Доскоро Лаура Кьовеши беше символът на правосъдната революция в Румъния: под нейното лидерство в Букурещ беше създадена независима и доста ефективна антикорупционна прокуратура, която постигна стотици окончателни осъдителни присъди и събра милиони евро от конфискация на незаконно придобито имущество.
Рейтингът на обществено одобрение за службата й достигаше нивото на доверие в Православната църква през 2016 г.
В резултат на работата й бяха осъдени за злоупотреби бивши премиери, министри, депутати, кметове, членове на общински съвети, магистрати, директори на държавни предприятия и др.
Днес името й отново попада във водещите новини на европейските медии - този път, в контекста на една типична балканска дворцова интрига. Лаура Кьовеши се кандидатира в конкурса за европейски генерален прокурор, но бъдещето на кариерата й е подложено на агресивен саботаж от страна на властите в родната й Румъния.
Донякъде това е обяснимо: голяма част от партийния елит в Букурещ е сред контингента на разследванията от Националната дирекция "Антикорупция". Сред признатите за виновни по обвинение за изборни нарушения е и лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня.
Под неговата егида се направиха няколко опита за амнистия на осъдени лица и за декриминализиране на престъпления като злоупотребата с власт и конфликта на интереси. Всеки следващ опит за политическо опитомяване на спецпрокуратурата - включително, уволнението на Лаура Кьовеши през 2018 г. - водеше до нови вълни на масово гражданско недоволство в Румъния.
Дълбокият вътрешно-държавен разлом сега се прехвърля в Брюксел. Залогът този път е новата Европейска прокуратура за борба с измамите със средства от фондовете на ЕС. Суматохата около Лаура Кьовеши съвсем не е изолиран проблем на личната й реализация, напротив.
Този скандал е показателен белег за политическата криза в навечерието на Евроизборите, която вече се разгръща на няколко нива.
"Камилата е кон, създаден по проект от комисия"
Идеята за Европейската прокуратура датира от повече от 10 години, като смисълът й е да осигури по-ефективна защита на финансовия интерес на ЕС, когато той се нарушава систематично на национално ниво, а престъпленията се оставят без последствия.
На теория, досегашният "страж" на еврофондовете ОЛАФ щеше да изпълнява точно тази функция, ако не страдаше от фатален вроден дефект: службата няма право да разследва, да арестува или да повдига обвинения на заподозрените лица. Има възможност само да прави проверки и да отправя препоръки пред националните органи.
Емблематичен пример за практическата липса на защита - дори при присвояване на европейски средства в особено големи размери - е делото "САПАРД" в България.
Именно ОЛАФ се принуди да отвори широко затворените очите на българската прокуратура през 2008 г. за активността на групата на Людмил Стойков и Марио Николов по програмата за земеделски помощи, като директно посочи, че "в България има политически чадър над корупцията".
Делото "САПАРД" се проточи в продължение на повече от 10 години, беше разделено на две части, беше спирано и подновявано, прехвърляно от редови в специализиран съд, за да приключи с пълен провал по първото обвинение и междинни оправдателни (все още неокончателни) присъди по второто. За сравнение: германските подсъдими по същата афера бяха осъдени на последна инстанция само две години след доклада на ОЛАФ.
Неведомите пътища на правосъдието в България съвсем не са единственото главоболие за Брюксел - достатъчно е да напомним за разследванията срещу "организирания механизъм за измами" в Унгария по обществени поръчки, свързани със зетя на премиера Виктор Орбан. Финансовата щета при тях възлиза на повече от 20 милиона евро, но репутационните вреди за ЕС от неконтролираното изтичане на пари към режима на Орбан бяха далеч по-притеснителни.
Проблемът е достатъчно сериозен, за да се стигне до широко политическо одобрение на предложението на Германия за спиране на европейското финансиране в страни, в които липсва върховенство на закона.
Новата Европейска прокуратура би трябвало да реши този проблем, като получи право да води самостоятелни разследвания и наказателни преследвания пред съответните съдилища, без да зависи от капризите на министри или прокурори. Това ще сложи край на времето, в което над главния прокурор стоеше "само Господ" (по репликата на покойния Иван Татарчев).
България е една от 22-те страни, които участват пряко в този механизъм и ще излъчат свои представители в създаването му. И това би трябвало да е отлична новина: общественото доверие на българските граждани в МВР, съда и главния прокурор (съответно - 22%, 11% и 9% според данните на "Алфа Рисърч" за декември 2018 г.) е в пъти по-ниско от доверието в европейските институции.
Разбира се, дяволът е в детайлите, а добрите намерения за въздаване на справедливост може да се окажат жертва на практическите изкривявания. Британският специалист по наказателно право на ЕС Дермот Уолш предупреждава, че първоначалният план за централизирана стройна прокурорска служба е видоизменен в името на компромиса между Брюксел и страните-членки по такъв начин, че създава предпоставки за още по-голямо объркване и блокиране на делата срещу финансовите измами.
