Време разделно в БСП

"Ще станем като СДС. Разцепим ли се - няма връщане назад". Цял живот преданост към партията-майка стига и вече в очите на някои социалисти се чете тъга. Едва 20-тина души събраха смелост и излязоха пред "Позитано 20", за да поискат оставка от Сергей Станишев и ново бъдеще за столетницата - без лобита, договорки за власт и самоубийствени ходове като назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

"Чувствам се ужасно предаден, че за няколко дни загубихме лицето, което сме градили през последните четири години", коментира депутатът Георги Кадиев. Именно от него тръгна призивът за бунт срещу червеното ръководство заради скандалната му кадрова политика.

Пеевски отвори рана в сърцата на немалко верни привърженици на червените. Сега те основателно питат защо мандатоносителят загърби партията и склони на самоубийствената сделка с ДПС (след самоубийствената за партията прегръдка при тройната коалиция), заради която влезе в срамен извинителен режим. Този гаф е само следствие от добре прикритите проблеми и пробойни в БСП.

От 2005 г. насам левицата чисто и просто не може да прескочи прага от 1 милион гласоподаватели, което я обрича да не бъде първа политическа сила и да управлява в коалиция - с всички негативи и компромиси, които такъв управленски формат изисква. Няма и да може. И "казусът Пеевски", колкото и неочакван да бе, изглежда напълно закономерен.

Дали БСП отново ще се измъкне почти цяла от кашата, в която се забърка.

Време разделно

За 20 и повече години БСП може да се похвали с невиждано постижение за партия на прехода - не успя да се разцепи, при това превзе напълно лявото пространство в политическия спектър. Това чувство за изключителност вероятно е една от причините ръководството на БСП толкова да се самозабрави, че да уведоми депутатите си за избора на Пеевски половин час преди гласуването му в пленарна зала.

"Партията вече е разцепена. Просто хората ги е страх да излязат навън с лицата си", споделя активистка от низовия червен ешалон. Такъв песимизъм трудно ще прозвучи от предните редове на партията, където се говори на висок наратив - за "нова хигиена", "политически стандарти" и прочее мантри.

"Столетницата е изправена не пред разпад, а пред шанса да се пречисти и да поеме по нов път", убеден е Георги Кадиев. (Ако вярваме на Станишев - и Делян Пеевски изживял "вътрешен катарзис", сиреч пречистил се...)

"БСП не е партията, която беше преди 20 години. През последните години тя започна да се превръща в лидерска партия, където решенията се вземат от много тесен кръг от хора", коментира той.

"Ако я карат на принципа: "Стани да седна", ще вървят надолу. Проблемите трябва да се решават с диалог и отговорност на лидерите", смята бившият шеф на парламентарната група на червените Красимир Премянов, сега председател на Съюза на тракийските българи и лидер на платформата "Открит форум" в БСП.

Туширане на напрежението

БСП изглежда имунизирана от роенето, което през годините доведе СДС до пълното му обезличаване. Дори в стегнатата ДПС видяхме отцепници - Касим Дал и Корман Исмаилов. НДСВ и "Атака" също преживяха драматични сътресения в парламентарните си групи.

Червените обаче се държат. И лявомислещите хора в България на практика нямат алтернатива, ако изключим някои западащи социалдемократически формации, които не само не изгряха, но и не блеснаха на политическия небосклон.

Всъщност всеки от червените, напуснал партийните редици и пробвал да прави партия, се е провалил. Така се получи с партия "Българска левица" на починалия преди 3 години Илия Божинов, бивш член на Висшия съвет на БСП.

БСП окупира и социалдемократическите територии, откъдето не успя да я измести нито Евролевицата и последвалите партийни превъплъщения на Александър Томов, нито ОБТ на бившия синдикалист Кръстьо Петков.

Ръководството на партията няма проблеми, нито изживява "вътрешен катарзис" от факта, че хем за партията гласуват побелели членове на БКП, хем лидерът й е лидер на европейските социалдемократи - освен на самата БСП.

Но едно от обясненията за продължаващата спойка е, че партийните играчи си дават ясна сметка, че са силни заедно. Да не припомняме приказката за хан Кубрат, синовете му и снопа пръчки - през призмата на частния интерес. Другото - че самите избиратели гледат на отцепниците като ренегати.

Но в последните години знакови кадри на БСП отстъпват пред нови лица, лансирани от лидера Станишев в стремежа му хем да освежи имиджово партията - и да я направи по-атрактивна за младите избиратели, но и да се сдобие най-сетне със свой екип, вместо наследените от Първанов Руменовци и сие, когато я пое преди 12 години.

Даже и Георги Първанов направи грешен ход със своето движение АБВ - политически проект, рухнал в зародиш. Добре, че го тества още докато беше президент, така че след края на втория си мандат пое на път към Другарите.

Все по-отчетливи обаче стават две основни крила: на левите и на технократите с нюх към бизнеса и руските стратегически интереси.

Откровено лявото крило в БСП, на което Янаки Стоилов е "лице", не получава шансове за особена изява. Въпреки безупречния си имидж Стоилов не стана нито министър, нито влезе в ръководството на Народното събрание. Но юристът оглави... комисията по външна политика в 42-ото НС, вместо правната комисия.

Макар и единици и недолюбвани в БСП, социалдемократи като Ивайло Калфин от ПД "Социалдемократи", създадено преди години от Николай Камов, има значително по-добро кариерно развитие.

"Бягам от всякакви лобита, умишлено се държа на една ръка разстояние, не съм поставял условия и не съм поемал ангажименти пред никого. Виждам моето място в това да бъде реформирана партията", изтъква социалистът Кадиев.

