Уволни ме, ако можеш

Досега Иван Искров следваше принципа, че е по-добре да мълчи и да изглежда добре.

КТБ обаче го принуди да проговори, с което не само разкаля терена, ами и съвсем разсея съмненията в капацитета му да се справи със ситуацията.

От комуникационна гледна точка е добре, че Искров смени жанра и се отказа от блиц-пресконференциите с тържествено начало и неочаквано истеричен край. Но новата форма има един недостатък - написаното остава.

Какво НЕ пише в писмото за оставката на Иван Искров?

Никъде не пише, че подава оставка. Където се споменава думата "оставка", следва условие. Оставка не се подава под условие. Иначе просто щеше да я подаде, в края на краищата.

Това дори не е искане за вот на доверие. "Жертвоготовността" му просто издава злорадо удоволствие. В парламента не биха могли да съберат кворум, какво остава да постигнат консенсус за или против прекратяване на мандата му. Не че не заслужава.

Нищо не се споменава и за причините, довели до изпускането от контрол на ситуацията с КТБ.Не става ясно дали Искров въобще си дава сметка каква отговорност носи с поведението си през последния месец.

Дори да приемем, че БНБ е изпълнявала съвестно задълженията си до поставянето на КТБ под специален надзор - нищо не може да оправдае изблиците на ръководството след това.

Първо беше предложението за банковата цензура. После - съмненията, че акционерите в КТБ се изолират умишлено, което би било противозаконно.

След това дойдоха фойерверките около липсващите пари и документи в КТБ, тропането с крак за увеличаване на правомощията, заплахите, че ще фалират "общини, болници и детски градини", ако спешно не се приеме спорният план за фалиране на КТБ.

Хаосът в поведението на Искров беше толкова видим, че на негов фон чак Румен Гечев изглеждаше като носител на разум и спокойствие.

За всичко това трябва да се дадат обяснения, а не да се прехвърля вината върху чуждия гръб. Аман от тъпи оправдания.