Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В СССР има две големи тайни - съставът на ядрените бомби и съставът на саламите ни"

И защо лекарите са изписвали салам срещу недохранване Снимка: Getty Images
И защо лекарите са изписвали салам срещу недохранване

Този руски колбас е с любопитна история - води корените си от Италия и по-точно от болонските колбаси, за първи път е забелязан в САЩ и е пренесен през 1939 г. в Съветския съюз от един хранителен технолог.

Дължи веселия си яркорозов цвят на селитра, която се е използвала и като оцветител, и като консервант.

А още по-интересното е, че се е нарича и "докторски салам", защото е бил предписван лично от лекарите в определени ситуации.

Преди да добие това си прозвище, саламът е наричан просто "колбас", защото в СССР липсва особено разнообразие от такива преработени животински продукти.

Годините след Октомврийската революция са трудни и изпълнени с глад, месото не достига за изхранването на съветските граждани, но в същото време Москва е твърдо решена да докаже на света, че жителите на Съюза живеят охолно и щастливо.

Затова през 1939 г. Сталин лично кани при себе си хранителния технолог Анастас Микоян и му възлага обиколка из чужбина с цел създаване на нови месни деликатеси. Микоян стига до изложението в Чикаго, където се запознава с първообраза на това, което ще се превърне в докторския салам.

Колбасът е донякъде изкопиран от болонските салами тип "мортадела", които са с гладка пасирана консистенция и не твърде много подправки, за да изпъква вкусът на месото. Саламът е по-мазен и е с висока хранителна и калорийна стойност.

Снимка: iStock

Още когато се завръща в Москва, Микоян започва работа по първия колбасарски цех, който се намира в покрайнините на столицата.

За една партида салам от 100 килограма се използват 25 килограма говеждо, 70 килограма прошарено свинско, 3 литра прясно мляко, 2 литра яйца, 2 килограма сол и 200 грама захар. Добавят се и 20 грама кардамон и 50 грама селитра. Всичко се смила до хомогенна паста и се формова на калъпи.

Въпреки че крайният продукт е сравнително здравословен, руснаците са предубедени към колбаса. Той им се струва необичаен на цвят и консистенция, а освен това веднага плъзват слухове, че в него се влага тоалетна хартия.

Затова Кремъл взима спешни маркетингови мерки и започва масирана рекламна кампания на салама. По улиците се предлагат сандвичи с колбас, книгите изобилстват от апетитни рецепти с него, дори определени писатели пишат оди за салама.

В големите градове колбасът се радва на сериозна популярност и е символ на престиж да си направиш сандвич, омлет или руска салата с него. В по-малките населени места обаче положението никак не е розово.

Снимка: iStock

Заради колективизацията и слабите реколти по селата цари глад и лекарите започват да предписват салама на най-недохранените с цел укрепване на организма.

Колбасът е идеален за целта, защото е почти изцяло от чисто месо, съдържа много протеини и е калоричен. Според медиците по онова време саламът се оказва перфектен за "третирането на глада, настъпил заради гражданската война и царския десподизъм" и оттам продуктът придобива названието "докторски салам".

Пациентите, които имали рецепта за докторски салам, се ползвали с предимство на опашките и в месарските магазини, имали и право на намаление от цената на колбаса.

Други смятат, че наименованието "докторски салам" идва от думите на Микоян, че е създал изключително здравословен и подходящ за всяка диета продукт, който след пускането му на пазара и редица лекари започват силно да препоръчват.

Заедно с него медиците препоръчвали и други типове салами, които излизали от завода на Микоян, като например "яйчен колбас" със съдържание на телешко и тестиси от бик и "чаен салам", който бил с толкова ниско качество, че не ставал за директна консумация, а само за варене и пържене.

Снимка: iStock

През 1974 г. недостигът на месо става критичен и производството на колбаси и най-вече на докторския салам става непосилно скъпо.

Затова правителството променя държавния стандарт и вече позволява освен чисто месо, в сместа да бъде добавено брашно от телешки кокали, нишесте, соя и други продукти за уплътняване на продукта.

Вкусът сериозно се различава от оригиналния и тръгват куп вицове за новия салам. Някой се шегуват, че "в СССР има две големи тайни - съставът на ядрените бомби и съставът на салама".

Други допълват, че за тези пари не е необходимо да се купува салам, а директно може да се купи куче от развъдник, намеквайки какво месо точно има в колбаса. Мнозина пазят лоши спомени за ястията, приготвени с въпросния салам като варени картофи с колбас, юфка със запържен колбас и даже пелмени, пълнени с настъргания салам.

С течение на времето рецептата за докторския салам търпи все повече и повече изменения, докато през 2002 г. държавният стандарт за него е окончателно отменен.

Оттогава насам всеки производител е свободен да използва собствена рецепта, колкото и променена да е тя.

Това дава шанса на съвременните руски производители да злоупотребяват с носталгията като представят на пазара неща като "докторски колбас от едно време", "колбас без добавени подобрители" и други.

"Нормалното месо в СССР просто не съществуваше. То беше достъпно за номенклатурата, докато всички изрезки и остатъци отиваха за колбаси", пише на свой ред кулинарният блогър Максим Мирович.

"Колбасите бяха просто заместител на месото", категоричен е той.

   

Най-четените