Обезличаване

Докато големите се дъвчат за влияние и власт, твърдото ядро на БСП отдавна не знае на кого и за какво да вярва. "Една социалистическа партия трябва да се грижи за хората, за пенсиите, за достоен живот на бедните", възмущава се вече поостарял, но искрен комунист. Партийната книжка някога е била гордост за него, но не и сега.

Още по-отчайващ за избирателите е фактът, че БСП прибра левите идеи в килера и само ги попретопля преди избори и когато е в опозиция.

Въвеждането на плоския данък при управлението на тройната коалиция е най-видното идеологическо отстъпление, което направи левицата. Искаше да го отмени преди избори, но ДПС скръцна със зъби и социалистите отказаха - въпреки простия математически факт, че за хората с ниски доходи, под 800 лева, прогресивната скала на облагане беше по-справедлива.

Най-важното

Красимир Премянов изтъква три жизненоважни за всяка партийна организация: "За да запази интегритета си, една партия трябва да бъде идейна общност. Това започва да става дефицит. На второ място - тя трябва да бъде демократична общност с отговорност от нейните лидери. Трето, трябва да се дадат права на членската маса и на симпатизантите".

Столетницата въведе някои демократични процедури като вътрешни избори, с които да става издигането в партийната йерархия. "Самият факт, че на мен нищо не ми се случва, е показателен, че всеки може да каже това, което мисли", твърди Кадиев.

"Не бих казал, че БСП върви към разпад. Не следва разцепване на фракции, няма причина. Поне не съм чул", изтъква Кадиев. Самият той нарича процеса "исторически" за БСП.

Кое прави силата

"Не искаме да ни наричат "червени боклуци", не сме такива", казват шепата другари пред партийната централа, въпреки че няколко хиляди гърла ще скандират точно това по-късно в центъра на София.

В очите на мнозина БСП е мимикрия на БКП, "рубладжийска партия", партия на хора, назначили много от милионерите в България и люлка на партократи.

А от "Позитано 20" се опитват да ни убедят, че са социални, отговорни, справедливи и обещават да върнат България на хората. Ето, в ход вече е първото раздаване на дребни суми по плана "Орешарски".

Ако дължи честност на избирателите си, може би БСП трябва да се раздели на истински лява партия, с лидери и ръководство, които проявяват по-голяма чувствителност към хората, и соцалдемократическа формация начело със Сергей Станишев. Така Станишев и сие могат да се опитат да приобщят и избиратели, различни от основния профил на типичния червен електорат.

Защо Янаки Стоилов да не оглави лявата партия? Показа, че има достатъчно съвест - да не одобри издигането на Пеевски, и дисциплина и лоялност - да не застане срещу партията си.

А сега БСП просто измъчва и избирателите и себе си. Едните трябва да си тръгнат - другарите или господата, просто да се разберат.

#1 Оня Дето Го Трият 20.06.2013 в 11:42:34

"....Не искаме да ни наричат "червени боклуци", не сме такива", казват шепата другари пред партийната централа..." Идат като овци, бегат като овци, що е то? - Овци. Членува там, подкрепя Пеевщините, гласува за тях, а вика после "не съм такъв"

#6 VL-2 20.06.2013 в 19:19:04

Заставам зад тезата: ДА СЕ ЗАБРАНИ БЪЛГАРИЯ! Е те такава паплач и да съм си представял, че са ми сънародници, то ще да е било само в някакъв лют кошмар. Е хванете се нещо на работа бе, хора. Гледам им протестите като мина покрай някой телевизор (собствените ги елиминирах преди сигурно 10 години - облъчват ме с простотия) и там какво? Гайди, хора, ръченици. Много ви весело, пък казвате, че ви е тъжно. Пеевски, нам' к'во си. Обичаен киртак. Ма ДАНС, ма сигурност. То, ако от ДАНС зависеше изобщо нещо, да са го забранили със закон. Както и от която и да е инстисуция. При такъв материал ... то си нема смисъл за каквото и да е. Изобщо, ебати какафонията. Ама така е, хора без работа само за глупости мислят!

#7 VL-2 21.06.2013 в 06:25:12

Денем е топло бе, tonnes. Пък и как да правиш пърформънс на празни улици. Отспиваш се през деня, натрупваш ресурс и, както пише в една друга сополива статия, освиркваш отпочиващите след трудовия си ден хора. Платен? Кажи кой плаща да ида да взема? Позицията ми е по вътрешно убеждение, но ако някой е склонен да плати за разбиранията и мислите ми, давай го насам.

#8 A4i 21.06.2013 в 15:06:01

В исторически план теченията при социалистите са доста разнопосочни. Има еврейски социализъм , болшевизъм, национал-социализъм и т.н. Вече около сто години в Булгария доминира болшевизма и неговата трансформация в имперски социализъм. Имаме двама председатели на Коминтерна - Коларов и Димитров, като втория изкарва 10 години на тази длъжност до разпускането му от Сталин. Тази апаратен опит вероятно помага и на СтаниШеф. Имайте предвид, че разцеплението е смъртен грях според Коминтерна. БКП е инструктирана да отцепва и присъединява към себе си левите крила от симпатизиращитращи партии, но не и да се цепи самата тя. В този смисъл, партийната дисциплина е съществена част от традиционната културата на БКП. Това се утвърждава с крути мерки , като например убииства - около 1500 "неудобни" българи, членове и на КПСС са били ликвидирани преди ВСВ.

Новините

Най-четените