Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пизли - хибридът между гризли и полярна мечка, който може да стане новият владетел на Арктика

Двата вида се срещат все по-често заради затоплянето на най-северните части на планетата Снимка: Getty Images
Двата вида се срещат все по-често заради затоплянето на най-северните части на планетата

През 2006 г. в арктическата част на Канада ловец убива животно, което смята за полярна мечка.

Когато се доближава до него, установява, че не е. Но не е и гризли или кафява мечка. Животното е нещо необичайно - то има бялата козина на полярната мечка, но по-дълги нокти, гърбица, по-широка муцуна и тъмни петна по тялото.

ДНК пробите потвърждават, че това е хибрид - първият документиран в дивата природа, между полярна мечка и гризли. Едни наричат съществото пизли, а други - голярна мечка.

Оттогава са засечени няколко подобни случая на хибриди и се очаква това да продължава като естествен ефект от глобалното затопляне, което води до промени в движението и поведението и на двата вида.

Самите полярни мечки са еволюирали от кафявите и са се приспособили към живота в най-студените части на Северното полукълбо. Днес те са най-големите сухоземни хищници, а основната им прехрана са тюлените, които ловят от леда в морето.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Със затоплянето на земята и топенето на арктическия лед, което им отрязва достъпа до плячката, съществуването им е поставено под въпрос - смята се, че броят им ще намалее с една трета в следващите 30 г.

Затова белите мечки слизат все по на юг в търсене на храна и там срещат гризли, които заради по-топлите условия в обичайните си хабитати се движат все по на север.

Гризли обаче са по-успешни на тази територия. Те са всеядни и могат да оцеляват по-добре и с плячка като северни елени и птици.

Белите мечки пък са единствено месоядни и разчитат основно на храненето с тюлени и тяхната мас. Те също ловят елени и яйца на птици, но тази храна не им осигурява обичайното количество калории, което им е нужно, за да не гладуват.

Двата вида са доста близки генетично, затова могат да се кръстосват и да дават жизнеспособно поколение, дори проучванията показват, че и получените хибриди могат да имат собствено поколение.

"Обикновено хибридите не са по-добре приспособени към средата, отколкото родителите им, но има вероятност тези мечки да са в състояние да се изхранват с по-разнообразни източници на храна", обяснява пред "Лайв Сайънс" Лариса Де Сантис, палеонтолог в Университета Вандербилт в Тенеси, САЩ.

Тя дава пример - полярните мечки имат по-издължени черепи, пригодени за хващане и извличане на тюлени от водата. Кътниците им обаче са по-малки от нормалното, защото те ядат маста от животните дълго.

Гризли пък ядат каквото намерят и не е сигурно дали хибрид със средни пропорции от двете животни не би имал някакво биомеханично предимство, което да го направи по-успешен.

Затова има и предположения, че евентуалните хибриди пизли биха могли да изместят полярните мечки. Което поставя въпроса какво се случва - спасява се или изчезва полярната мечка при евентуална доминация на хибриди?

Кръстосването на видове винаги е съществувало и е естествен процес. Дори много от хората днес имат следи от неандерталци и Денисови хора в ДНК-то си. Неуспешните кръстоски изчезват заради болно или стерилно поколение.

Успешните обаче оцеляват и съкращават еволюционния процес, който иначе отнема далеч по-дълго време, тъй като успешните гени за адаптация се предават по-бързо и директно.

Това важи особено за видове като големите бозайници, при които има по-дълъг период от време между поколенията и съответно - еволюционният път за адаптиране към промени в околната среда е по-дълъг.

Полярните мечки обаче едва ли имат толкова време, а появата на хибриди може да го скъси - например те да се пригодят към диетата на гризли.

Пример в това отношение е флоридската пума. Пред 90-те години на миналия век в природата да останали едва 25 животни. В опит да спасят вида учените привнасят в средата им 8 пуми от Тексас, с които подобряват и генетичното разнообразие на популацията, освен че я спасяват.

"Това обаче беше съпроводено с огромен дебат и тревога до какво би довело", обяснява пред "Гардиън" Мишел Марвие, биолог от Университета Санта Клара в Калифорния. 30 години по-късно във Флорида още има пуми, но остава и въпросът доколко флоридски са те.

Което значи, че хибридите на застрашените видове могат да имат обратната роля - не да ги спасят, а да ги заличат от лицето на Земята - което е логично, предвид, че геномът им няма са съществува в оригиналния си вид и бързо ще бъде погълнат от по-успешните гени на хибридите.

Подобно нещо се е случило в Шотландия, където дивите котки до такава степен са се кръстосвали с домашни, че това, което броди из Хайлендс в момента, е хибрид на дива котка.

Снимка: iStock

Така смята и палеонтологът Де Сантис. Според нея мечките пизли може да се окажат тъжен, но необходим компромис на фона на промените в Арктика.

"Върховните хищници помагат за стабилизиране на екосистемите и наистина се надявам Арктика да има полярна мечка и за в бъдеще. Но дали пизли биха могли да позволят на мечките да съществуват в южните райони на Арктика? Вероятно да. Затова трябва да продължим да ги изучаваме", допълва тя.

На различно мнение обаче е д-р Евън Ричардсън, биолог, изследвал на терен полярните мечки в Канада. Той отбелязва в материал за Polar Bears International - организацията, посветена на опазването на тези животни, че хибриди са се появявали и преди.

Генетични проучвания сочат, че това се е случвало и в миналото - кафяви мечки на два острова в Аляска имат до 8.8% наследство от полярни мечки.

Освен това "бумът" на хибриди е от 2006 до 2014 г., а след това затихва.

"Хората често питат дали голярните мечки, или пизлитата, ще са по-добре адаптирани към променящата се Арктика. Най-вероятният отговор е "не". Като цяло от хибридите стават лоши и кафяви, и бели мечки. Смесицата от физиология, цвят на козината, зъби и поведение вероятно не са добре адаптирани нито за съществуване в морето, нито на сухоземен терен", казва Ричардсън.

Той напомня, че появилите се в миналото хибриди вече ги няма.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint.

 

Най-четените