В затворите по цял свят татуировките често представляват неизменна част от "униформата". Какво имаш нарисувано по тялото си е от огромно значение "между четири стени", тъй като от това понякога - буквално - зависи животът ти.
Руските затвори са уникален пример в това отношение.
Наказателната система в огромната страна от столетия разполага със свои тайни традиционни затворнически кодове, изобразявани чрез рисунки.
Аркадий Бронников работи над 30 години в съветската наказателна система. Той е водещ руски експерт по символиката на татусите, старши експерт-криминалист в Министерството на вътрешните работи на СССР.
В неговите задължения през годините влиза посещението на изправителните учреждения в Урал и Сибир, където, в периода от средата на 60-те години до средата на 80-те на 20 век, той създава колекция от 920 уникални снимки на криминални татуировки.
Фотографиите на Бронников са правени единствено с практическа цел - да подпомагат милицията при разгадаването на типа престъпници.
Преди няколко месеца 180 от най-интересните черно-бели изображения бяха подбрани и издадени от лондонското издателство FUEL в мащабна книга, озаглавена Tattoo Police Files.
В изданието, освен уникалния снимков материал, се съдържат и описания с най-малки подробности на всички значения на рисунките по телата на престъпилите закона.
Това представлява един от най-големите съвременни архиви по темата.
Защото, последната роля, която играят затворническите татуси, е естетическата. Всеки един затворнически татус в същността си е таен символ и код.
Издаващите се по рисунките престъпления варират от най-тежки, като убийство или изнасиване, до по-леки, като джебчийство или кражби с взлом.
Интересното е, че сред татуираните практически няма политически затворници. Татусът е символ основно на криминалния контингент.
Един от издателите във FUEL - Деймън Мюрей, който лично се среща с милиционера Аркадий Бронников в неговия дом в Урал, разказва повече за значението на татусите, в интервю за руското издание на Vice.
Изобразеното по кожата, разказва Деймиън, обикновено издава точно за какво си затворен: вида престъпление, годините, които си прекарал или ще прекараш в затвора.
Често татусите служат и като предупреждение.
В Русия, например, кинжалът, който пронизва шията, означава, че затворникът е убил някого в затвора.
Капките кръв и в руските затвори, както и навсякъде по света, указват количеството извършени убийства.
Всяко изображение носи в себе си подробно описание за извършеното престъпление. Например, гола жена, изгаряща на кръст, символизира присъда за убийство на жена, а детайлите около нея издават колко години са отсъдени за това престъпление.
Повечето от тези татуси са създадени по примитивен и много болезен начин, разказва Деймиън.
Една малка рисунка се прави за около 5-6 часа непрестанна работа. За инструменти са използвани адаптирани електрически самобръсначки (например тип "Спутник"), към които се закачват игли и спринцовки, пълни с боя, приготвена в примитивни условия от каучук, смесен с урина.
По медицински съображения е по-добре да се използва урината на човека, на когото се прави татус.
Интересно е да се знае, че съветската власт строго е забранявала правенето на татуси. Затова и често те са създавани при страховити санитарни условия, което често е влачело след себе си куп усложнения. Най-често това е лимфаденит - възпаление на лимфните възли, което е съпроводено с треска. Но не са редки и симптомите на гангрена, тетаус, а в по-късните години и на СПИН.
Въпреки това, показаните на фотографиите затворници явно не са се притеснявали от здравословните усложнения.
Много от заснетите от Бронников лица са започвали татусите си след извършването на престъплението и, ако са били наказани повторно или са им увеличавали срока на лишаване от свобода, са добавяли нови рисунки.
В затворите с общ режим, според статистиката, дори и сега от 65% до 75% от осъдените имат татуси. Тази цифра нараства на 80% в затворите с усилен режим, а в заведенията със строг режим - 95-98% от затворниците са татурани.
В женските изправителни учреждения в Пермска област, която се намира на 1442 км североизточно от Москва, Бронников забелязва, че само 201 от 962 жени имат татуировки, но в колониите със строг режим този процент скача на 40.
По правило онези, които имат голям криминален авторитет, не се украсяват много, но имат рисунки на звезди върху ключиците - със седем или осем върха.
"Това е една удивителна култура, никъде вече не се създават толкова изразителни татуси, както по онова време", разказва Мюрей. "Когато осъденият попадне зад решетките, го питат дали "отговаря" за своите татуси и ако не може да ги оправдае или рисунките не отговарят на неговия статус, останалите му дават стъкло или тухла и насила го карат да ги премахне. Последствието от отказа може да бъде жесток побой, изнасилване или даже смърт".
Често сюжетите се повтарят: някои от най-разпространените са тези на религиозна тема: Дева Мария с младенеца, руски църкви, кръстове...
В контекста на съветската затворническа система обаче, религизоните татуировки нямат нищо общо с вярата. Тяхното реално значение се крие в традициите на криминалния свят - в желанието да покажеш себе си като бездомник и като човек, който неправилно е обречен да живее в страдание.
"Дева Мария с младенеца определено е сред най-популярните татуировки сред престъпниците и това може да има няколко обяснения. Тази рисунка може да символизира вярност към престъпния клан, може да означава че собственикът разчита на покровителстово на Божията майка, или че е в затвора от ранна възраст", уточнва Мюрей.
Татус във формата на църква или манастир пък означава, че имате работа с крадец, а броя на куполите в църквата издава броя обвинения.
Татус във формата на кръст обикновено се прави на най-важната част на тялото - гърдите. Всички кръстове показват принаделжност към традицията на крадците и служат за доказателство, че носителят не е предател, което означава, че е чист пред своите събратя - крадци.