Какво всъщност е бърнаут или така нареченото прегаряне?
Бърнаут е понятие, използвано за първи път в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се с интелектуално, емоционално и физическо изтощение, свързано с професионално изчерпване.
Това е състояние, в което се чувстваме демотивирани, неоценени, подценени, безсилни пред дадена задача или ситуация. Страдащите от бърнаут често имат ниска самооценка и чувстват, че каквото и да правят, то не е достатъчно. Често при бърнаута хората се затрудняват да изведат на преден план един проблем, върху който да се фокусират и съответно да решат. В такива моменти е добре да получим необходимата помощ от средата, приятелите или психотерапията.
„Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет“, разказва още психотерапевтът и психолог Ирина Кирякова.
Кой е най-застрашен от прегаряне?
В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром. Анализът на различни източници показват, че най-застрашени от бърнаут са хора, които са насочени повече към другите, отколкото към себе си, склонни са да се отдават на каузи и да пренебрегват личните си нужди, свързани са професионално най-вече с грижа и интензивно общуване.
Има ли полезен стрес?
Едва ли осъзнаваме, но за тялото ни дори ставането от леглото е продиктувано от даден вид стрес. От всеки един от нас зависи обаче как възприемаме различните ситуации и можем ли да ги овладеем така, че да ни донесат полза, а не вреда.
Показателен е фактът, че хора, които са подложени на един и същ вид стрес и травматично преживяване, могат буквално да изгорят, а други да процъфтяват. Това може да се обясни с различната ни нагласа. Едните си вадят полезни изводи, променят вярванията, които не са им вършили работа до този момент, поглеждат по-голямата картина на живота, оценяват малките моменти, близостта с хората и това травматично преживяване им помага да надраснат себе си.
Един нестандартен подход за овладяване на стреса
Телесната осъзнатост е подход за възстановяване на ума и тялото от негативните емоции и телесни усещания. Интересното при този подход е, че не изисква анализиране, а единствено присъствие и наблюдение. Телесната осъзнатост ни позволява да се освободим от мислите си, осъжданията и да наблюдаваме реалността. Според гещалт психотерапевта Калин Георгиев колкото повече се фокусираме върху проблема, толкова повече той става осезаем.
„Хераклит го е съзрял преди повече от 2000 години, а ние го пропускаме ежедневно, забързани в ума си. Толкова е логично. Всяко начало има и край. Онова, което се е появило, рано или късно ще си отиде. Забравяме, обаче, че между началото и края – нещата текат и се променят. Този принцип в живота важи и за телесните усещания, които чувстваме. Първият път, когато го осъзнах, внесе голямо спокойствие в мен. Вече нямаше нужда трескаво да мисля какво да правя с това притеснение в корема, знаейки, че и то ще се промени. Знаейки, че и то ще отмине“, допълва Калин Георгиев.
Телесната осъзнатост работи при 100% от хората, защото всички имаме нервна система, която се саморегулира. С едно важно уточнение – работи ефективно, но не за всички усещания. Например, при болка след операция или при замаяност, като страничен ефект от медикамент – телесната осъзнатост би ни помогнала да намалим болката и замаяността, но не и да изчезнат напълно.
Други подходи
Един от най-добрите начини да контролираме нивата на стрес е като обогатяваме ежедневието си с различни от рутинните дейности. Това могат да бъдат спортът или като цяло движението, както и любимите ни занимания. Трябва и да се научим да отказваме, а също така да намалим и свръх Изискванията, които поставяме към себе си или към околните. Консултацията с психолог или психотерапевт също е вариант, ако не можем да постигнем хармония и баланс със собствени средства.
