Фитнес културата ни залива отвсякъде за ужас на онези, които не са точно нейни фенове.
Работодатели и университети предлагат карти за отстъпки, инфлуенсъри се състезават да рекламират Athleisure облекла (дрехи, с които можеш да спортуваш и да са подходящи за работа) и да споделят тренировки. И дори татковци на детските площадки говорят все по-често за дневния прием на протеини, отколкото за автомобилите си.
Всичко това идва в повече на онези, които ги е грижа за здравето им, но пък намират фитнес манията за, меко казано, преувеличена.
Къде е балансът в желанието за здравословен живот, но без прекомерно залитане в тази посока? Добър пример е Япония.
Страната е лидер по дълголетие, а сред развитите държави с високи доходи е сред първенците по ниски нива на затлъстяване - само 4,3% от населението имат подобен проблем.
Спортният отдих в богатата азиатска страна не е на дневен ред и не са много японците, които имат членство във фитнес зала. В обедната си почивка работещите не бързат за тренировка, а на малцината, които го правят, се гледа като на фанатици.
Наскоро Rakuten Insight, специализирана в проучванията на азиатския пазар, публикува проучване, проведено сред 1000 японски граждани на възраст от 20 до 60 години.
Около половината от анкетираните са обявили, че почти не правят упражнения, правят такива само веднъж месечно или изобщо не се упражняват. Като причина са обяснили, че или нямат достатъчно време или просто не си падат по това. Повечето обаче просто не виждат тренировките като част от начина си на живот.
Как тогава са сред първенците по дълголетие и нямат проблеми със затлъстяването?
Ако погледнем отблизо какво означават упражненията за японците, откриваме, че за тях те се равняват на тренировка. Тоест могат да приемат форми, които не включват задължително ходене на фитнес, вдигане на тежести или каране на колело 10 километра.
Необходимата за тях тренировка се оказва вплетена в ежедневието им - ходенето.
Цитираните резултати показват не, че упражненията не са важни за здравето, а че в Япония движението пеша просто не се приема за такава активност.
Един възрастен човек изминава средно 6500 стъпки на ден. Мъжете на възраст между 20 и 50 години изминават средно около 8000 стъпки на ден, а жените от същия възрастов отрязък правят около 7000 стъпки.
Това важи с особена степен за остров Окинава, където хората са добре известни със своята култура на ходене, като внимателно планират как да включат движението в ежедневния си начин на живот.
По-отчетлив пример е префектура Нагано, където честотата на инсултите е намаляла драстично след като местните власти обособили над 100 пешеходни маршрута. Към днешна дата жителите му се радват на най-дълъг живот в цялата страна.
"Стремяхме се просто да накараме хората да се разхождат. Всеки може да го направи - ходиш, говориш, тренираш и това помага за изграждането на чувство за общност", казва кметът на град Мацумото в Нагано - Акира Сугеноя.
В повечето градове пешеходните маршрути са удобни, а общественият транспорт е достъпен и безопасен. Не са много и домакинствата, които притежават автомобили. В резултат на това голяма част от хората ходят пеша на работа, до магазина и дори на ресторант.
Това е възприето от всички поколения като ежедневна дейност толкова естествено, колкото е дишането.
Не че това отменя ползите от джогинга, колоезденето, плуването или здравословното изпотяване. Въпросът е, че фитнес културата може да остане все така далечна за онези, които не са склонни да я възприемат. А много хора чувстват вина и срам, че не намират време за тренировки.
Днес битува разбирането, че здравословното тегло е достъпно само за посветените, които постоянно блъскат във фитнеса или бягат километри на тренировка.
Напротив, нека има фитнес маниаци и ентусиасти, които редом до снимките на менюто си, споделят видеа как вдигат 200 кг. от лежанка.
Но японците са убедителен пример, че здравословното упражнение не означава непременно само това. За някои е достатъчно просто малко повече ходене.
