Ледения Стив Остин е легенда. Всеки, който някога, някъде е гледал поне малко кеч по телевизията, знае това.
Той е човекът, който почти сам направи революция в този развлекателен шоубизнес и се превърна в една от най-обичаните личности по времето на най-успешната епоха за кеча изобщо.
С вид на човек, който не искате да срещнете в някоя тъмна улица, избухлив нрав и кофти поведение на наистина много, много лошо момче, "Тексаската гърмяща змия" към 1996-1997 г. започва да се доказва като абсолютен антигерой, който не се подчинява на каквито и да е правила и отхвърля всеки опит някой да му каже какво да прави.
И именно затова публиката го заобичва. Колкото повече псува, размахва средни пръсти и се налива с бира, толкова по-популярен става. Хората просто обожават шокиращите и напълно непредвидими неща, които прави.
Нещо, което в крайна сметка се превръща в истинска златна мина.
Точно непокорният характер на Остин, залегнал в основата на екранния му образ, става основа за "враждата" му с председателя на WWF (WWE след 2002 г.) Винс Макмеън, която е може би най-значителното събитие в историята на федерацията и сама по себе си разбива всички дотогавашни представи за това как се прави професионален кеч.
Според историите от този период, Макмеън основава две фракции - Корпорацията и Корпоративното министерство, само и само за да вкара в релси Ледения, а по онова време се случват и някои от най-емблематичните моменти от ерата, включително когато Остин преследва началника си с машина за чистене на ледени пързалки, а след това залива шевролета му с няколко тона бетон.
В едно от изданията на "Първична сила" пък закарва камион за бира до ринга и използва маркуч, за да облее с пенливата течност Макмеън и Скалата.
И все пак преди да се стигне до тези иконични моменти, малко са били хората дори в този развлекателен бизнес, които са очаквали Ледения наистина да се превърне в легенда. Даже неговият колега Глен Джейкъбс, по-познат като Кейн, определя този възход като плод на случайността.
"Гледахме Скалата и отрано знаехме, че Макмеън му е определил голямо бъдеще, а самият Дуейн [Джонсън] си имаше всички качества да постигне това, което постигна", обяснява наскоро приетият в Залата на славата на WWE Кейн.
"От своя страна Стив си беше кечист от старата школа, което не винаги гарантира успех. Но той успя. Оказа се точният човек в точното време с точния характер и успя да се възползва от това, че много хора не понасят началниците си и им се иска да им направят един "Зашеметител", припомня си Кейн.
Именно хватката "Зашеметителят" става запазената марка на Ледения. С него той довършва противниците си, а често кара и някой от семейство Макмеън да млъкне, с което кара феновете в препълнените през онези години зали да полудяват.
Преди това, в началото на кариерата си, когато има дълга руса коса и е без брада, а образът на Ледения все още не е измислен, Стивън Уилямс, както е истинското му име, залага на свой характерен стил с много движение, техника и атлетичност.
През 1997 г. обаче един инцидент ще наложи не само промяна в начина му на бой, но и в крайна сметка ще определи бъдещето на кариерата му.
По време на мач за световната титла с Оуен Харт, Остин претърпява изключително тежка травма. Към края на двубоя Харт по сценарий трябва да му направи своето завършващо движение, познато като "Надгробен камък", което представлява забиване на противника в пода с главата надолу.
Техниката обаче не се получава, а Ледения е изпуснат тежко и в резултат чупи прешлен на врата си. Той успява да издържи до края на мача, но след това му се налага да излезе от ринга с помощта на съдиите. Впоследствие се възстановява с месеци.
Това е един от многото инциденти в рисковото шоу през годините, а счупеният врат на Остин само показва колко опасно може да бъде всичко. Само две години по-късно пък самият Харт губи живота си при ужасяваща случка, след като пада от 20 метра височина, докато се спуска с въже от покрива на залата.
Колкото до Остин, проблемите му с врата го принуждават да смени целия и стил и в следващите години той започва да залага на грубата сила и размерите. Това се потвърждава и от думите на друга легенда от онова време - Кърт Енгъл.
"Той и Крис Беноа бяха най-силните физически атлети, които съм срещал. Остин беше наистина ужасяващо як. Това е едно от нещата, което го правеше специален. С него шоуто винаги беше много интензивно и физически натоварващо", разказва Енгъл, олимпийски медалист, който също има дълга история на проблеми с контузии на врата.
В крайна сметка всичко, което хвърля на ринга, коства много на Ледения в здравословен план.
Освен прешленът, който се оказва най-голямото предизвикателство, с годините той има още проблеми с гръбнака и почти съсипва едното си рамо и двете колена.
Реално предпазните наколенки стават една от запазените му марки във всеки мач, но те не са там просто заради имиджа или защото му харесват. Всъщност той претърпява няколко травми в тази област още докато играе американски футбол в колежа, а впоследствие те се влошават в кеча.
Всичко това води и до преждевременния край на кариерата му като кечист през 2003 г. Последният мач на Ледения е срещу Скалата в един епичен сблъсък на шоуто "Кечмания 19", където е сложен край и на едно от най-дълготрайните съперничества в бранша.
Оттам нататък следват различни епизодични появи в разнообразните шоута на WWE и участие в няколко холивудски екшън филма, включително и с главни роли.
През последните години Остин се занимава предимно с подкасти, води няколко телевизионни предавания и даже създава собствен бранд бира - Broken Skull IPA.
Така и така пиенето на бира винаги е представлявало едно от любимите му хобита, защо и да не изкара малко пари от него? Затова и в момента интересите му са насочени предимно към сложния свят на рецептите за създаване на перфектен индийски светъл ейл.
И макар да е вече на 56 години, продължава да е в повече от добра форма, вече поулегнал в своето ранчо в Тексас.
Каквото и да прави обаче, за няколко поколения зрители на кеча той завинаги ще си остане безпощадния и безкрайно корав Стив Остин.