, решава да премести турнира си в Испания.
В началото в Мадрид се състезават само мъже, като тогава турнирът се провежда през есента и на твърд корт в зала, а не както е сега - на клей. Едва през 2009-а турнирът приема настоящия си вид - провежда се през пролетта на клей, като в него взимат участие както мъже, така и жени.
Много неща се променят около турнира в Мадрид, но едно остава сигурно - подавачите на топките в испанската столица не са деца, а модели.
Моделите работят за първи път на турнира в Мадрид през 2004-та, когато организаторът решава, че трябва да привлече малко повече внимание към надпреварата. Така се стига до договор с модна агенция. Тя организира кастинг и от 80 кандидатки между 19 и 28 години са избрани 26 момичета.
Много от избраните не знаят почти нищо за тениса, но важното е, че изглеждат добре в потничета и бели полички. Всеки от моделите преминава през двуседмично обучение за това как се подават топките и кърпи.
Според различни източници в началото момичетата припечелвали между 600 и 115 долара на седмица за работата си в турнира.
И не е като някой от тенисистите да се е оплаквал от тях. Въпреки че Андре Агаси се пошегува: "Беше ми, да го кажа така, леко трудно да се концентрирам върху топката. Но аз имам предимство, защото съм свикнал да играя със съпругата си (Щефи Граф)."
След това Агаси добави сериозно: "Все още ми трябва време да осмисля тази идея. Важно е нашият спорт да знае отлично какъв продукт създава. Не съм убеден, че това трябва да бъде част от този продукт."
Докато Марат Сафин бе доста по-практичен в изказването си: "Моделите ще направят така, че да продължава да се говори за тениса. Дали това е добре, или не, няма значение."
Организаторите са обект на атаки както от медиите, така и на местно ниво. Министерството на труда и социалната политика излиза с официално съобщение, в което изразява притесненията си, че използването на модели може да бъде третирано като сексизъм. На това организаторите отговарят, че имат намерения да стартират и женски турнир, за който да наемат мъже модели.
Шефовете на турнира спазват обещанието си и създават и надпревара за жени. Подавачите на топките са модели, като през 2006 и 2007 г. те са избирани с помощта на Мария Шарапова. Тогава ESPN писа, че рускинята е орхвърлила момче, което не знаело кой е шампион на Уимбълдън от 2004-та, както и още две за това, че са назовали Амели Моресмо и Ким Клайстърс като любимите си тенисистки.
Жустин Енен каза тогава: "Много съм доволна. Женена съм, което означава, че мога да гледам, без да пипам." Елена Дементиева обаче бе малко по-резервирана: "Тренирах с тях и според мен те не знаят какво да правят на корта и постоянно разсейват играчите."
В днешни дни концепцията с моделите се е променила доста, въпреки че продължава да съществува под някаква форма. Моделите се обличат доста по-прилично от 2004-та и вече не работят по време на целия турнир, а само на полуфиналите и финалите. Преди това подавачи на топките са деца. А преди всеки финал формират шпалир при излизането на тенисистите на корта.
Какво ще кажете - добра или не чак толкова сполучлива традиция?
