Знаете ли колко е граничната норма на шум в офис сгради у нас? Едва ли.
50 децибела, според съответната здравна наредба за показателите за шум.
Знаете ли на какво са горе-долу равни 50 децибела?
Вероятно подозирате, че това е голяма олелия - подобно и на вашето работно място. Ако съдим по Webcafe, офисните децибели включват колежката, която може да говори единствено на висок глас, фонова музика от нечие бюро, жужене от клавиатури, хранене, движения напред-назад, колегата, който подсмърча, звуците от улицата отвън и периодично бъбрене и закачки, последвани от гръмък смях.
Всъщност, според столичната Регионална здравна инспекция, обикновеният разговор в група е 60 децибела, а тихата размяна на реплики между двама души - 40 децибела.
Телефонният разговор е 75 децибела, а високият говор стига 80. Което вече е близо до границата за опасно високи звуци.
Колите отвън вдигат между 75 и 106 децибела, а в жилищата или офисите това се чува като 55-60.
Да, дотолкова сме свикнали с шума, че рядко ни прави особено впечатление. Вероятно дори не си даваме сметка, че това ни пречи - и в работата, а и изобщо.
Повечето от нас няма как да се концентрират, ако някой наблизо говори високо или направо крещи, или ако колегите си разказват вицове и се смеят в пълно гърло. За доста хора обаче е дразнещ и по-лекия, фонов шум, докато други не му обръщат внимание, а има дори и такива, за които определени звуци от ежедневието са буквално влудяващи.
Защо едни реагират по-тежко, а други не, пречи ли наистина и как шумът на ефективната работа?
Кои са най-големите дразнители?
В проучване на британската компания Remark Group, която се занимава с оборудване на сгради, 65% от анкетираните работещи казват, че шумът на работното място влияе на способността им да свършат навреме и както трябва работата си. За 44 на сто той повлиява цялостното им качество на живот.
46% казват, че са прекъсвани по време на работа от шум над 5 пъти на ден, а най-разсейващи са телефонните разговори на колегите - за цели 74%. Следват личните разговори с 65% и внезапният смях - 62%. Над 50 на сто събират и звънящите телефони, хлопването на врати, шум от хранене, служебни разговори и кашляне, кихане и духане на носа.
Честото излагане на прекалено високи децибели - над 85, колкото е средно шумът от интензивен уличен трафик, може да доведе до увреждане на слуха, като това зависи от силата на шума и колко дълго човек е изложен на него.
Процесът е бавен и постепенен и обикновено усещаме, че нещо не е наред, когато вече изпитваме по-сериозни затруднения да чуваме.
За рискови за загуба на слух се смятат честото слушане на музика със слушалки, особено със силно увеличен звук, постоянното излагане на звука от детски играчки, ходенето на концерти и мачове, шумни ресторанти и барове, бормашини и подобни уреди.
Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.
Звуците, които са напълно безопасни, са до 60 децибела - нормални разговори, шумът от климатика, тиктакане на часовник или жуженето на хладилника.
70 децибела произвеждат пералните и миялните машини.
Шумът от мотоциклет е 95 децибела и според американските Центрове за контрол на заболяванията, само 50 минути подлагане на този звук е възможно да доведе до загуба на слух.
Клаксонът на кола е 100 децибела, музиката на макс през слушалки или дори на телевизора - 105-110, колкото са и наистина шумни мачове, и при подобно натоварване процесът по загуба на слух може да започне след само 5 минути.
Крещене или лай в ухото са 110 децибела и увреждането може да започне след 2 минути. Близкото стоене край сирени води директно до болка и възможно увреждане на ухото.
Затова и препоръката на Световната здравна организация е звуците и шумът в околната среда да са под 70 децибела средно за 24 часа. За работното място в рамките на 8 часа средното ниво не бива да надхвърля 80-85 децибела.
У нас също е така - според наредбата за осигуряване безопасността на работещите при експозиция от шум, граничните стойности, над които не бива да се излагат работещите, са 87 децибела средно на 8-часов работен ден.
При над 80 децибела среднодневно работодателят трябва да вземе мерки - за намаляване на шума и експозицията на работещите на него, или където е това няма как да стане - да осигури лични предпазни средства.
Нивата на шум също се измерват от работодателя.
Дори и шумът да не е над допустимите граници, на работното място той често води до намаляване качеството и количеството на свършената работа, пречи на хората да се съсредоточат и има отрицателно влияние върху продуктивността.
Постоянното излагане на много шум освен това може да доведе и до главоболие, високо кръвно, умора, раздразнителност, тревожност и стрес и дори до проблеми с храносмилането.
Естествено, всичко това са средни изчисления и толерансът е различен при различните хора. Много работещи например предпочитат фонова музика и дори смятат, че тя им помага, а за други е дразнеща и разсейваща.
Има дори и хора, които реагират изключително чувствително на шумове и отскоро това състояние има име - мисфония.
При него съвсем обикновени звуци като дишане, дъвчене или щракане на писалка пораждат прекомерна реакция - от отвращение и дискомфорт до тревожност, ярост или паника.
Мисфонията все още не е добре проучена, но в по-тежките си форми може напълно да опропасти социалния и професионалния живот на засегнатите от състоянието.
Въпросът защо едни могат да работят по-добре на шумов фон, отколкото други, е проучен от екип на Университета на Лондон. При тестовете гимназисти са решавали задачи на фона на врявата от класна стая или на гаражна музика, а контролната група е правила същото в тишина. Очаквано, тези, които са работили в тишина, са се справили по-добре.
Учениците обаче са попълнили и въпросник, който е определил дали са интроверти или екстроверти. Оказало се, че екстровертите се справят много по-добре сред шума и той им пречи по-малко.
Защо обаче шумът ни пречи?
Според Ник Перъм, физиолог в университета в Кардиф, цитиран от "Би Би Си", има две основни обяснения.
Едното е, че фоновият шум в офиса съдържа звуци, подобни на тези, които са в собствените ни глави.
"Някои задачи изискват да ползваме "вътрешни механизми за повторение" - вътрешният ви глас, с който да запомните различни неща", обяснява той. Тоест, когато опитваме да запомним номер на телефон, си го повтаряме под носа, но ако нещо подобно - човешки гласове - има и в околната среда, това пречи да се концентрираме върху собствените си мисли.
Другото обяснение е начинът, по който мозъците ни обработват информацията, нужна за определени задачи и как реагират на фонов шум.
Мозъкът ни просто не може да изключи това, което става около нас.
Дори и да не им обръщаме внимание, вие несъзнателно винаги надаваме ухо на заобикалящите ни звуци, за да следим дали не ни касаят. Хората наоколо може да говорят по телефона или да кашлят, но ние слушаме, защото в един момент някой може да ни назове името ни и да се обърне към нас. Това постоянно "слухтене" обаче пречи да се съсредоточим върху друга информация, особено когато са числа.
Перъм е тествал именно това върху студенти - те трябвало да запомнят поредици числа, докато около тях е имало офисен шум, офисен шум с гласове и тишина. И в двата случая със странични звуци студентите са се справили зле със задачата.
И посланието е, че повечето хора просто работят по-добре на тишина.
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain, tbi bank.
