Ако съм мафиот, с мрежа от дилъри, може и да отърва затвора, но ако съм прегазил неволно някого на пешеходна пътека - ще лежа. Честно ли е?
Популизъм, оцапан с кръв. Дотам доведе законотворчеството на ГЕРБ. Днес шефът на вътрешната парламентарна комисия и зам.-председател на 41-ото НС Анастас Анастасов внесе промени в НК и Наказателно-процесуалния кодекс. Те предвиждат да не се допуска споразумение между прокуратурата и обвинено лице за всяко престъпление, с което е причинена смърт.
Какво излиза? Вижте статистиката. "Може би и за мен е малко изненадващо, че толкова споразумения се сключиха за тези 2 месеца. Всъщност приключиха общо 10 дела, от които 7 - със споразумения, но всичко е в рамките на закона". Ето това казва председателят на Първоинстанционния специализиран наказателен съд Георги Ушев по БНР преди време. Споразуменията са когато обвиняемият признае вината си и между неговия адвокат и прокурора се постига споразумение какво наказание да му се наложи.
Нима е редно организираната престъпност, за която са предназначени спецсъдилищата, да може да се споразумява, а на обикновените хора, които неволно са извършили престъпление, да им се отказва?
Управляващите лансираха идеята да отпаднат споразуменията след поредица от протести и срещи с роднини на загинали на пътя деца и възрастни. Моите съболезнования към хората, загубили най-милото си. Но помислете - нима не може да се случи утре на мен, на теб, на него... Миг невнимание при шофиране, или някой, изскочил внезапно - и вече нечия кръв е по теб. Не може да се измие до края на живота ти.
Съвсем друго е при тези, които са пили и сядат зад волана или карат с несъобразена скорост.
Но за останалите случаи няма нужда близките на загиналите да бъдат толкова кръвожадни. Нито управляващите да си цапат ръцете с "кървави" бюлетини, пуснати за тях.
Днес се оказа, че ГЕРБ, които първоначално обещаха да отпадне само споразумението за убийствата на пътя, разширяват обхвата на промените - при всички случаи на причинена смърт. Тоест - и при лекарски грешки, трудови злополуки и т.н. Спомням си лекаря, който се самоуби, задето беше причинил смърт по непредпазливост. Това, че един медик е причинил смърт, не го прави лош лекар - просто техните грешки водят до смърт. Убийци ли да ги наречем?
(Не включвам тук случаите, при които смъртта е настъпила заради некомпетентност.)
А нима лошата политика на едно управление, или на поредица от правителства, не причинява същото...
Тези, които ни натовариха с убийствени дългове, тези, които си затварят очите за картелно договаряне на цени, или за скъпи лекарства, те какви са? Или само защото не могат да бъдат съдени по НК, не са виновни...
От тази година българските данъкоплатци плащаме пари за издръжката на новите съдебни институции - специализиран съд и прокуратура. След като българският закон позволява на мафиотите да сключват споразумения, значи не може да ги откаже на обикновените хора. Май някой отново трябва да осъди държавата в Страсбург - този път за генерално сбъркани човешки права.
