Дигиталните двойни агенти - новото оръжие на автократите

Създаваните и подкрепяни от правителствата манипулации на информацията се превърнаха в нещо обичайно. Няма изгледи те да изчезнет напълно от вътрешните и международни политически битки. Нещо повече, вече започват да се използват и нови подходи в тази насока, донякъде взаимствани от не много далечното шпионско минало.

Тези тактики за манипулация могат сериозно да променят начина, по който използваме интернет като средство да се групираме в движения и да организираме събития с общ интерес.

Сетете се за хаоса, който настана в медиите и социалните платформи, около опитите за руска пропаганда срещу Западния свят. Все още не е ясно в каква степен вмешателствата на Кремъл (и други държави с подобни тактики) са се отразили върху обществата, които са били цел на тази манипулация. Но трябва да имаме предвид и че кампаниите за оказване на влияние в обществените дискусии не са от вчера.

Те могат да бъдат проследени назад във времето много преди президентските избори в САЩ от 2016-а. А и въпреки своя колосален мащаб, тази намеса не може да се сравнява с изтънчените методи, които в момента биват разработвани и изпробвани.

Последните стратегии, които се прилагат в световната мрежа, са далеч по-фини и неосезаеми. Усилията да бъде нарушен демократичният процес в Западна Европа и САЩ бяха просто бета версия на предстоящите ходове.

Заплахите на утрешния ден надскачат изопачаването на фактите и използването на живи марионетки, които да проповядват определени политически цели.

Ежедневни технологии като таргетираните реклами на Facebook и политическите ботове на Twitter водят към "новото нормално", в което всякакви подкрепяни от правителствата вмешателства ще хвърлят сянка на съмнение върху социалните движения и колективните действия срещу статуквото. Ще можем ли да се подготвим за следващата вълна от атаки?

След Арабската пролет и протестите на площад "Таксим" в Истанбул автократите си взеха поука - за да останат на власт, те трябва да се обърнат към спонтанните масови политически движения, да контролират и да дискредитират посланията им.

Политическата пропаганда вече бавно се измества от контрола на потоците информация за гражданите към директно разрушаване на спонтанните организации в ядрото им. А най-добрият начин за това е да се научат да имитират поведението на онлайн бунтовете, които искат да премажат.

Забравете за фалшивите новини.

Властите вече се насочват към фалшифицирането на цели политически течения. В Мексико, Китай, Турция и Азербайджан (и не само) квази-правителствените тролове се прицелват с язвителни заплахи и обвинения директно към критиците, активистите за човешките права и журналисти. Подставените лица са армия от ботове, които сякаш никога не спят и които трябва да внушат на жертвите си, че цялата страна е срещу тях.

Психологическата вреда от това да се бориш срещу ескадрила от тролове, които се представят за твоите иначе скъпи съграждани, често е достатъчна да затвори устата и на най-ентусиазираните активисти.

След като веднъж са влезли в атака, следващата стъпка на троловете е да хвърлят съмнение върху оригиналното движение, срещу което се изправят. Тук дори няма нужда от реални съюзници в каузата. Ако границата между истина и фалш вече е размита, всеки може да обвинява съперниците си, че са изкуствено създадени.

През май месец 2018-а, дни преди да бъде преизбран, турският президент Реджеп Таийп Ердоган например обяви, че ще се оттегли, ако това е волята на народа му.

Онлайн моментално се появи национално движение, обединено под хаштага #Tamam - Стига!, което настояваше Ердоган веднага да се откаже от кандидатурата си и да даде път на опозицията. Ердоган обаче побърза да обяви последователите за армия от либерални тролове, подстрекавани от чуждестранни сили.

Докато дигиталните разследващи докажат, че турският президент мами, лъжливите му твърдения вече бяха навсякъде и мнозина им повярваха.

А и да изобретиш доказателства, за да навредиш на репутацията на определена група хора никога не е било толкова лесно. В краен случай властите винаги могат да използват принципа "Разделяй и владей", за да създадат разцепление в организации, които са им неудобни.

Затова т.нар. дийпфейкс видеоклипове стават все по-изпипани, а все повече нараства и броят на платформите със съмнителна информация, която достига до твърде много хора, преди да бъде потвърдена.

Събитията в Сирия ни дават поглед върху това как работят подобни похвати. Там редовно влизат в обращение изфабрикувани данни, които да изкривят фактите за военните престъпления в конфликта.

Дигиталните специалисти просто се обръщат към старомодни методи като използване на двойни агенти и създаване на вътрешен смут в неудобните за тях групи. Те подкопават доверието в колективните инициативи и във всеки един момент могат да ги дискредитират, за да накарат опонентите си да замълчат. А това е много по-притеснително и от фалшивите новини...

Новините

Най-четените