Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

8 важни въпроса за турската офанзива в Северна Сирия

Всичко важно, което се знае до момента за конфликта в Северна Сирия Снимка: Getty Images
Всичко важно, което се знае до момента за конфликта в Северна Сирия

Започналата миналата седмица инвазия на Турция в контролираната от кюрдите Североизточна Сирия вече предизвика множество реакции, сред които и сериозно осъждане от западните съюзници на Анкара в НАТО.

В понеделник и Европейският съюз, и САЩ обявиха, че възнамеряват да наложат санкции на Турция заради операцията, като министрите на външните работи на държавите от ЕС се съгласиха да спрат износа на оръжие за Турция, а Вашингтон обяви, че ще издаде санкции срещу хора от властта в Анкара, както и обяви, че ще наложи двойни мита върху вноса на стомана и ще спре важни търговски сделки със страната.

Въпреки това около турската операция "Извор на мира" продължават да стоят важни въпроси. Politico извежда осем такива въпроса и им дава кратки и ясни отговори:

Откъде идва враждата между Турция и кюрдите?

След Първата световна война и разпадането на Османската империя кюрдите остават без собствена държава, като кюрдското етническо население попада в рамките на четири държави - Турция, Сирия, Ирак и Иран. Като етническо малцинство в тези държави те често биват подлагани на репресии и агресивно отношение от властите.

На този фон се появява и войнствената група на Кюрдската работническа партия (ПКК) - марксистка организация, чиято основна цел е да изгради социалистическа държава на кюрдите в рамките на територията на Турция. През 80-те възникна остър конфликт между турската държава и ПКК, при който загиват десетки хиляди хора. След известно затишие преди няколко години ПКК отново започна атаки срещу турските сили за сигурност. Анкара, заедно с някои държави от ЕС и САЩ класифицират ПКК като терористична група.

След избухването на гражданската война в Сирия ПКК инфилтрира кюрдската фракция в страната - Народните отряди за защита (YPG) и заедно с тях поемат контрола над териториите в Североизточна Сирия, създавайки полуавтономна държава, граничеща с Турция. YPG като водеща част от Сирийските демократични сили (SDF), военен съюз, подкрепен от коалицията, ръководена от САЩ, поведе атаките срещу териториите на "Ислямска държава".

Сирийските демократични сили в крайна сметка изтласкаха "Ислямска държава", а в битките загубиха 11 000 бойци.

Самите YPG казват, че не са пряко свързани с ПКК, но Турция, както и повечето експерти в региона и няколко доклада на Пентагона, твърдят, че двете групи споделят тесни връзки, а на места дори ръководството на групите се дублира.

Така Анкара вижда заплаха за собствената си национална сигурност в тази квазиавтономната кюрдска държава на прага си. Оттам дори определят териториите на кюрдите като "коридор на терора", през който ПКК може да прокарва атаките си и да се оттегля в сигурна за тях.

Турският президент Реджеп Таип Ердоган многократно предупреждаваше, че ако не се създаде доброволно контролирана от Турция буферна зона от около 30 км. в сирийска територия, ще започне офанзива за създаване на такава зона.

Какво предизвика турската инвазия и какво се опитва да постигне президентът Ердоган?

Именно това е и основната цел на Ердоган - да изтласква на бойци на YPG на най-малко на 30 километра от сирийско-турската граница, създавайки по този начин безопасна гранична територия, в която турските войски ще патрулират. С помощта на контролираните от Анкара милиции и на собствената си армия президентът иска да завладее териториите по границата.

Същевременно, за да гарантира допълнително спокойствие и сигурност в този пояс от територия между териториите на кюрдите и турската граница, Ердоган също така възнамерява да засели там сирийски бежанци, които са получили убежище в Турция.

Понастоящем Турция е домакин на около 3,5 милиона сирийски бежанци - повече от която и да е друга държава. Негодуванието срещу чужденците в самата държава расте постоянно, а опозицията спомага за това напрежението да се увеличава. Също така обаче си струва да се отбележи, че в голямата си част опозицията в Турция, както и мнозинството сред обществото, подкрепят военната операция.

