Бърни Сандърс официализира нещата като обяви, че ще се кандидатира за президент през 2020 г. Неговата кандидатура носи със себе си много въпроси, но този, върху който бихме искали да се фокусираме в момента, е следният: как той ще се представя по отношение на партията, която иска да води?
Защото това може да се окаже най-голямото предизвикателство, пред което е изправен, за да получи номинацията на демократите.
Едно е сигурно: Бърни си е Бърни и няма да се промени. Той поднася същото послание и говори за същите проблеми, за които не е спирал да говори от началото на политическата си кариера преди близо четири десетилетия. Ако го запитате, той ще ви каже, че страната най-после е узряла за неговия начин на мислене и има доста сериозни аргументи в своя подкрепа.
Само преди три години той беше смятан за радикал, защото се бореше за неща като минимална надница от $15 и медицинска грижа за всички, а сега това са масови позиции и по тях цари почти пълен консенсус сред демократите.
Има обаче и друго нещо, в което Сандърс вярва и което също не се е променило, и това може да се окаже проблем. Той е изградил идентичността си върху това да бъде аутсайдер, външен човек, опитващ се да внесе промяна в системата отвън.
А "системата" включва Демократическата партия, която той изглежда винаги е смятал за съвсем малко по-малко корумпирана от Републиканската партия.
Дори след като се включи в борбата за номинацията на демократите, той запази официалния си статут на "независим," въпреки че гласува заедно с демократите в Сената.
През 2016-а статутът му на независим беше перфектното място, от което да стартира кампания срещу Хилъри Клинтън, перфектният партиен вътрешен човек и предпазлив технократ. Неговата критика срещу политическата и икономическата система, съчетани с безкомпромисните му убеждения по определени въпроси контрастираха рязко и привлякоха легиони от идеалистично настроени млади хора, които неслучайно нямаха други реални алтернативи.
Тази кампания ще бъде много различна, с поне дузина други силни демократи, борещи се за президентския пост. И един от въпросите, пред които ще се изправи Сандърс, е дали гласоподавателите на първичните избори на демократите споделят неговото презрение към тяхната партия.
Или, ако използваме по-тактична формулировка, убеждението му, че Демократическата партия трябва да се промени, ако иска да успее.
Проблемът е, че този аргумент е по-труден за отстояване след изборите през 2018-а, отколкото беше преди.
Да вземем например редакционната статия от юни 2017-а, която Сандърс написа за New York Times, в която проучва състоянието на партията и заключава: "Ако тези резултати не са ясна и недвусмислена проява на провалила се политическа стратегия, здраве му кажи. В името на нашата държава и света Демократическата партия трябва да промени курса си по много фундаментален начин."
Дали партията се е променила между тогавашния момент и изборите в средата на мандата? До голяма степен го е сторила, да. Голям брой нови хора са се ангажирали с местните партийни организации и са решили да се кандидатират за постове в администрацията, като внасят безпрецедентна доброволческа енергия в партията. Партията продължава еволюцията си към лявото по важни въпроси, които можете да забележите в позициите, които кандидатите заемат, и убежденията на редовите демократи.
Доклад, публикуван от Gallup за състоянието на Демократическата партия, показва, че сравнено с това, в което те са вярвали преди 10-15 години, демократите е по-вероятно да се самоопределят като либерали, по-вероятно е да имат по-високо образование и е по-вероятно да не са бели, което спомага за изместването на партията вляво.
Кандидатите отговарят на това по много начини, което дава на Сандърс основанието да твърди, че партията е узряла за него, независимо дали е масово приемане на универсално здравно осигуряване, или факта, че неговите конкуренти сега повтарят неговите критики срещу влиянието на богаташите и корпорациите. Повечето от тях са се зарекли да не приемат пари за кампаниите си от политически инициативни комитети.
Всичко това може да изглежда удовлетворяващо за Сандърс, но и представлява проблем.
Трудно е да бъдеш бунтовник, когато силата, срещу която се бориш, няма чак толкова сериозни разногласия с теб. Може да е дори още по-трудно за него да твърди, че властовата структура в партията трябва да бъде свалена, когато повечето от гласоподавателите, към които е отправен апелът му, не са чак толкова недоволни от тази властова структура, ако тя е представлявана от голяма група интересни кандидати.
С това не твърдим, че Сандърс няма да запази най-пламенните си поддръжници от кампанията от 2016 г. Неговата кандидатура обаче повдига такъв въпрос: когато на първичните избори гласоподавателите избират кандидат, какво точно търсят? Отличителна политическа програма?
Това прави нещата трудни, защото програмите, които кандидатите предлагат, ще са крайно сходни. Може да има някои хора в социалните медии, които шумно ще обявяват кандидат, който не предпочита точно техния план за здравеопазване, за продажник, но тези гласоподаватели са малък дял от електората на първичните избори. Дали гласоподавателите търсят определени лидерски характеристики? Харизма? Обща идея за политика и управление, която да съвпада с вашата?
Ако има място, където Бърни все още да изпъква, това може да е заради последния фактор, че никой друг не се посвещава така като него на фундаменталната промяна (или поне на твърденията му за нея). Той също така би се съгласил, че само с неговия безкомпромисен ангажимент може реално да се постигне промяна. Верен на активистката си идентичност, той казва, че единственият път към промяната е да се окаже натиск отдолу, за да бъде наложена тя върху несклонна към промени система.
Ето част от това, което той казва във видеото, с което оповестява кандидатурата си:
"Единственият начин да спечелим тези избори и да създадем правителство и икономика, които да работят за всички, е чрез доброволческо движение от тип, който никога не е бил наблюдаван в американската история. Те може и да имат парите и властта, но ние имаме хората."
Той все още ги няма, но ще видим дали ще успее да ги мобилизира. За да спечели номинацията, той ще се налага да убеждава демократичните гласоподаватели, че тяхната партия е голяма част от проблема. А това може и да не се окаже особено лесен за "продаване" идеологически продукт.
