Понякога голямата задна зала на Cafe Grumpy в Грийнпойнт, Бруклин, има толкова много клиенти, пишещи на компютър и носещи заглушаващи външните звуци слушалки, че изглежда като офис, но без преградите. Второ от кафенетата на Cafe Grumpy - в Челси, забрани лаптопите, след като твърде много клиенти опънаха удължителни кабели през залата. Забраната още тормози част от блогосферата.
Когато собствениците на Cafe Grumpy - Каролин Бел и Крис Тимбрел, решават миналата година да отворят трето заведение - в Парк Слоуп, те намират решение на проблема с лаптопите директно на ниво дизайн. Мебелировката на кафенето се състои от барплот отзад и маса на височината на гърдите отпред. Пейка отвън е за оставащите за по-дълго.
Като оставим името настрана, това Cafe Grumpy не е кафене. То е несъмнено кафе-бар.
"Не мисля, че някога отново ще направя по-голямо заведение с маси и столове," казва Бел. "Оценявам идеята на това, когато отидеш някъде и се чувстваш като у дома - макар и далеч от дома, но не мисля, че това място би трябвало да се превръща в домашен офис далеч от дома."
Нейният кафе-бар е сред все повечето заведения от този род, които се отварят в САЩ, особено в Ню Йорк. Вместо да отпочиват на стол, клиентите в тези заведения стоят или сядат на високо столче пред капучино или ледено кафе - на барплота.
Премахвайки комфортните седалки, просторните маси и работещите контакти, които повечето клиенти сега изглежда смятат, че са включени в цената на едно макиато, новите кафе-барове оспорват архетипа за американското кафене.
Собствениците на кафе-барове казват, че въпреки че размерите на помещението и наемът могат да бъдат фактор, те поставят барове, защото така създават оживена среда, където е лесно да имаш бърз, приятелски разговор. "Очевидно има философия в идеята за кафе-бара," твърди Кристиан Гекелер, който описва продължаващата си одисея на изпробване на най-добрите кафета в САЩ на ManSeekingCoffee.com. "Това поставя акцента върху кафето и бариста."
Акцент върху кафето, бариста и бъбренето
Гекелер е попадал на най-различни кафе-барове - като Barismo в Арлингтън, Масачузетс, Broadway Cafe в Канзас Сити, Мисури, и Intelligentsia Coffee and Tea в квартала Венис на Лос Анджелис. Мястото, което най-добре обобщава тази философия за него, е Ritual Coffee Roasters на края на Flora Grubb Gardens, магазин за зелени растения в Сан Франциско.
"Наистина е прекрасно," казва Гекелер. "Има няколко бар-стола и баристите са на една ръка разстояние, така че разговорът се случва естествено."
Разговорът се случва на по-малки напитки като еспресо и кафе, направени в самата чаша. Половин чаша кортадо е прекрасна напитка на високо столче до бара. Над половин литър лате изисква стол.
Вдъхновението е Италия - а как иначе
Основно вдъхновение за новите кафе-барове е Италия, където еспресото често се пие като начин за бързо презареждане.
"Бях един семестър в Рим, когато бях в колежа - и кафето там е такова: влизаш, плащаш, вземаш го, изпиваш го, оставяш чашата и излизаш," казва Матю Шнепф, архитект, който се среща с дизайнера Брайън Крукс веднъж седмично на тесния бар в Stumptown Coffee Roasters на хотел "Ейс" в Манхатън. "Там това не е дотолкова вид наслаждение."
"Не е толкова като в предградията, по ърбън е," допълва го Крукс. Наистина, Stumptown в хотел "Ейс" има толкова посетители, че се е превърнал в един от най-натоварените кофи-шопове в града.
По-рано това лято Bluebird Coffee Shop в Ийст Вилидж замени половината от масите си и и повечето от столовете с два барплота и няколко високи столчета.
