На 13 ноември 2015 г. координирани терористични атаки в Париж взеха 130 жертви. Сега, четири месеца по-късно, двойно нападение в Брюксел отне живота на 31 души и рани много други. В следващите дни историите на загиналите ще станат обществено достояние чрез световните медии. Но дългосрочното политическо отражение на тези събития ще зависи от това как те ще променят международните отношения - в Европа и отвъд - и от предизвикателствата пред Европейския съюз.
Атентатите на 22 март в Брюксел вероятно няма да имат същото въздействие, както атентатите на 13 ноември в Париж.
Там атаката беше не само по-голяма, но също така и по-шокираща, тъй като това бе първият терористичен акт от такъв мащаб в Европа от години.
Освен това, нападенията на 22 март бяха целенасочени срещу Европейските институции и Белгия. Макар че Брюксел е сърцето на ЕС, той не е толкова чувствителна терористична цел, както Париж, доколкото основните европейски движещи сили все още са самите национални държави, членуващи в съюза.
От всички тях Франция е втората по сила икономика, а Белгия е девета. След нападенията медиите потърсиха коментари основно от френските и от белгийките лидери, а чак след това мнения от президентите на Европейския съвет и на Европейката комисия.
Ако сравним сегашните събития с ноемврийските в Париж, то брюкселските атентати изглеждат сподавени.
Тази разлика ще бъде фактор в последствията от брюкселските атентати. Когато Франция беше атакувана, една силна и осъзната нация беше онеправдана. Президентът Франсоа Оланд беше пределно ясен: Виновниците да бъдат наказани, бъдещите атаки да бъдат предотвратени.
В месеците след това френската армия се активизира в Близкия Изток. Нови закони, ограничаващи граждански свободи бяха приети, а все още се обсъжда идеята осъдените за терористична дейност да бъдат лишени от гражданство. Френското правителство одобри повишение на разходите за борба с тероризма.
За Европейския съюз решението не беше толкова ясно.
Всяко усилие за прочистване на квартал „Моленбек", откъдето излязоха някои от парижките атентатори, ще бъде от компетентността на белгийската полиция. Европейският съюз няма армия и следователно не може да реагира на нападенията, както Франция го направи.
Вместо това блокът ще се опита да убеди страните - членки да продължи кампанията срещу „Ислямска държава". „Продължи" е най-важната дума тук.
Както стана след Париж, сега и случилото се в Брюксел само ще ускори съществуващите тенденции, вместо да въведе нови.
Антиислямските настроения вече набират скорост в Европа, която се опитва да се справи с тежестта на повече от милион бежанци, предимно мюсюлмани. Граничният контрол между основни европейски държави временно бе въведен отново, което заплаши основите на Шенгенското споразумение.
Дори крехкото споразумение между Европейския съюз и Турция, подписано миналата седмица за ограничаване на миграционните потоци, вероятно ще живее не толкова в зависимост от общественото мнение, а от логистичните и правните бариери, които са трудни за преодоляване.
Целта на всичко казано дотук не е, че брюкселските атентати няма да пожънат никакви промени. Ефектът обаче ще се ограничи до продължаване на процесите, които вече са започнали.
Гражданските свободи, които вече бяха ограничени във Франция и други държави, вероятно ще претърпят още рестрикции. Европейските лидери вероятно ще постигнат съгласие, че нещо повече трябва да се направи срещу „Ислямска държава", което се е обсъждало и преди.
Подкрепата за националистически партии, които са изградили политическите си платформи върху ксенофобия и призиви срещу мюсюлманите, ще се увеличава.
Само няколко часа след нападенията „Партията на независимостта" (UKIP) на Найджъл Фараж излезе с позиция, която критикува политиката на отворените граници като стимул за терористичните атаки и загатва, че вотът с „Не" за оставане на Великобритания в ЕС ще осигури по-голяма национална сигурност.
След атентатите в Брюксел става ясно, че Европа няма да смени курса, а по-скоро ще предпочете да продължи настоящия си път.
Континентът би трябвало да очаква още подобни нападения в бъдеще. За разлика от САЩ, където един-единствен терористичен акт на 11 септември 2001 г. промени съществено американската политика за повече от десетилетие, Европа е изправена пред много по-различна ситуация.
Вероятно атаките ще продължат, защото недоволството и несправедливостта остават, а правителствата ще продължат усилията си за борба с тероризма. Докато загубените животи при нападенията в Брюксел скоро няма да бъдат забравени, самите събития в тяхната същност са по-скоро симптом на една по-голяма тенденция.
* Stratfor е частна разузнавателна и аналична компания от САЩ, основана от известния политолог Джордж Фридман
