"Аз съм с тях" - това е слоганът на нов сайт, който претендира, че може да помогне на жертвите на секстормоз на работното място, като ги свърже с други пострадали от едни и същи виновници. Проектът е създаден от калифорнийска двойка, която планира да го издържа, като заличава личните данни от сигналите на пострадалите жени и мъже, и ги продаде на съответните работодатели.
Сайтът е поредният пример за пресечната точка между движението #MeToo и технологиите, но вече стана обект на критики от страна на експерти по защитата на личните данни.
ImWithThem.org е основане от маркетинг-специалистката Лори Джиранд и съпругът й Скот Макгрегър, бивш главен изпълнителен директор на технологичния гигант Broadcom. Целта на техния проект е да даде възможност на жертвите на сексуални посегателства да подадат сигнал срещу конкретния извършител, но да го направят конфиденциално. Оттам нататък сайтът ги свързва с други потенциални жертви на заподозрения "хищник".
Смисълът на този инструмент е да помогне на пострадалите при евентуалното повдигане на казуса пред работодателя, медиите или друга институция, към която решат да се обърнат колективно.
Често жертвите на сексуален тормоз събират смелост да се изправят срещу виновната страна едва когато разберат, че не са единствените пострадали.
Колкото повече сигнали се акумулират срещу дадено лице, толкова по-вероятно е те да бъдат привлекат внимание и да се разследват.
Сайтът на Джиранд е само част от новото явление на онлайн-приложения за жертви на тормоз, което се зароди след началото на #MeToo и натрупването на все повече свидетелства за агресия.
Експертите обаче предупреждават, че независимо от добрите намерения, технологиите водят със себе си рискове за злоупотреби, които да се върнат с обратна сила върху пострадалите жени и мъже.
Сексуалният тормоз, насилието и дискриминацията са проблем, с който активистите се борят от години, но дори те разбират, че не може да се жертва личното пространство, сигурността и конфиденциалната информация на жертвите в името на "общото благо".
Един от алтернативните сайтове - Callisto - наскоро разшири услугите си отвъд студентско-академичната общност, като отвори платформата си за основатели на стартъпи, които искат да сигнализират за тормоз от страна на инвеститори. Статия по темата в "Уол Стрийт Джърнъл" обяснява, че компанията има желание да си партнира с профсъюзи, браншови организации и търговски дружества, за да финансира дейността си.
Мобилното приложение JDoe се появи през 2018 г. с амбицията да предостави сигурна връзка между жертвите на тормоз и адвокати, които могат да ги представляват пред съда срещу конкретните заподозрени лица. То се издържа с абонаментни вноски от страна на юристи, които получават в замяна потенциални клиенти. Допълнително, JDoe има право да получи дял от евентуалните финансови споразумения при успешно приключване на съдебния процес.
ImWithThem обаче прилага различен финансов модел - предлагане на агрегирани бази данни за купуване от работодателите.
Компанията се рекламира с това, че "търси повторяеми модели според фактори като извършители, компании или индустрии", за да изпълни мисията си. В Правилата за защита на личните данни се казва следното: "Споделената информация" като полът на потребителя, връзката му с извършителя, сериозността на посегателството и степента на удовлетворение от работата със сайта може да се анализира, маркетира и продава в агрегиран формат на трети страни.
Джиранд твърди, че компаниите няма да могат да купуват достъп до индивидуалните сигнали, но ще имат възможност да четат доклади за "най-честите случаи на тормоз" или за "отделите, в които са подадени най-много сигнали за тормоз". Целта е работодателите да получават обща картина за тенденциите и проблематичните звена.
Този модел се оспорва от Ева Галперин, директор по киберсигурността във Фондация "Електронна граница" и съветник на доброволни начала за Callisto. Според нея има фундаментално неразбиране на причините, поради които едно търговско дружество би платило за подобни данни.
Тя посочва, че агрегираните данни невинаги запазват в тайна самоличността на потребителя, а много лесно могат да бъдат "деанонимизирани", особено ако разполагате с повече от един информационен набор.
Компанията-работодател на жертвата може да се възползва от разкритието, за да се саморазправи с хората, които се оплакват от сексуален тормоз и насилие на работното място - с други думи, да им запуши устата.
Джиранд подчертава, че данните нарочно ще се компилират със сигнали на други потребители, така че да се затрудни разкриването на самоличността на конкретен жалбоподател. Съответно - ImWithThem няма да предлага услугите си на фирми с твърде малък брой служители.
И все пак компанията й си запазва правото да подаде сигнал до полицията, ако установи случай на сериен сексуален насилник.
Когато името на предполагаемия извършител бъде осветено пред службите, ще стане лесно да се идентифицира и самоличността на подателя на сигнала. Критиците посочват, че ако се използва алгоритъм за определяне на това кой заслужава и кой не заслужава да бъде предаден на полицията - без съгласието на подателите на сигналите - това би било проблем.
На този аргумент създателите на ImWithThem отговарят със следното: ще информираме полицията само ако се появят сигнали за педофили или ако забележим повторяеми сигнали за изнасилвания в един и същи район. Собствениците на компанията посочват, че разбират правото на потребителите им сами да преценят дали да замесят властите в казуса или не.
Критики заради потенциалната злоупотреба с лични данни има при всички нови приложения с подобна цел. Всички те са длъжни да предоставят данните на потребителите си, ако им бъде наредно със съдебна заповед. Точно това се случи, когато един от мъжете, включени в списък с журналисти, набедени за сексуални хищници, заведе дело за разкриване на самоличността на всички "набедителки".
Google, през чиято платформа беше съставен и споделен този списък, се принуди да предостави на съда всички по-ранни негови версии, имената на всички съ-автори и цялата електронна комуникация, свързана със създаването, публикуването, редактирането и разпространението му.
Разбира се, има опасност и от поява на злонамерени податели на фалшиви сигнали с цел компрометирането на невинен човек. ImWithThem проверява самоличността на потребителите си при влизането им в сайта, но и съветва всички да подсигурят допълнително връзката си, за да не допуснат някой друг да хакне профила им и да се представи за жертва.
Използването на технологиите в битката срещу реалните насилници е похвално, но принципите, които работят за бизнеса и пазара, понякога могат да бъдат опасни, ако се приложат към чувствителни проблеми като сексуалното посегателство.