Свикнахте ли да гледате лицето си по време на видеоконферентни разговори? А забелязахте ли, че носът ви всъщност сочи леко вляво, имате двойна брадичка, зъбите ви не са съвсем прави, а когато говорите, имате зловещи мимически бръчки?
За онези, които приемат несъвършенствата си, това може да звучи смешно. В някои части на света обаче доста хора са се обърнали към пластичната хирургия вследствие на това непрекъснато взиране в образа си.
Феноменът носи името "лице по време на карантина" (lockdown face).
"Бяхме затрупани със запитвания. Хората казваха неща като "забелязах, че имам мимически бръчки", "устните ми се нуждаят от поправка" или "носът ми е крив", разказва Аштън Колинс, директор на Save Face - британски правителствен регистър на акредитираните пластични хирурзи във Великобритания.
По думите му от началото на пандемията през март насам Save Face отчита с 40% повече трафик в сайта си. Там хората влизат не за друго, а за да открият пластични хирурзи близо до себе си.
Феноменът не се наблюдава единствено на Острова - козметичната хирургия отчита бум и в Австралия, САЩ, Япония и Южна Корея, а в професионалния жаргон вече навлиза и терминът "Zoom Boom".
Козметичната хирургия накратко е онази, чрез която човек променя външния си вид по естетически, а не по медицински причини. Тя варира от неинвазивни процедури, например ботокс и филъри, до инвазивни, сред които лифтинг и ринопластика.
А те са доста скъпи. Американците например са похарчили над 16,6 млрд. долара за козметична пластична хирургия през 2018 г., а един лифтинг на лицето там струва близо 8 хиляди долара.
Ето защо някои лекари се притесняваха, че пандемията ще спре търсенето на подобни скъпи процедури, но опасенията им се оказаха безпочвени.
Британската асоциация на естетичните пластични хирурзи (BAAPS) например споделя, че нейните членове са отчели до 70% увеличение на заявките за виртуални консултации през този период. Аналогично, Американското общество на пластичните хирурзи също отбелязва с 64% повече онлайн срещи с пациенти от началото на пандемията насам.
Най-търсени са били процедурите с инжекции, следвани от по-инвазивните, сред които увеличаване на гърдите и липосукция.
Според лекарите от Великобритания пък интересът е нараснал най-вече към неинвазивните процедури за лице, като например поставянето на ботокс, филъри или "изглаждането" на бръчки, тъй като те се виждат ясно при видеоразговори.
Нараства и търсенето на корекции в областта на шията, както и "контурирането на челюстта", тъй като хората прекарват повече време пред камера и се фокусират върху тези зони от тялото си. Любопитното обаче е, че тази треска не е обхванала единствено жените.
Д-р Мунир Сомджи, който работи в клиника в Лондон, казва, че броят на мъжете, които искат трансплантация на коса, се е увеличил значително по време на пандемията.
"Когато участвате в среща в Zoom и се намирате в добре осветена стая, косата ви ще изглежда по-рядка, независимо какво правите", отбелязва още той.
"Концепцията за красота е много агресивна. Тя е по телевизията и ни кара да се възхищаваме на звездите в социалните мрежи, а много от тях са претърпели и пластични операции."
Междувременно д-р Джил Оуен от Британското психологическо общество предупреждава, че версията на себе си, която виждаме на екрана, може да ни заблуди и да изкривява реалността.
"Ъгълът, осветлението и ограниченията на камерата на много устройства могат да доведат до изкривяване на нашите черти, което означава, че собственият ни образ може да ни изглежда чужд и много различен от онзи, с който сме свикнали в огледалото", обяснява тя.
Обсесията от собствения ни образ може да доведе и до "когнитивно изкривяване", което се случва и когато забележим свой недостатък и след това се фокусираме върху него, докато той се увеличи във възприятията ни.
Оуен добавя, че устройства като смартфоните могат допълнително да променят образа на тялото поради ъглите, под които ги държим.
Това например дълги години е проблем за актьорите, които се гледат на голям екран, но възходът на социалните мрежи и селфи културата разширява това явление.
И това не е всичко - проблемът се задълбочава и заради това, че човек гледа не само собственото си лице часове наред, но и го сравнява с лицата на останалите в разговора, които се намират до него в реално време.
"Точно както знаменитостите трябва да изглеждат добре непрекъснато, сега стандартите се покачват и за най-обикновените хора", казва Гордън Лий, който е пластичен хирург към Станфордския университет в Калифорния.
Карантината допълнително окуражава хората да се подложат на процедури, тъй като така имат време да седят вкъщи и да се възстановят и да крият лицето си с маска, когато са на публично място.
Психологическият аспект обаче също не е за подценяване.
"В контекст, в който липсват достатъчно социални контакти, негативните мисли могат да се окажат по-обсебващи, отколкото биха били в случай на активен живот", споделя още Оуен.
Лондонският терапевт Джоди Карис е основател на Self Space - частна компания за психологична помощ. По думите ѝ, когато работи с клиенти, които имат подобни проблеми и обмислят пластична хирургия, тя ги пита и за други аспекти от личния им живот, тъй като обикновено подобни намерения са симптоми на по-дълбок проблем.
"Изолацията подчертава нещастието на хората и функционира като "тенджера под налягане", така че можем да наблюдаваме едно симптоматично поведение, което има други корени", казва тя и допълва, че внезапната липса на контрол изкарва на повърхността неочаквани неврози.
И все пак тепърва предстои да стане ясно дали Zoom културата в действителност ще се окаже пряко свързана с пластичната хирургия.
"Концепцията за красота е много агресивна. Тя е по телевизията и ни кара да се възхищаваме на звездите в социалните мрежи, а много от тях са претърпели и пластични операции", казва Лий. "Не е реалистично да гледаме супермодела в списанието, но всички го гледаме. Всички му се възхищаваме. Всички искаме да бъдем като него".
