Въпрос на въображение, не на синя кръв

Ако щастието е в малките неща, то удоволствието от живота трябва да е в детайлите около нас. В името на красивите предмети, които ни съпътстват и добрия вкус към самата храна и нейното приготвяне, съвместно с един от най-големите производители на местни продукти у нас фирма "Сачи" създадохме тази приятна, домашно дизайнерска поредица за иконичните предмети в кухнята.

Тръгнахме от идеята, че храната трябва да се консумира с всички сетива - от вида на опаковката, през аромата, вкуса и здравословната хранителна стойност. Имахме пример - артистичната и по градски шикозна опаковка на новата шунка с марка "Сачи".

Продължихме с разговори около представянето на качествен хранителен продукт по адекватен на модерния свят начин. Тази приятна артистична дискусия освежавахме с елегантно количество студено вино и няколко нови "Сачи" опаковки шунка, които красиво, полезно и вкусно дадоха плът на поредицата.

Така доказахме максимата, че добрата и красиво поднесена храна винаги е причина да се роди още красота.

И ако след този текст сте тръгнали към магазина, знайте че новите "Сачи" шунки са две - класическа и свинско филе. Те не съдържат мононатриев глутамат, което означава, че няма допълнителни овкусители.

Едно от най-депресиращите неща на соца беше повсеместната унификация. Тя можеше да се усети не само по факта, че поне един път на ден можеше да срещнеш на улицата някой с точно същите обувки, яке, палто или чанта като твоите, но и по чисто домашните притежания.

Кухните в панелните блокове бяха едни и същи, направени от изкуствени бели плоскости с тъмносиви или черни ръбове дръжки. Единственото относително разнообразие можеше да е в цвета - вратичките да са сини или оранжеви, но да се сдобиеш с тях си беше истинска класова борба.

Еднаквостта беше пазарен принцип, така че и в кухненските аксесоари нямаше почти никакво право на проява на вкус.

Затова и всички имахме едни и същи неща, които изглеждаха по един и същи начин. Поколението на тридесет и пет - четиридесет годишните със сигурност помни обичайния домашен кухненски инвентар от онова време - задължителната унгарска тенджера под налягане Кукта, източногерманския миксер, кубинската кафеварка, българската кутия за хляб, съветските прибори за хранене.

Сред тях задължително присъстваше онзи сет от седем големи прибора за готвене и сервиране с дълга метална релсичка, на която на кукички висяха металните уреди с кафяви пластмасови дръжки, имитиращи дърво. Имаше и вариации, разбира се - светлокафяви или тъмнокафяви дръжки.

Производството можеше да бъде чешко, немско (от източната част) или съветско. Нашите у дома бяха именно съветски и баща ми твърдеше, че са направени в завод за оръжие - от отпадъчните материали за производството на танкове.

Това ги издигаше много високо в моите тогава пионерски очи, защото си представях, че всъщност са част от военната съветска мощ срещу гнилия капитализъм и човеконенавистния империализъм.

Години по-късно, когато мирогледът ми се отърси от комунистическата пропаганда, осъзнах, че баща ми всъщност се е шегувал и приборите за готвене бяха просто едни здрави, съветски железа, най-характерното за които беше тяхната грозота.

Днес пазя въпросния съветски сет като семейна реликва и предмет с антикварна стойност, но никога не бих го удостоила с честта да участва в кухненския ми живот. Очаквам момента, когато някой световен дизайнер или компания за промишлен дизайн ще се сетят да ги върнат наново към живот, експлоатирайки креативно социалистическото им минало.

Точно както се случи с аксесоарите за приготвяне, консервиране и сервиране на храна, които ще ви представя.

Matryoshka Kitchen - руската матрьошка като мерителна система

Ако има съветски сувенир, който все още се радва не само на популярност, но и на добра финансова стойност, то това е куклата матрьошка. Оригиналната играчка представлява куха дървена кутия, леко наподобяваща женско тяло, върху която е изрисувана руска народна носия и женско лице.

Характерното за тези традиционни руски кукли е, че в тялото на всяка една от тях има друга такава кукла със съответен по-малък размер. Най-накрая, може би след пет, седем или девет такива кукли, излиза съвсем мъничка матрьошка, чието тяло не се отваря.

Съвременният дизайн се е сетил да претвори този така характерен принцип на влизане една в друга на куклите и да го приложи в създаването на кухненски мерителни купички или лъжички.

Идеята е ясна - когато могат да се прибират една в друга, тези купички и лъжички заемат много по-малко място, имат последователност и представляват система, която на всичкото отгоре изглежда красиво и може спокойно да стои като аксесоар на видно място в кухненското пространство.

Едни от най-добрите производители на този тип мерителни кухненски системи е компанията Joseph Joseph.

