Прави ли ви впечатление, че участието на Лудогорец в първенството на Първа професионална лига напоследък изглежда повече като някакво досадно задължение? Не за друго, а поради липсата на каквато и да било конкуренция. Серия рутинни победи, чат-пат някой по-завързан мач като този с Левски (2:1) миналата седмица, само един равен и една загуба от началото на сезона...
Шестата поредна шампионска титла изглежда подсигурена още преди Никулден, за срам на всичките 13 останали отбора в уж елитната футболна класа на България.
Елин Топузаков едва ли и сам си вярва на думите, че неговият Левски щял да преследва Лудогорец до дупка. Ха дано, ама надали... Докато на „Герена“ шефът му Спас Русев обяснява докога няма да имат козирка, а на „Армията“ Гриша Ганчев превърна ЦСКА-София в лошо копие на фирмения му отбор Литекс, хората на треньора Георги Дерменджиев просто играят и бият. Най-често и без да си дават много зор.
При победата над Берое с 2:0 в Стара Загора дори се случи куриоз, когато между 67 и 68 минута футболистите на Лудогорец си размениха повече от 30 последователни паса без прекъсване, докато финансираният с държавни пари отбор на домакините ги гледаше безпомощно отстрани.
Утрешната вечер на „Парк де пренс“ обаче ще бъде по-различна за българските футболни шампиони. Лудогорец гостува на Пари Сен Жермен в последния двубой от групите на Шампионската лига. Масовите настроения са, че разградци ще отнесат плувката срещу 550-милионния отбор на катарския бизнесмен Насер Ал-Келайфи. Затова ще се слухти какво става на другия мач между Базел и Арсенал. Ако швейцарците паднат, Лудогорец със сигурност завършва на трето място и ще продължи напролет във втория по сила турнир на УЕФА – Лига Европа. Само че
да чакаш някой друг да ти свърши работата е твърде рисковано начинание.
Впрочем шансовете на Лудогорец да изкопчи поне равен в Париж въобще не са за подценяване. Или най-малкото да поддържа огъня до края на мача, за да бъде мотивиран Арсенал да играе с всички сили срещу Базел и да гони последния си шанс за първото място в групата.
Истината е, че
проблемът на Пари Сен Жермен е сходен с този на Лудогорец.
Във Франция от няколко сезона насам столичният тим се радваше на същия рахат, какъвто има у нас отборът от Разград. Серията от четири поредни титли на парижани бе съпътствана от ред победи на ходом, някои от тях с по 5:0. Само че в събота вечер, едва три дни преди мача с Лудогорец, отборът на Унай Емери взе, че се сгромоляса със загуба 0:3 срещу дванадесетия в Лига 1 Монпелие. С 30% притежание на топката и само три удара в рамките на вратата домакините нанесоха второто най-тежко поражение на Пари Сен Жермен в ерата на катарските инвестиции и трето за този сезон. Край на серията от 12 мача без загуба, нищо общо с предишните две гостувания срещу Арсенал (2:2) и Лион (2:1).
Коментаторите във Франция вече говорят за криза в отбора, и то точно преди два от най-важните мачове за сезона –
тези срещу Лудогорец и лидера в класирането Ница, от които зависи първото място в групата в Шампионската лига и френската Лига 1. Така че шансовете на българския представител не са съвсем за отписване. Но и да се случи лош сценарий, едва ли някой ще се разсърди на Лудогорец, че не надпял владиката.
Къде всъщност се намира Лудогорец на европейската футболна карта?
За разлика от националния отбор, останалите ни клубни тимове, безнадеждно затънали в балканска посредственост, отборът от Разград дотук, най-малкото, вече е някъде около границата на шкембе-чорбата – условна линия, разделяща по-цивилизованата част на Европа от другата, към която принадлежи и България.
Аха да я прекрачи, но все нещо не му достига през този сезон в Шампионската лига. Или Владо Стоянов ще пусне някой тъп гол, или Козмин Моци ще профука дузпа като тази в най-важния момент срещу Пари Сен Жермен в София, или капитанът Светльо Дяков ще сгафи точно в последната минута на сигурно опечения за равен мач с Арсенал. Чуват се реплики, че в отбора има футболисти, които се мислят за недосегаеми и е време за промяна поне на три-четири поста.
Хубавото обаче е, че с този шампион на България поне не се излагаме пред чужденците...
станилчо ,забравил си да пишеш че е "платен материал".
Съгласен съм с Йотов, до някъде. Първо Лудогорец едва тази година останаха без сериозна конкуренция и то в последните три кръга. Помните ли жеста на вратаря на Славия (бивш на Левски) Георги Петков - сякаш си слага мустак, който направи към Тодор Батков? Тогава Левски сами подариха титлата на Лудогорец, трябваше да подходят по-сериозно срещу Славия. И други спортни журналисти вече им дадоха титлата. Недейте толкова бързо, мачове има още, две загуби и две равенства и няма шампионска лига за тях догодина. Второ в Лудогорец имат още да работят по отношение на арогантността, съдиите наистина са много благоразположени към този отбор, макар че тази година вече не е толкова явно. В предишните сме виждали какви ли не изпълнения от Дянков, Моци и други герои, които откровено ритаха по противника, ама за тях картони нямаше. Това им изигра лоша шега, понякога забравяха че не играят в България и хоп-троп картони. Трето - в каквато и криза да е ПСЖ, това е Шампионска лига. Същото е като мачовете за първенството и купата. Колко пъти се е случвало и у нас и в чужбина някой отбор с куп проблеми в първенството да върви добре за купата. Та съм сигурен, че ПСЖ ще се стегнат и няма да позволят на Лудогорец да вземе дори точка, какво остава три. Инак да - ще ми се Лудогорец да побели ПСЖ в Париж, но ПСЖ ги подцениха само в първия мач, защото не ги знаеха кои са. Колко е силен Лудогорец се видя в мачовете с Базе, особено този в София.