Подсладените напитки и алкохолът стават по-евтини в повечето страни по света заради ниските данъчни и акцизни нива, което води до затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови и ракови болести, особено при деца и млади хора, предупреждава Световната здравна организация (СЗО).
В два нови доклада СЗО призовава правителствата да увеличат значително данъците върху подсладените и алкохолните напитки.
По-либералните системи за облагане на подобни продукти дават възможност вредни продукти да останат евтини, а здравните системи поемат все по-голям финансов натиск заради предотвратими заболявания, смятат оттам.
"Здравните данъци са един от най-силните инструменти за промоция на здраве и предпазване от болести", коментира генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус. Той припомня, че с увеличението на налозите върху стоки като тютюн, подсладени напитки и алкохол, правителствата могат да намалят консумацията на вредни продукти, а също и да осигурят средства за здравни услуги.
••• На места се вземат крути мерки за някои от нездравословните продукти:
Според СЗО глобалните пазари на алкохол и подсладени безалкохолни генерират милиарди долари печалби, но правителствата събират само сравнително малък дял от тях под формата на ориентирани към здравето данъци. Така обществата трябва да поемат и икономическата, и здравната цена.
Според докладите поне 116 страни по света облагат подсладените напитки, повечето газирани. Много напитки с високо съдържание на захар - като плодови сокове, подсладени млечни напитки, готови кафета и чайове обаче остават са извън обхвата на налозите.
Отделен доклад - за алкохола - сочи, че поне 167 страни налагат акцизи, а в други 12 той е напълно забранен.
Въпреки това алкохолът е ставал по-достъпен или е останал в непроменени цени в повечето страни от 2022 г., тъй като налозите не успяват да отговорят на инфлацията и ръста на доходите, смятат от СЗО. Виното остава не се облага в поне 25 страни, основно в Европа, въпреки ясните здравни рискове, допълват от организацията.
••• Ето пример за страна със строги закони за алкохола:
Специално в Европа данните на СЗО сочат, че алкохолът в редица страни е станал по-достъпен, а в сериозна част няма промяна от 2022 г. насам. Показателят за това е какъв процент от БВП за глава от населението е необходим за купуване на определено количество бира или спиртни напитки.
Така в България например за купуване на 40 литра от най-продаваната бира през 2022 г. са били нужни 0,43% от БВП на човек. През 2024 г. те са вече 0,36 на сто, т.е. по-малко, и съответно напитката е станала по-достъпна у нас. Това не означава задължително, че е поевтиняла, а по-скоро че цената ѝ е нараснала по-малко в сравнение с ръста на доходите.
Същото показват и данните за спиртните напитки. За 5 литра през 2022 г. у нас са били необходими 0,31 на сто от БВП на човек, а през 2024 г. те са 0,26 на сто, т.е. и твърдият алксохол е по-достъпен.
Общо в доста от страните от ЕС е, че бирата е станала по-достъпна, особено в Румъния, Финландия, Словакия, Гърция, Хърватия. В последните две държави обаче бирата е и най-скъпа на фона на средния БВП на глава от населението. В Хърватия за 40 литра пиво са нужни цели 52 на сто от БВП на човек (при 65% две години по-рано), а в Гърция - 47, което отново е намаление спрямо 51% през 2022 г.
На обратния полюс са страни като Германия, Ирландия, Дания и Италия, където нужният за 40 литра бира процент от БВП на човек е нараснал, т.е. питието е станало по-скъпо спрямо доходите.
Като номинален показател, най-достъпна е бирата за хората в Люксембург - там за 40 литра трябва едва 0,07 на сто от БВП на глава на населението. Следват Нидерландия с 0,14 на сто, Чехия - 0,15%, Швеция - 0,17 и Белгия - 0,18.
Най-евтин пък за човек от населението е твърдият алкохол отново в Чехия - там са нужни 0,18 на сто от доходите за 5 литра.
Средно датчаните плащат още по-малко - едва 0,13% от дохода си. В Ирландия дават 0,14%, в Испания и Италия - по 0,16% от БВП на човек.
"По-достъпният алкохол води до повече насилие, травми и заболявания", подчертава д-р Етиен Круг от СЗО. "Индустрията печели, но обществото често понася здравните последствия и икономическите цени", допълва той.
От СЗО призовават държавите да увеличат и модернизират налозите, така че цените на тютюна, алкохола и подсладените напитки да скочат и те да станат по-недостъпни.
••• На места прибягват до различен подход:
