Може ли да се стигне до касиране на изборите?
БОЕЦ обявиха, че са изпратили жалба до институциите с това искане. "Величие" обяви, че подготвя също своя жалба. Партия МЕЧ се обяви за пълно касиране на предсрочния парламентарен вот от 27 октомври. Същото искане направиха и от Алианса за права и свободи (ДПС-Доган). "Има такъв народ" искат частично касиране, а "Възраждане" - ново броене на бюлетините.
ГЕРБ пък обявиха, че са готови да внесат всяко едно искане за касиране на изборите, ако това ще доведе до създаване на правителство.
Масово се говори за манипулации с броенето на гласовете, като се дават множество фрапиращи примери от видеата за наблюдение от секционните комисии. Обвинения има и за огромен ръст на купения и контролирания вот.
Но какво всъщност означава резултатите от изборите да бъдат касирани?
В Изборния кодекс е посочено, че касирането на парламентарния вот може да бъде пълно и частично.
В първия случай цялостно се отменят резултатите, тъй като изборните нарушения са толкова сериозни, че чувствително изкривяват вота на гражданите. Това води до насрочването на нови парламентарни избори.
Във втория случай се атакува резултатът само в отделни секционни комисии, където има проблеми. То води до редактиране на резултата от вота, но не и до пълна отмяна.
И в двата случая Конституционният съд е органът, който трябва да се произнесе по въпроса.
За да се стигне дотам обаче, се минава през една доста сложна процедура.
Искане за касиране на вота може да се подаде от кандидати за народни представители, партии и коалиции, които са участвали в изборите. Срокът, в който такова искане може да бъде отправено, е 7 дни след официалното обявяване на резултатите от вота от ЦИК.
За да може обаче Конституционният съд да се занимае с въпроса, той трябва да бъде сезиран от поне една от институциите, които имат право на се обръщат към органа - Народното събрание (с гласовете на поне 1/5 от народните представители), президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
Съответно поне една от тези институции в срок от 15 дни след обявяването на изборните резултати трябва да подаде искане към Конституционния съд за разглеждане на казуса.
Тези срокове са доста кратки, особено като се вземе предвид, че искането за касиране на изборите трябва да бъде доста добре формулирано и към него да са посочени конкретни факти и нарушения, които са повлияли на резултата.
В конкретния случай интересно ще е да се следи реакцията на президента Румен Радев и дали той няма да се превърне в "моста" за искането за касиране. Неговата реакция обаче най-вероятно ще зависи преди всичко от това как са формулирани жалбите от партиите, както и дали в тях има посочени конкретни данни за нарушения.
Също ще е от значение дали става въпрос за искания за пълно, или за частично касиране.
Това е важно, защото първият сценарий е изключително сложен за постигане, докато при вторият има значително по-големи шансове за успех.
Ключово отново е дали ще бъдат събрани достатъчно доказателства, за да се твърди мотивирано, че изкривяването на вота е изкривено до степен категорично да отговаря на първоначалния вот на българите.
Само при наличие на такива доказателства Конституционният съд може да назначи експертизи или повторно преброяване.
Цялата процедура и изискванията по нея нарочно са толкова сложни, за да не може да се подхожда с лека ръка към оспорването на изборни резултати.
Досега в най-новата история на България няма нито един успешен опит за пълно касиране на вота.
На парламентарните избори през 2013 г. партията победител ГЕРБ поиска касиране на резултатите заради "Костинбродската афера", при която в деня за размисъл се разпространи новината, че в печатница "Мултипринт" в Костинброд са открити 350 000 изборни бюлетини - отпечатани и готови за експедиция. Тогава опозиционните партии обвиниха ГЕРБ в подготвяна изборна измама.
Според партията на Борисов тогава тези твърдения са обърнали вота и са намалили резултата ѝ. Със своите депутати в Народното събрание от ГЕРБ сезираха Конституционния съд, който шест седмици по-късно отхвърли искането за касиране на изборите.
За сметка на това има две решения за частично касиране. В един случай заради объркан протокол от секция в Русе са преразпределени 4 мандата. През 2009 г. пък след решение на КС ГЕРБ получават още един мандат за сметка на ДПС заради нарушения при гласуването в Турция.
