През пролетта на 2015-а пет феминистки раздават листовки в метрото в Пекин с цел да привлекат вниманието на повече хора към темата за сексуалния тормоз, особено в студентските среди.
След няколко дена полицията чука на вратата на една от жените и я отвежда в полицейско поделение. Там тя е разпитвана в продължение на 24 часа без прекъсване, а след това е изпратена във възпитателен център за 37 дена.
Другите три също са задържани като една от тях получава 10-годишна забрана да напуска Китай. Благодарение на намесата на китайската полиция, феминистката кампания се оказва като светкавица - проблясва бързо и ярко и заглъхва, задушена от властите.
Кампанията #MeToo обаче възроди феминисткото движение в страната.
Този януари Лу - студентка в Пекинския университет за авиация и космонавтика - пише отворено писмо и го качва в сайта за микроблогинг Weibo, в което описва преживян от нея сексуален тормоз от неин асистент на име Чен. Преди десет години Чен я е помолил да го придружи до апартамента на сестра му, където се опитва да я изнасили. Отдръпва се чак когато Лу през сълзи му казва, че е девствена.
#MeToo вдъхновява Лу да публикува откровено историята си като завършва с призив ако някой е бил жертва на сексуално насилие, да се изправи смело и да каже "Достатъчно!".
След нейното отворено писмо студенти от цял Китай започват на свой ред да споделя преживявания, включващи сексуален тормоз из различните кампуси на страната.
Хаштагът #MeToo в Weibo събира 4,5 млн. последователи и отбелязва първата си победа, след като Пекинският университет уволнява Чен. На свой ред Министерството на науката му отнема научните титли.
Междувременно в Weibo броят на отворените писма нараства до над 70 за по-малко от месец. Те събират стотици коментари, които изискват превенция на сексуалния тормоз в университетските бази. За щастие този път няма данни за последвала полицейска намеса към потребителите.
В Китай #MeToo живее почти изцяло в социалните мрежи и то в условия на тежка интернет цензура. В страната са забранени редица приложения за комуникация, сред които дори Skype. Феминисткото движение обаче се развива едновременно благодарение на и въпреки интернет.
Социалните мрежи, до които китайците имат достъп, подпомагат достигането до широка аудитория, но също така са непрекъснато под зоркия поглед на цензорите, които трият постове и дори цели хаштагове. Петиция, която призовава университета Фудан да вземе мерки срещу сексуалното насилие в кампуса му, събира над 300 подписа, след което е изтрита от лицето на виртуалното пространство.
Отново през януари е разпространено интервю с мъж - професор от университета в Ухан, който призовава за много строги мерки срещу сексуалния тормоз.
Докато изказването му е подробно отразено в повечето медии, тези под държавен контрол като "Пекински новини" отказват да го публикуват.
Но феминистките успяват някак си да се справят с безбройните цензури. След като започват атаките срещу хаштага #MeToo, те започват да използват омоними или да сменят някоя от буквите с цифри. Активистите са категорични - разговорите по темата трябва да се насърчават, а не ограничават. В Китай може и все още да няма Марш на жените като в САЩ, но интернет позволява на младите да се мобилизират онлайн.
Освен цензурата огромен проблем е, че в страната няма законова система, специално проектирана да се справи с престъпленията от сексуален характер. Сексуалният тормоз е още по-труден за предотвратяване заради двусмислените закони и консерватизма на китайците. Заради липсата на достатъчно доказателства например през 2001-а съдът прекратява едно от първите дела за сексуален тормоз.
Въпреки че деяния от подобен характер стават официално забранени от закона през 2005-а, липсват дефиниции и насоки как престъплението да бъде идентифицирано.
В същото време според анкета на Центъра за сексуално здраве и образование в Гуанджоу 70% от студентите признават, че са били жертва на сексуален тормоз по време на следването си.
В подобна противоречива среда вайръл ефектът, който може да се постигне онлайн, е начинът за налагане на справедливост. След като Чан отрича публикуваната в Weibo история, Лу подкрепя изповедта си като споделя WeChat съобщенията, които професорът й е писал.
Оказва се, че подобен тип оналйн отворени писма не са прецедент. През 2014-а подобно писмо получава подкрепата на 256 университетски професори и това принуждава Министерството на науката да вземе сериозни мерки срещу сексуалния тормоз в кампусите. Мотивът е пост на студентка от университета в Ксиамен, в който тя обвинява свой преподавател, че е насилвал нея и нейни колежки. Споделеното от момичето бързо става вайръл и привлича вниманието на властите.
Така китайското #MeToo наследява тази практика и започва да използва социалните мрежи, разрешени в Китай, за да учи хората какво всъщност е феминизъм и какви са идеите му.
#MeToo се оказва будилник за голяма част от младите китайци. Появяват се все повече откровени истории по темата за сексуалното насилие, повече новини и повече жертви, решени на всичко, за да споделят историите си.
Въпреки надеждите и оптимизма на активистите обаче, една огромна част от хората остават критично настроени. Те не виждат бъдеще в движението, което до голяма степен отказва да се пренесе онлайн, а ако въобще го направи - обикновено се ограничава до раздаване на флаери и лепене на стикери в метрото.
