Капачките, които не можем да махнем от бутилката, дерат носовете ни при отпиване, а хартиените сламки често имат вкус на омекнало папиемаше.
Въпреки това Брюксел неуморно мисли нови и нови екологични инициативи. Сега генералната дирекция по околната среда към Европейския съюз има "свежа" цел в напеченото от слънцето лято - слънцезащитните кремове.
Същите тези кремове, които в момента намираме за незаменими заради все по-топлите лета и все по-интензивните лъчи. Все пак средногодишното слънчево греене в България е около 2150 часа, в които е от първостепенна важност да се пазим.
"Всичко, което знаем за слънцезащитната козметика, е грешно", обявяват на свой ред от EU Environment.
В свое тематично видео в YouTube оттам посочват, че всяка година от кожата ни се отмиват и навлизат в световния океан 14 хил. тона кремове против слънчево изгаряне. И това не е никак безобидно, а решението на проблема може да е елементарно и да се крие в кухненския ни шкаф.
За опасността от козметичната слънцезащита сигнализира Франция към Брюксел още през септември 2025 г.
Доклад, подаден от Париж към Европейската агенция по химикалите, сочи за основен виновник за опасно замърсяване вещество, наречено октокрилен.
То има двойно положително действие в кремовете - предпазва от вредните слънчеви лъчи и спомага кремовете против тях да имат хомогенна и водоустойчива консистенция.
Според настоящите директиви на ЕС обаче слънцезащитните кремове могат да съдържат до 10% октокрилен, понеже над тази стойност той би могъл да предизвика кожни раздразнения, дерматит, обриви и алергии.
За нас, хората, октокриленът е само потенциално опасен, само че за морската флора и фауна е доказано вреден.
Във френския доклад от септември 2025 г. се посочва, че високите нива на октокрилен причиняват избеляване в цвета на кораловите рифове, което е пагубно за съществуването им. Веществото действа по сходен начин на водораслите и те на свой ред губят възможността си да фотосинтезират.
От Париж подчертават, че октокриленът има по-естествени алтернативи като цинковия и титановия оксид, които да бъдат влагани в козметиката.
От Генерална дирекция "Околна среда" към ЕС отиват още крачка по-нататък и смятат, че растителните масла, след необходимите проучвания разбира се, биха могли изцяло да заместят слънцезащитата от магазина. Те са с напълно природен произход и много често са и от възобновяеми източници.
В същото видео не крият обаче, че преди да издадат подобна препоръка, еколозите имат да направят още изключително много проучвания. Докато слънцето става все по-безпощадно от лято на лято, няма сигурни доказателства, че растителните масла ще ни пазят от него.
За маслото от малинови семки например се твърди, че има между 30 и 50 фактор на UV защита.
Данните на Световната организация за борба с рак на кожата, публикувани на официалната ѝ страница, подчертават, че изследванията не подкрепят този мит. Не подкрепят и митовете за слънцезащита в кокосовото масло и маслото от шеа, което оставя нас, обикновените потребители, в деликатна ситуация.
Извън плажа решението е лесно като наблегнем на дрехи с дълги ръкави и крачоли от естествени материи като лен и коприна - те носят не само защита от слънцето, но и повече прохлада от изрязаните потници и шорти.
Покрай морето или басейна засега имаме алтернатива само в лицето на брандове, изрично обявили на опаковката на продуктите си, че не използват октокрилен в козметиката си. А тези марки в момента не са никак много.
Затова за България, където липсват масово достъпни кремове без октокрилен, е дори още по-важно Европейският съюз да не реши сляпо да забранява така нужната ни слънцезащита. Поне не преди да имаме достатъчно други опции да пазим кожата и здравето си.