Нахлуването, породено от страховете за сигурността, както и от националистическите настроения, е третата операция на Турция в Сирия. Ердоган отдавна говори за плановете за "безопасна зона" и прогонването на YPG. Това, което позволи провеждането на "Извор на мира" обаче, беше изтеглянето на американските сили, които осигуряваха защита за кюрдските бойци. Буквално ден след обявеното им изтегляне от района Турция започна въздушни атаки и нахлуване по земя.

Какво се е случва от началото на офанзивата?

Североизточна Сирия, преди това един от най-стабилните региони в опустошената от войната страна, се превърна в поле за битка. Тъй като Турция започна да завзема територия, сирийските кюрди нямаха друг избор, освен да постигнат споразумение с подкрепяния от Москва режим на президента Башар ал Асад, което цели спирането на напредъка на турската армия.

Според информации за споразумението между Дамаск и кюрдите, това ще означава разпадане на Сирийските демократични сили и вливането им в Сирийската арабска армия, обаче със запазени структури и команда.

Според Организацията на обединените нации от началото на офанзивата са разселени вече над 130 000 души. От военното командване на турската армия съобщават, че от началото на операцията досега са убити близо 600 "терористи". В докладите на Сирийската обсерватория за правата на човека и други групи за следене на човешките права се казва, че извън тази бройка за били убити десетки цивилни, като според експерти тези убийства най-вероятно са дело на контролираните от турция милиции, а не от самата армия.

В същото време се съобщава, че заради инвазията на Турция стотици привърженици на "Ислямска държава" са избягали от кюрдите. Според информациите на Сирийските демократични сили в контролираните от тях територии има затвори с общо около 10 000 бойци и привърженици на "Ислямска държава".

Важен фактор по време на бойните действия е продължаващата онлайн пропагандна война, при която се разпространяват множество недоказани и дори откровено фалшиви информации, снимки и клипове, които пречат на експертите да установят с точност какво се случва на бойното поле.

Означава ли това, че предстои нов голям приток на бежанци към Европа?

Вероятно не. Десетки хиляди се опитват да избягат от сраженията, но два фактора правят малко вероятно значителен брой мигранти да поемат към Европа. Първият е географски: Турция напредва надолу в страната от север - което означава, че повечето бежанци ще бягат на юг, а не на север към Турция и след това към Гърция или България.

Вторият фактор е практически - става все по-трудно да се премине през турско-сирийската граница дори и с помощта на контрабандисти. Турция изгради стена и засили сигурността по границата. Предишните вълни на разселване - например през пролетта, когато боевете в Североизточна Сирия подтикнаха 400 000 да избягат - не създадоха друга бежанска криза, подобна на тази от 2015 г. именно заради този фактор.

Разбира се, опасения има, но те идват повече от онези мигранти, които вече са в Турция. Президентът Ердоган отново се закани "да пусне" бежанците към Европа, ако европейските лидери продължават да критикуват офанзивата в Сирия. Спорно е обаче дали той би направил това. Първо - тази заплаха далеч не е нова. Второ - парите, които идват от ЕС, продължават да са важен момент в отношенията Анкара-Брюксел.

Какъв е отговорът на ЕС спрямо турската операция?

ЕС осъди инвазията. В съвместно изявление в понеделник ЕС също така обеща, че държавите-членки ще спрат износа на оръжие за Турция. Към вторник страните, които официално прекратиха търговията си с оръжие с Анкара, включват Германия, Франция, Италия, Великобритания, Холандия, Финландия и Швеция. В същия ден те се съгласиха да подготвят списък на възможните санкции срещу Анкара, ако офанзивата продължи.

Турция не прие добре тази реакция на европейските държави и обвини ЕС, че защитава терористи в Сирия. От турска страна също така заявиха, че сериозно ще преразгледат сътрудничеството си с ЕС в определени области заради тази "незаконна и предубедена позиция“.

