В централата на Facebook в Менло Парк, Калифорния, е необичайно тихо. Служителите на компанията са привикани на обща среща. Нямат повод за ентусиазъм, всички са се вгледали в мобилните си телефони и следят новините.
Досега Марк Зукърбърг винаги ги е уверявал, че растежът на Facebook е полезен за света. Оперативният директор Шерил Сандбърг се е клела във важността на откритостта. Нито той, нито тя присъстват на срещата. Вместо тях се явява адвокат.
Причината: разследванията, които твърдят, че Cambridge Analytica е откраднала лична информация от профилите на най-малко 50 милиона американци. Данните им са взети от платформата на Facebook, която е позволила на външен разработчик да я получи за "научни" цели и впоследствие да я предаде на консултантската компания, съветвала Доналд Тръмп. Facebook се опита да изпревари новините, като още преди седмица обяви, че ще спре достъпа на Cambridge Analytica до платформата си и че вече не позволява толкова свободно достъпване на данни.
Потребителите на Facebook - над 2 милиарда души от цял свят - не са готови да простят подобна грешка.
Хаштагът #DeleteFacebook наводни социалните мрежи. Сред възмутените се оказа и Брайън Актън, създателят на WhatsApp, който продаде приложението си на Facebook през 2014 г. срещу сумата от 19 млрд. долара.
It is time. #deletefacebook
— Brian Acton (@brianacton) March 20, 2018
САЩ и Европа започнаха парламентарни разследвания, акциите на Facebook паднаха с почти 9 процента само за един ден, заличавайки 50 млрд. долара от пазарната й оценка.
В повечето кризисни моменти за компанията Зукърбърг и Сандбърг комуникират директно със служителите си, за да предотвратят излишната паника от несигурността. Този път на срещата идва главният юридически съветник на Facebook Пол Греуол, който отделя на колегите си 30 минути.
"Ако репортажите са достоверни, Facebook е жертва на измама", казва Греуол със странна формулировка, отклоняваща вината.
Cambridge Analytica била длъжна да изтрие данните, но не го е направила. Репортерите не били прави да наричат това "пробив в сигурността", защото потребителите сами са разрешили да споделят данните си и тези на приятелите си. Правилата са си правила, казва Греуол, Facebook просто ги следва.
Един от служителите задава два пъти въпроса: Дори Facebook да се движи по своите правила и разработчиците да са спазвали валидните по това време условия, не си ли дава сметка ръководството на компанията за етичните последици от начина, по който се третират данните на потребителите? Греуол не дава директен отговор.
Ден по-късно Марк Зукърбърг реагира с публикация и интервю за CNN, в които обещава да направи пълна проверка и да ограничи достъпа на разработчици до профилите.
"Наша отговорност е да защитаваме данните ви, а ако не можем да го направим, не заслужаваме да ви служим", коментира той.
Facebook винаги прави опити да отклонява оплакванията, без да прави радикални промени.
Първата вълна на недоволство се надигна през 2006 г. Тогава потребителите протестираха срещу това, че news feed-ът на Facebook прави личните им постове публично достояние. В момента news feed е основната услуга на компанията. През 2009 г. Facebook отново направи всички статуси на потребителите публични - дори тези, които преди години са публикувани в затворен режим.
Инцидентът предизвика гняв, объркване, разследване на американската Федерална служба за защита на потребителите, и приключи със споразумение.
През 2014 г. компанията разкри, че е опитала да манипулира емоциите на близо 700 000 потребители като част от вътрешен психологически експеримент - премахвайки всички негативни или всички позитивни публикации от новинарския им поток, за да видят реакциите на хората.
Колкото и тежки да са тези етични нарушения, досега потребителите на Facebook не се трогваха особено.
Продължаваха да се увеличават като численост, прекарваха все повече време с услугата и на практика разменяха личното си пространство срещу един дигитален продукт.
Доброволно споделяха с Facebook все повече данни в замяна на възможността да се свържат със старите си приятели от гимназията, да гледат снимки на внучетата си или да четат само новините, с които са съгласни.
Този феномен бе наречен "Законът на Зукърбърг" - през 2008 г. създателят на Facebook обяви, че с всяка изминала година хората споделят по два пъти повече информация за себе си.
"Понятието за лично пространство ерозира. Тази социална норма просто се променя с времето", твърдеше той през 2010 г.
Единственото нещо, което Facebook трябваше да прави, за да запази растежа си, беше да улеснява ползването на продукта си, свалянето на мобилното приложение и т.н.
Към 2014 г. социалната мрежа вече обхващаше почти половината население на Земята, ползващо интернет.
Тогава Зукърбърг осъзна, че единственият начин за още по-голям растеж, е да вкарва още повече хора в интернет. Facebook започна да инвестира в програми за подпомагане на онлайн-инфраструктурата в развиващите се страни, едновременно с това тръгна да изкупува популярни производители на софтуер като Instagram и WhatsApp.
Резултатът от тези ходове беше ръст на приходите в размер на около 50% за година. По-голямата част от тях идваха от мобилните приложения.
Финансовите показатели на Facebook разубедиха дори най-големите скептици от Уол Стрийт.
Дори когато през 2017 г. Facebook се принуди да признае ролята си в руската дезинформационна кампания по време на изборите в САЩ, доверието на инвеститорите не се стопи, напротив. Акциите поскъпнаха с 53% за година.
Facebook си остана все същата услуга, само алгоритмите се пренастройват по неясни принципи.
Тази услуга обаче започна да омръзва на хората. За първи път от началото на съществуването на Facebook броят на всекидневните посещения от потребители в Северна Америка отбеляза спад в края на 2017 г.
Времето, прекарано в сайта, намаля с 50 000 000 потребителски часа на ден.
От Facebook обясниха негативната крива с новата философия на компанията. Зукърбърг обяви, че предпочита потребителите да "прекарват добре" във Facebook, затова платформата спря да подава шокиращи новини и сензации в новинарския поток.
Новият алгоритъм беше въведен след научно изследване, което твърдеше, че Facebook се отразява негативно на психическото здраве на потребителите, ако те го ползват пасивно. Колкото по-активно публикуват, толкова по-добре за тях, се казваше в него.
Дали това изследване е рядък пример за корпоративна честност или просто пореден опит за увеличаване на потреблението - въпросът остава отворен.
Другите мерки на компанията обаче изглеждат още по-отчаяни.
Ако хората спрат да ползват Facebook достатъчно активно, компанията започва да им изпраща редовни мейли и sms-и, за да ги накара да се върнат в платформата.
Става все по-агресивна и в "подсказванията" към потребителите какво трябва да публикуват, да споделят или да си припомнят от архива.
Някои от служителите на Facebook явно смятат, че "добре прекараното време" се изчерпва само с по-голямото количество коментари и лични статуси, а не до качествено подобряване на удоволствието от услугата.
В дългосрочен план Facebook планира да направи продукта си още по-всеобхватен и личен, отколкото е сега. Иска хората да си купуват устройства с гласови асистенти и видео чат за дома си. Тези продукти би трябвало да бъдат анонсирани до няколко месеца.
Иска хората да се потапят във виртуални светове, разработени от Facebook. Иска да използват Facebook Messenger за бизнес-комуникация.
Иска да получи данните от кредитните карти на потребителите си, за да предоставя и финансови услуги като преводи на пари между приятели.
Неслучайно настроението на срещата в централата в Менло Парк е толкова мрачно.
Ако хората нямат доверие в способността на Facebook да гарантира елементарна сигурност на данните им, тези планове ще се провалят с гръм и трясък.