В интервю за Euronews той прави аналогия между дизайна на новата институция и афоризма за "камилата, която всъщност е кон, създаден по проект на комисия".
Критики идват и от обратната посока - от страните, които се съпротивляват на идеята за наднационална намеса във вътрешното правораздаване. Естествено, изборът на първия генерален прокурор ще е от ключово значение за легитимността на цялата служба.
Системният песимизъм и популизъм настрана - проблемът с измамите с европейски фондове може да идентифицира съвсем лесно по географски принцип.
57 от общо 102 разследвания на ОЛАФ за 2017 г. засягат страни от Централна и Източна Европа - седем от случаите са в България, а един от тях е свързан с данните за слабост във вътрешната система за контрол на Агенция Митници, която допуска незабелязван трафик на контрабанда.
Кой стои начело на класацията по брой разследвания на ОЛАФ?.. Румъния, актуалната председателка на Съвета на ЕС.
Естествено, финансовите престъпления изобщо не са запазена марка за страните от бившия Източен блок. Ключът към разбирането на проблема не е в броя на аферите от типа на делото "САПАРД", а в КПД-то на институциите, от които зависи разкриването на престъпленията и наказването на виновните.
Ако за последните 4 години Германия е разследвала общо 9250 случая на предполагаеми финансови измами с пари от ЕС, ОЛАФ се е намесвал с препоръки само по 0,4% от тях. За сравнение: на всяко 10-то разследване от този тип в България за същия период (общо 119), се пада по едно паралелно досие с препоръки от страна на ОЛАФ.
Обяснимо е, че страните, които допринасят най-много към бюджета на ЕС, имат интерес да се въведе колкото се може по-строг контрол върху изразходването на парите им. Но как да стане това? Въпрос с повишена трудност от гледна точка на политическата съобразителност. Най-лесно ще бъде да се инсталира анонимен функционер от държава в "първата писта" на ЕС, за когото да се събере нужната партийна квота. Но има резон в идеята, че ръководството на службата би получило повече доверие сред най-скептично настроените държави, ако то се довери в ръцете на магистрат от Източна Европа - с разпознаваемо лице и доказан опит.
Жан-Франсоа Бонер е кандидатът с най-дълга практика в работата си с европейски служби (заслужаващ внимание факт от CV-то за французина е, че освен родния си език владее още шест - английски, немски, италиански, гръцки, холандски и испански).
От своя страна, Лаура Кьовеши е кандидатът, заемал най-висок ръководен пост в йерархията на националната съдебна власт, като има и по-солидна практика в преследването на финансови измами.
Проблемът не е в компетентността й, а в твърдата съпротива на правителствата от Източна Европа да я припознаят като свой представител (как гласуваха българските представители в ЕП и Съвета досега - вижте в карето).
Правилният избор ще бъде човекът, който едновременно дава гаранции за политическата безпристрастност на наднационалната прокуратура, но и сигурност, че този път ще се върши ефективна борба срещу източването на данъците на европейските граждани.
Към всичко това се добавя и мъглявата процедура по окончателния избор на новия генерален прокурор.
Решението трябва да се вземе по взаимно съгласие от Европейския парламент и Европейския съвет (правителствените ръководители на страните-членки). От гласуванията дотук е налице видимо разминаване в предпочитанията на двете институции. На ниво ресорни комисии ЕП показа, че е по-склонен да даде предимство на Кьовеши. Посланиците на 28-те страни-членки обаче са предпочели френския прокурор Бонер пред останалите двама съперници.
Липсата на отявлен фаворит рискува да доведе до отлагане на процеса за след изборите през май 2019 г.
Тогава обаче уравнението ще се усложни в пъти повече, с оглед на вероятността ЕНП и ПЕС да изгубят мнозинството си в Европейския парламент, а разпределението на най-важните управленски постове в ЕС да зависи от крайната десница на Франция, Италия и Германия.
Изходът от лабиринта ще трябва да се намери не по-късно от 2020 г., когато по план би трябвало да заработи цялата Европейска прокуратура.
Преди това обаче България ще бъде изправена пред много по-важен и знаков избор за съдебната власт - гласуването за нов главен прокурор на мястото на Сотир Цацаров, чийто 7-годишен мандат изтича скоро.
Дебатът за правосъдието, борбата с корупцията и независимостта на съдебната власт отдавна трябваше да е започнал - не в името на нечии партийно-политически баланси, и не в името на глухонемия спор дали румънската реформа е приложима на родна почва. Дебатът за справедливостта би трябвало да е първостепенна тема преди всичко заради собствения интерес на обществото.
За съжаление, срамежливото заобикаляне на темата "Кьовеши" от страна на българския партиен елит (който съвсем скоро ще започне предизборна кампания с обещания за светло бъдеще) е първият сигнал, че закъснелият разговор явно пак няма да се състои.