Междувременно Унгария обяви подкрепа нахлуването в Турция в Сирия във вторник в противоречие с единодушното изявление на страните членки на ЕС само ден по-рано. Одобрението на правителството на премиера Виктор Орбан идва най-вече заради плана на Анкара да разсели в буферната зона сирийски бежанци.

Хуманитарните организации предупреждават за опасностите от населването на т.нар. "безопасна зона", а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече каза на Турция да не очаква финансова подкрепа от ЕС за подобен план.

Какво влияние ще имат забраните за износ на оръжия за Турция?

Вероятно доста ограничено. Турция, която вече е втората по големина военна в НАТО по отношение на големи на армията, увеличи разходите си за отбрана с 65% през последното десетилетие, според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI).

Понастоящем Анкара покрива 70% от нуждите си за отбрана с вътрешното производство, каза външният министър Мевлют Чавушоглу и добави: „Дори да се наложи ембарго, нашата борба е срещу терористична организация и няма да отстъпим в тази битка за никоя причина."

Що се отнася до обема на търговията, търговският отдел на Европейската комисия определя стойността на износа на оръжие и боеприпаси от ЕС за Турция на 45 милиона евро през 2018 г. Само Германия изнесе оръжие на стойност 243 милиона евро за Турция през 2018 г., според германските медии. Според SIPRI 60% от вноса на оръжия в Турция през 2014-2018 г. идва от САЩ, като Испания и Италия са на второ и трето място съответно 17% и 15%.

Какъв беше отговорът на САЩ?

Първоначално Тръмп изтегли американските войници от района, давайки неформално по този начин зелена светлина за действията на Турция, но след това президентът се зарече, че ще унищожи икономиката на страната, ако войниците й преминат "червени линии" действията си спрямо кюрдите.

След това той каза "нека" да се бият в Североизточна Сирия, преди окончателно да издаде санкции срещу Анкара в понеделник вечерта. Мерките, които той обяви, включват удвояване на митата за търговията със стомана, както и отмяна на преговори за планирана търговска сделка с Турция на стойност милиони долари. Също така има наложени персонални санкции срещу ключови лица от властта в Анкара.

Не е ясно дали планираното посещение на Ердоган в Белия дом остава в графика за следващия месец. Междувременно турската лира падна сериозно след обявяването на санкциите във вторник сутринта.

Ще бъде ли въвлечен НАТО в конфликта?

Изключително малко вероятно. Но това не е спряло някои от спекулациите, че Турция, която е член на НАТО, може да включи Алианса, позовавайки се на член 5 от устава, в който е залегнал принципът на колективната отбрана - ако бъде атакуван в резултат на нахлуването му в Сирия. Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн, например, заяви: "Представете си, ако съюзниците на Сирия или Сирия ударят и атакуват Турция - всички страни от НАТО ще трябва да се намесят и да помогнат на Турция."

Експертите в отбраната не са съгласни. Улрике Франке, член на Европейския съвет по външни отношения, заяви, че е "много малко вероятно" Турция да се позове на член 5 в тази ситуация. Искането на помощ би означавало "признаване на неуспех" от страна на Анкара.

Дори и Турция да го направи, член 5 не означава, че членовете на НАТО са задължени да се присъединят към конфликта на страната на Турция. Той просто изисква от съюзниците да съдействат с "такива действия, каквито сметнат за необходими", коментира Франке.

"Основно неразбиране е, че ако член на НАТО обяви случай на нападение, всички останали членове трябва да се притекат на помощ с танкови батальони", каза Франке. "Този страх, който се разпалва, особено в Германия, че Бундесверът ще бъде завлечен в сирийската война от Турция, призовавайки се на член 5, е необясним."

Това не означава, че НАТО не наблюдава тревожно влизане на Турция в Сирия. Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг призова Анкара да действа сдържано.



Най-четените