"Кофи-шопът би трябвало да бъде място, където да се срещнеш с приятели и да разговаряте, и да развивате идеи, вместо - ще си докарам проблеми, че казвам това, така че трябва да бъда внимателен - вместо да си завираш главата в лаптопа," казва Марк Конел (който притежава Bluebird заедно със съпругата си Джесика), след което добавя, че компютрите все пак са добре дошли на малкото останали маси с размера на грамофонни плочи.
Новият ред има и своите недоволни
Но новият ред поражда и своите недоволни. Критичка на заведения от Yelp, харесала кафето в Bluebird, му дава ниска оценка, тъй като не е имала място да си свърши работата. А блогът за ресторанти Eater номинира плота им до витрината за "Най-лошо място за сядане на открито в Ню Йорк", тъй като е "толкова малък, че не може да побере дори един iPad".
Въпреки тези оплаквания, дизайнът на много нови кафе-барове издава доста замисъл. Зърнистите барплотове от черен орех в Caffetteria, кафе-бар, който се отвори в Сохо през юни, са направени само от едно дърво в горната част на Ню Йорк.
Собствениците - Брайън Уейтс и Арън Найс, снабдяват елегантното, но семпло помещение с първокласно оборудване - включително рядък чифт японски машини за бавно правене на кафе-напитки, които ще привлекат определени любители на кафеина много повече, отколкото би го постигнал един комфортен стол.
"Масите създават усещане за територия," казва Уейтс. "Няма нищо лошо в това, просто не това се стремим да предложим."
Кафе - и още нещо...
Кофи-шоповете не винаги са били работни места. Първият Starbucks на практика продава кафе на зърна и кафеварки, когато отваря врати в Сиатъл през 1971 г. Тогава хората са сядали на единична пейка. С разрастването на фирмата "магазините се превръщат от търговски по природа в това, което наричаме кафене," разказва Артър Рубинфелд, президент по глобалното развитие на Starbucks. "Реагирахме на променящите се навици на клиентите."
Разпространението на кафенетата в САЩ съвпада с възхода на портативния офис, тъй като все по-голям брой хора прекарват работното си време с лаптоп и безжична мрежа. В началото на 90-те години, кафенетата на Starbucks са със средни размери 500 кв. м и предлагат избор от сладкиши, сандвичи и друга храна.
Някои притежатели на кафе-барове казват, че малките размери на заведенията и по-ниският наем им позволява да се концентрират върху това, което правят най-добре. Когато Stumptown Coffee Roasters отвори през следващия месец втория си кафе-бар в Ню Йорк - в Ред Хук, Бруклин, баристите там ще се концентрират върху запареното кафе до степен да бъде изключвано почти всичко друго, дори еспресото. Те няма да имат времето - или мястото - да работят с шест вида апаратура за запарване на кафе, плюс ледено кафе, ако се налага да пекат и питки за сандвичи.
"Ако сте съдържател на заведение и плащате такива наеми, е необходимо да допълвате кафето си с други продукти," казва Стивън Къдибек, притежател на Gimme! Coffee. "Но опитайте се да бъдете толкова добри със сандвичите и супите, колкото сте умели с еспресото." Третото заведение в Ню Йорк на Gimme! Coffee ще се отвори в Уилямсбърг, Бруклин тази есен, като ще има само плотове и високи бар-столове.
Някои съдържатели се подсигуряват. Когато Starbucks преработиха заведението си на Спринг Стрийт в Сохо през април, те поставиха дървен барплот и кафе-бар с няколко стола, като допълнение към очакваните маси и столове.
Модният стилист Кейт Себа, която се наслаждаваше на спокойно лате на маса в Ground Support в Сохо миналата седмица, казва, че никога не пие на барплот. "Не ми се струва отпускащо," пояснява тя. "Моята работа включва да ходя от място на място. А това е време, в което да седна, да отпочина, да си събера мислите."
Според собственика Стивън Садоф, това е нещо типично. "Пиещите еспресо ще отидат на бара," заключава Садоф. "Почти всички останали сядат." Садоф казва, че няма нищо против, когато клиентите се разполагат в заведението му с лаптоп - освен в случаите, когато го молят да им осигурява техническа поддръжка за безжичната мрежа.
