Сънувате ли кошмари и странни сънища покрай цялата ситуация с коронавируса?
Оказва се, че не сте единствени и че това всъщност е нормално. Много хора съобщават за подобен проблем, а според експерти това може да се дължи на претоварване с нова информация и емоции.
Блогът I Dream of Covid събира сънища на хора от целия свят по време на пандемията на коронавирус и по всичко личи, че тя се отразява на човешкото подсъзнание.
Жител на Сан Франциско разказва например, че сънувал как се разхожда из града, обут в кроксове и стъпил на игла, замърсена с коронавирус. Друг човек от Джорджия пък сънувал, че лекар го поръсва със сол по бедрото, вкусил я с пръсти и казал: "Ти си положителен за COVID-19".
Или двойка, която разказва, че сънува как се опитва да държи хора на разстояние, но не успява.
Докато в целия свят хората са поставени под карантина, други са в доброволна изолация или се приспособяват към новия начин на живот, до който доведе болестта. Mнозина от тях разказват, че имат по-ярки и странни сънища от обикновено. Някои от тях са свързани с коронавируса, други с живота им преди пандемията, а някои са просто странни и необясними.
Някои хора докладват, че са по-неспокойни и спят по-малко от обикновено. Междувременно други съобщават, че спят повече, но рядко си спомнят сънищата.
За експертите, които изследват съня, това е идеално време да събират материал за анализи.
Някои вече имат теории, че яркото начало на съня е резултат от промяна на схемите на съня. Повечето хора имат ярки сънища по време на фазата на сън, характеризираща с бързото движение на очите (rapid eye movement - REM). Те обикновено имат по-дълги и по-дълбоки цикли на REM с напредването на нощта. Ако човек се събуди по средата на такъв цикъл, е по-вероятно да помни съня си и подробностите в него. Други приписват реалистичността на сънищата на емоционалния и физически хаос, който много от нас изпитват.
Досега сред изследователите няма единна теория на сънищата, но има няколко, признати за валидни.
Вероятно сте чували за теорията, която предполага, че хората сънуват нещата, за които мислят и правят, докато са будни. Ако усещаме стрес от пандемията, тревоги за работата или за семейството си, тогава е нормално тези теми да станат част и от нашите сънища.
Някои изследователи смятат, че сънищата имат функционална цел да ни подготвят за трудни или предизвикателни ситуации, когато се събудим. Обикновено това, което се случва по време на стресов сън, е, че изглежда сякаш умът ни работи. Има изследователи, които вярват в точно обратното. Че например, ако изпитваме затруднения в настоящия си живот и ги сънувате, това предсказва бъдещото ни психично здраве.
Това са част от възможните обяснения защо някои хора може да имат по-страшни сънища сега. Опитваме се да обработим емоционално ситуацията, подготвяйки се за бъдещето. Тоест нормално е да сънуваме, да речем, социалното и физическо дистанциране, след като това правим и докато сме будни.
Най-големите променливи, които влияят на жизнеността на съня, са свързани с обичайните ни навици на сън. Клинични изследвания са доказали, че травматичните преживявания водят до кошмари. Възможно е хората да променят и схемите си на сън и ако спят повече например, те ще имат и по-ярки и реалистични сънища.
Друга възможност е хората просто да мислят повече за своите сънища.
Проучванията досега са показали, че когато се фокусираме върху съня си повече, докато сме будни, сме по-склонни и да ги помним по-добре. Това се доказва с водене на дневник на сънищата. Ако човек започне да записва сънищата си дори само за няколко дни, той започва да си припомня повече моменти от тях.
Философията на сънищата донякъде се обяснява и с идеята на Карл Юнг за колективното несъзнавано.
Оказва се, че травматично събитие като терористична атака може да доведе до това милиони хора да го сънуват. След терористичните атаки от 11 септември учени от Медицинската катедра в Университета Тафтс анализирали сънищата на 44 души, участвали в изследване. Те разказват, че сънищата след нападението имали по-интензивни образи, което е подобно на сънищата на хора, преживели различни лични травми. Сънищата обаче не включвали непременно самолети или високи кули. Въпреки това доказват, че такъв атентат или пък настоящата пандемия залягат в колективното подсъзнание, а знаем, че сънищата са проекция на подсъзнанието.
Има някои изследвания в клиничната психология, че хората, които страдат от хронични кошмари или посттравматичен стрес, могат да бъдат лекувани чрез осъзнати сънища - т.е. когато сънуващият е наясно, че сънува.
Това се случва с различни техники за овладяване и контролиране на съдържанието на съня и помага на хората да преодолеят кошмарите. Водещ изследовател в тази област е Стивън Лаберж, който има книги по темата, една от които - "Светът на осъзнатото сънуване", е преведена и на български език.
Друг изследовател, допринесъл значително за теорията на сънищата, е Розалин Картрайт, автор на "Умът на 24-те часа: Ролята на съня и сънуването в нашия емоционален живот". Тя е проучила как сънищата регулират психичното ни здраве и емоции и набляга на факта, че хората не сънуват прозаични неща (като четене, писане, смятане), а само такива, свързани с емоциите. Според нея много често става дума за негативни епизоди, които не сме успели да преодолеем, дори и когато не сме си дали сметка, че те са такива.
Робърт Стикхолд от Харвард пък изследва връзката на паметта със съня. Според него по време на REM цикъла (бързото въртене на очите) хората се стремят да формират нови спомени. Ако се събудим по време на или след съня, той може да остане в паметта ни или да го кодираме за дългосрочно съхранение. От друга страна, ако се събуждаме с будилник и прекъсваме този цикъл на съня и сънуването, едва ли ще имаме спомен от него.
Така или иначе, след няколко години е възможно изследователите на съня да стигнат до нови заключения относно настоящите ни сънища, свързани с карантината.
Аблогът I Dream of Covid има потенциал да даде много материал за изследователски дейност.
Междувременно, ако сънувате много, може да е полезно да започнете да си водите дневник. И имайте предвид, че според Дилън Селтерман, социален психолог и ръководител на лабораторията DREAM в Университета в Мериленд, "начинът, по който хората разбират сънищата, може да бъде филтриран чрез собствените им вярвания за това какво означават те". Тоест, до някаква степен можем и да им повлияем.
А за онези, които не могат да се наспиват добре, експертите препоръчват да си създадат график - да лягат в един и същи час и да стават в конкретен такъв, както и да отделят време за кратка дрямка през деня.