В някои от техните серии Matryoshka Kitchen връзката с руската кукла е дори директно демонстрирана - силуетът й се мъдри като декорация върху всеки един от елементите. Що се отнася до материалите, от които тези модерни кухненски матрьошки могат да бъдат произведени, те са наистина разнообразни и иновативни - от специална топлоустойчива пластмаса, от алуминий, от инокс, порцелан, стъкло или дърво.

Дъската Rinse&Chop Plus - пет в едно в името на удобството

Класическите дървени дъски за рязане на продукти започнаха тъжно да излизат в пенсия и да се превръщат просто във винтидж кухненски аксесоари, когато тази удобна пластмасова дъсчица с много функции се появи на пазара.

Върху нея можеш не само да режеш удобно, но и да изплакваш продукти, да ги изцеждаш, както и да ги изсипваш в друг съд без непременно половината продукти да се разпилеят на земята. Освен това спокойно можеш да я миеш в миялна машина без да я извадиш оттам извита, с променен цвят или разцепена на две.

И още едно добро качество - можеш да я сгънеш лесно и да я съхраняваш в малкото пространство на едно обикновено кухненско чекмедже.

Материалът, от който е направена, не позволява повърхността да се надере с нож, както се случва с обикновените пластмасови дъски. В този смисъл тя няма да изглежда вехта и мръсна след едномесечна употреба и върху нея спокойно могат дори да се сервират някои леки, зеленчукови ордьоври.

Сгъваемата дъска има много и различни варианти, цветове и размери. Истината е, че тя е изключително удобна и за приготвяне на по-големи количества храна например в ресторанти, не само заради функциите си, но и заради способността си да не задържа микроби от хранителните продукти върху повърхността си. Нещо, което няма как да бъде постигнато с класическите дървени или обикновени пластмасови дъски за рязане. Това не налага например в една професионално организирана кухня дъските непременно да са строго разделени на такива за рязане на месо, на зеленчуци или на млечни продукти.

Tupperware - кутиите емблема за американските кухни

Няма начин да не сте попадали на парти за представяне на системите за съхранение на продукти и приготвяне на храна Tupperware.

Преди петнайсетина години те станаха особено популярни и у нас и се презентираха в домашни условия по схемата на мултилевъл маркетинга. Лично аз имам средно голям комплект от тях и истината е, че въпреки всичките ми резерви относно този вид предлагане на стоки, много си ги харесвам.

Самата марка носи името на своя създател Ърл Тъпъруеър, който през 1942 година произвел първото си малко контейнерче с цветен капак и само за няколко години се превърнал в основния производител на подобни кутии.

Затова и в Америка името тъпъруеър се използва като име изобщо за назоваване на кухненски комплект за съхранение и приготвяне на храна, независимо, че той може и да не е произведен точно от този бранд - нещо като думата "ксерокс" у нас, която принципно се използва за всички видове копирни машини и услуги, независимо от бранда, който ги произвежда.

Че господин Тъпъреуър уцелил точно пазарния пулс със своите пластмасови кутии го доказва фактът, че днес брандът има над 1.9 милиони места за директна продажба на кутиите по света.

Въпреки че не блестят с особено впечатляващ дизайн, кутиите с тази марка се продават успешно най-вече заради добрия маркетинг. Поред него например в някои от купите с капак може дори да се меси тесто, което не докосваш с ръка, а пък кутията за сирене с вътрешна мрежа обещава никога да не позволи на сирената да си обменят ароматите и така да ги загубят.

От опит мога да ви кажа, че месенето в купа чрез подхвърлянето и въртенето й не е най-добрия начин да направите качествено тесто, а пък сирената изобщо не разбират, че не трябва да си обменят миризмите в специалната купа.

Но пък приказката си заслужава, а и предимствата на самите кутии като такива не са малко. Едно от най-важните е, че те също представляват нещо като малка, домашна историческа ценност, която свидетелства за това, че дизайнът може да бъде навсякъде и да бъде използван за всичко - дори и за съхранение на кило брашно или недоядена храна. И че и най-обикновеното нещо може да бъде претворено в нещо не само практично, но и красиво.

Цялото това бойно снаряжение от кухненски аксесоари би било просто скупщина от предмети, ако наоколо я няма храната и историята около нея.

Знаете ли например, че принц Чарлс, наследникът на Британската корона, има собствена ферма за производство на шунка? Там при специални условия се отглеждат прасета от селектирана порода, от чието чисто месо се произвежда известният в цял свят колбас. Разбира се, цената на този деликатес от Глочестър не е по джоба на всеки (един кг от въпросната шунка струва около 300 евро), но вкусна шунка с чудесни хранителни качества и на съвсем достъпна цена може да се намери и у нас.

Тя може и да няма кралски претенции, но спокойно и уверено влиза в ежедневното меню по най-различни творчески начини.

Въпрос на въображение, не на синя кръв.